Една от най-важните и най-ожесточени битки, решаваща за хода на Втората световна война. Битката при Монте Касино се увенчава с победата на 2-ри Полски корпус при четвъртата атака на съюзническите сили срещу германските части, контролиращи Бенедиктинското абатство на хълма Монте Касино в Италия. Победата на поляците разкъсва германската отбранителна линия и отворя пътя на Съюзниците за освобождението на Рим.

Хълмът Монте Касино и Бенедиктинският манастир на него имат ключово значение за германската отбранителна система по т.нар. „линия Густав“. През първата половина на 1944 г. германските части, които контролират добре укрепения манастир, без усилие отблъскват атаките на съюзническите войски, а последвалите щурмове, проведени от американски, британски, френски, канадски, южноафрикански, новозеландски и индийски части, завършват с неуспех.

При четвъртата атака – по решение на генерал Владислав Андерс – участва прехвърленият в Италия в края на 1943 г. и началото на 1944 г. 2-ри Полският корпус. На 11 май генерал Андерс се обръща към войниците на 2-ри корпус с влязлата в историята заповед:

Войници!

Задачата, която ни бе отредена, ще прослави по целия свят името на полския войник. В тези моменти с нас, в мислите и сърцата ни, ще бъде цялата нация, ще ни подкрепя духът на нашите загинали другари. Нека лъвът се пробуди в сърцата ви.
Войници – заради вероломното нападение на Германия срещу Полша, заради Подялбата на Полша заедно с болшевиките, заради хилядите разрушени градове и села, заради убийствата и изтезанията на стотици хиляди наши братя и сестри, заради милионите депортирани като роби поляци в Германия, заради несгодите и трагедията на Родината ни, заради страданията и изгнаничеството ни – с вяра в справедливостта на Божието провидение тръгваме в атака със свещения девиз в нашите сърца: „Бог, Чест и Отечество!“

Въпреки първоначалните два щурма, отблъснати от германските отряди, след изключително кървави боеве, продължили почти една седмица, на 18 май 1944 г. германската съпротива е сломена и манастирът е превзет. По обед на 18 май на хълма Монте Касино победоносно е издигнат бяло-червеният флаг. По време на атаките загиват 923 полски войници, 2931 са ранени, а телата на 345 никога не са открити.

Битката при Монте Касино е свидетелство за полската смелост и себеотрицание, а най-вече за солидарността на поляците с другите народи по света, борещи се срещу нацизма. Ключовата за съдбата на Втората световна война полска победа трябва също така да напомни на ръководителите на Запада за връщането на независимостта на Полша, след като Съветският съюз вече е окупирал половината от предишната територия на Полша. Както се оказва по-късно, докато полските войници се сражават при Монте Касино, решението за бъдещето и границите на Полша след войната е взето от Сталин, Рузвелт и Чърчил на конференцията в Техеран през 1943 г., а по-късно подпечатано на конференцията в Ялта.

Още по време на обсадата се взема решение да бъде построено гробище, където да се погребат полските войници, загинали в битката. Днес полското военно гробище в подножието на Монте Касино е едно от най-важните полски некрополи.

Битките за Монте Касино са увековечени с паметна плоча на паметника на Незнайния воин във Варшава и с надпис на паметника на Незнайния воин в Краков. През 1999 г. във Варшава близо до улица „Владислав Андерс“ и парк „Крашински“ бе открит паметник в памет на битката и нейните полски герои.