Преди 229 години, след бурен дебат, Четиригодишният сейм приема с акламации правителствения законопроект, останал в историята като Конституцията от 3 май. Това е вторият в света и първият в Европа закон, регулиращ организацията на държавните органи, правата и задълженията на гражданите.
Конституцията е приета от Великия Сейм в Кралския замък във Варшава през май 1791 г. Тя е първата в Европа и втора в света (след американската). Нейни автори са кралят Станислав Август Понятовски, Игнаци Потоцки и Хуго Колонтай. Целта на закона е спасяването на Жечпосполита, разпокъсана в резултат на първата подялба, осъществена от Прусия, Австрия и Русия през 1772 г.
По време на сесията на Четиригодишния сейм много депутати, работещи в полза на съседни държави (Русия, Прусия или Австрия), се противопоставят на създаването на този принципен закон. Възможността идва на 3 май 1791 г., когато много противници на конституцията не са се завърнали от великденския отпуск. Тъй като в полския сейм не се изисква кворум, било осигурено мнозинство от поддръжници на конституцията, а достъпът до Кралския замък – ограничен, като за тази цел от казармите били докарани гвардейски части. След седем часа обсъждания Сеймът приема конституцията като цялост, без да бъдат дискутирани отделните й части, а крал Станислав Август Понятовски я подписва. Нейните създатели я определят като „последна воля и завещание на умиращото отечество“.
„Този правителствен закон (…) бе обект на възхищение от страна на просветените европейски кръгове като втори по рода си закон в света след конституцията на Съединените американски щати, приета през 1787 г. Въпреки неговото унищожаване, той оставя важно послание на поляците – как без насилие да постигат разбирателство във важни за публичното благо дела“ – пише проф. Пьотр Угневски в статията си „Как бе приета Конституцията от 3 май“.
Новата конституция променя:
– формата на държавно управление на Жечпосполита, която е провъзгласена за конституционна монархия;
– кралската власт от изборна става наследствена;
– шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата й са ограничени;
– отменя се liberum veto и се въвежда гласуване с мнозинство;
– на всеки 25 години да се събира извънреден сейм, по време на който депутатите да работят върху подобряване на конституцията.
– заложен е принципът за разделение на властите;
– волята на народа е изведена като водещ гарант на властта;
– създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието;
– правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и Литва;
– членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони;
– гарантира се статутът на градовете и частичното участие на гражданското съсловие във властта;
– състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява на държавата;
– католическата религия е призната за основна, но се гарантира свободата на другите вероизповедания.
Опитът за прилагане на конституцията обаче е осуетен 14 месеца по-късно – в средата на 1792 г. Тогава в Петербург е създадена т.нар. Тарговицка конфедерация по инициатива на лидерите на магнатския лагер, чиято цел е възстановяване на предишната система на Жечпосполита и под лозунги за защита на застрашената свобода и срещу реформите на Конституцията от 3 май. По тяхна молба в Полша влиза руска армия, срещу която полския крал изпраща три пъти по-малочислена войска. Въпреки няколкото спечелени битки руската армия стига до Варшава, а полският крал капитулира. Армията се разпръсва, а „сънят за свобода умира за поредния един век“.
Конституцията от 3 май има важно значение за поляците – тя се възприема като върховно постижение на полската политическа мисъл и символ на стремежа към справедливо обществено устройство. След възраждането на независимата полска държава през 1918 г. 3 май се отбелязва като национален празник. По време на окупацията неговото отбелязване е забранено. След 1946 г. новата власт прави опит да го замести с 1 май. След 1989 г. Денят на Конституцията става един от най-значимите национални празници в Полша.
Творците на Конституцията от 3 май 1791 г.
