За автори на Конституцията от 3 май 1791 г. се смятат крал Станислав ІІ Аугуст, великия литовски маршал Игнаци Потоцки и отец Хуго Колонтай, духовник и философ.

Приетата Конституция е вдъхновена от политическата и обществена мисъл на европейското Просвещение и американската конституция от 1787 г. Авторите на основния полски закон смятат, че правителството трябва да служи не на интересите на малък кръг хора, а да работи за доброто на целия народ. Документът включва 11 члена. Първият член определя римокатолическата религия като доминираща и същевременно регламентира свобода на вероизповеданието и религиозните практики на други религии. Член V от Конституцията разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Сеймът от две камари приема законите; изпълнителната власт трябва да бъде в ръцете на краля и Пазителите на закона; съдебната власт – в ръцете на независимите съдилища.

Денят на Конституцията е определен през 1919 г. и е празник до 1940 година. По време на Втората световна война и по време на Народна Полша, честването на 3 май е забранено. Едва на основание на Закона от 6 април 1990 г., този официален празник е възстановен.

Пресцентър на Министерството на външните работи