първата в Полша и втора в света
Станислав Август Понятовски (1732-1798) – последният полски крал (1764-1795), син на Станислав Понятовски, краковски кастелан и Констанция от рода Чарториски. Високообразован, младият Станислав Август много пътува в Западна Европа. По време на пребиваването си в Англия се запознава със системата на парламентарно управление. През 1764 г. като кандидат на рода Чарториски, с решителната подкрепа на императрица Екатерина ІІ, е избран за крал на Полша. В първите години на управлението си провежда реформа в армията, като замества кавалерията с пехота и други видове оръжие, създава леярна за оръдия, създава монетарна комисия, която се заема с въвеждането на ред в монетарните въпроси, а комисиите за добрия ред в градовете трябвало да се заемат с въпросите на хазната и градското стопанство. През 1765 г. по инициатива на краля е основана Рицарска школа.
Управлявайки държава с ограничен суверенитет, Станислав Август се стреми да развива икономиката и културата на страната. Оказва подкрепа на манифактурите, основава многобройни заводи за фаянс, мраморни изделия и оръжие, по негова инициатива е преустроен кралския замък, построява се двореца в парка Лаженки. Той е меценат на науката, литературата и изкуството.
Най-големият успех на реформаторските стремежи на Станислав Август Понятовски е приемането на Конституцията от 3 май по време на Четиригодишния сейм през 1791 г. Той е основният автор на нейните текстове.
Игнаци Потоцки (1750-1809), велик литовски маршал, изтъкнат полски политик и патриот, публицист, педагог, историк и преводач. Възпитаник на Collegium Nobilium, по-късно следва в Рим. След завръщането си в Полша през 1773 г. се сближава със Станислав Август Понятовски. Член на Комисията за национално образование, инициатор и председател на Дружеството за елементарни книги от 1775 до 1792 г. Виден участник в полския политически живот по време на управлението на Станислав Август Понятовски, един от творците на Конституцията от 3 май. Проповядва върховенството на сейма над изпълнителната власт. През 1791 г. е един от основателите на Събранието на приятелите на правителствената конституция.
Съавтор на творбите: За създаването и упадъка на Конституцията от 3 май (1791); Разсъждения за влиянието на реформацията върху политиката и образованието в Полша.
Хуго Колонтай (1750-1812) – полски политик, държавник, публицист от епохата на Просвещението, поет, географ, историк, свещеник. Образование получава в Краковската академия, където получава степен доктор по философия (1768). По-късно, през 1770-1774, следва във Виена и Рим, където получава докторат по право и теология.
Член на Дружеството за елементарни книги и Комисията за национално образование, автор на плана за изграждане на училища в цялата страна. Реформира Краковската академия, като въвежда обучение по природни науки и полска литература, прави възможен достъпа до обучение за студенти с неблагороднически произход. Колонтай проправя път за развитието на прогресивни идеи и издига научното равнище на висшето училище.
По време на Четиригодишния сейм той е един от най-активните членове на патриотичната формация. В политическото си есе До Станислав Малаховски (…) Няколко писма от анонимен той начертава план за реформиране на държавата, намерил израз в Конституцията от 3 май. През 1778 г. Хуго Колонтай се премества във Варшава и създава публицистична група, наричана колонтайова ковачница. Членовете й критикуват остарялата политическа и обществена структура на Жечпосполита. След приемането на Конституцията Колонтай е назначен за държавен подканцлер (1791). Един от учредителите на Събранието на приятелите на правителствената конституция.
Автор на обемния труд „Критичен разбор на принципите на историята за началото на човешкия род“. Произведението е публикувано в три тома, но едва през 1842 г. и начертава отлична за онези времена система по обща география, изпълнена със свежи и творчески мисли. Колонтай прецизно дефинира концепцията за геоложкото време и анализа на геоложките процеси, при което изпреварва Чарлз Лайъл (най-изтъкнатия за времето си геолог) и, чрез анализ на влиянието на околната среда върху обществото, поставя основите на антропогеографската система, като изпреварва в това число и Фридрих Рацел, основоположник на антропогеографията.
