Има ли потенциал кризата „коронавирус“ или по-скоро нейните икономически последици да разрушат Европейския съюз?

Настоящите събития, свързани с пандемията от коронавируса и неговите икономически последици имат несравнимо по-голямо въздействие, отколкото всички кризи от последните сто години. Най-добър пример, отразяващ мащаба на предизвикателствата, е безпрецедентния брой безработни в САЩ, достигнал 38,6 млн. за 7 седмици.

Пред няколко седмици написах във Вашия вестник, че стратегията на затягане на коланите през 2007-2013 не сработи. Затова отговорът на ЕС трябва да бъде решителен и да даде лост за развитие на нашия континент. Във времена на драматични промени в световната икономика такъв лост трябва да станат инвестициите в инфраструктура, иновации и в хора. Не можем да изоставаме още в самото начало на новото глобално съперничество.

А какви могат да бъдат последиците от кризата за младите членове на ЕС – Полша и държавите от Вишеградската група? Може ли кризата да задълбочи икономическите разлики между младите и старите членове?

Добър европейски резултат можем да постигнем само ако играем отборно. Пандемията от коронавируса засегна симетрично цяла Европа и реакцията следва да бъде също така симетрична. Благодарение на разумната политика, провеждана през последните години, стана възможна фискалната и монетарната реакция на Централна и Източна Европа. А един от двата инструмента – финансовият щит – достигна вече до 170 хиляди фирми, осигуряващи заетост на 1,7 млн. души. Общата стойност на пакета е ок. 20 % от БВП. И все пак последиците от кризата засягат в еднаква степен всички.

Вярвам, че опитите за активиране на „двете скорости“, които обезпокоително често се появяваха в дискурса за бъдещето на ЕС, днес, в съвършено нова ситуация, ще бъдат окончателно изоставени, защото главното условие за успех на антикризисните действия е спазването на принципа на солидарност между всички държави-членки на ЕС.

В известен смисъл сега за трети път, след финансовата и мигрантската криза, „болният човек на Европа”, засегнат от проблемите, е по-скоро някъде в южната част на континента. A здравите „тигри” са в централна източна Европа и всъщност не се нуждаят от помощ – могат да кажат някои. Вие какво мислите?

Това, което в настоящия момент следва в най-голяма степен да избягваме, е подялбата на болни и здрави. Toва е оценъчно, откровено стигматизиращо. Всъщност няма по-добра и по-лоша Европа. Европа е една и тя се нуждае от солидарност и сътрудничество, защото само така можем да излезем по-силни от кризата. Фактът, че през последните години Полша и държавите от Вишеградската група се развиваха най-динамично, е причина в тези трудни времена да можем да внесем в европейската общност повече сила и свежест.

Днес на масата има различни концепции как да бъде финансирана борбата с кризата в ЕС. Германско-френска, нидерландско-австрийска, концепция на Европейската комисия. От полска гледна точка коя от тях е най-добра (и защо) ? 

От полска гледна точка най-добра би била опцията за гъвкавост, в смисъл на Съюз „обединен в многообразието”, която да отговаря на различните потребности за засегнатите държави-членки.  Държави, в които ролята на туризма традиционно е голяма, ще имат нужда от други инструменти за подкрепа от държави, чийто вътрешен продукт се генерира от автомобилната промишленост. Още по-различен развоен инструментариум следва да бъде достъпен за държави, които поради комунистическото наследство се нуждаят от Кохезионна политика, инвестиции в мостове, пътища, железници, енергетика.

За съжаление, кризата донесе последици, загуба за всички. Но ако ние бързо приемем програма за възстановяване, нов европейски План Маршал, ще можем да превърнем ковид катастрофата в успех и да направим ЕС по-силен.

В Америка управлява политик, който обърна с главата надолу традиционната външна политика на САЩ и като нито един негов предшественик подкрепя изолацията на старите партньори. Като представител на Полша това би трябвало много да Ви безпокои.

Със сигурност напоследък кредитът на доверие между партьнорите в САЩ и ЕС бе нарушен, макар че бих се въздържал от търсене на виновни, особено само от едната страна.   САЩ и Европа споделят едни и същи ценности – демокрация, свобода, човешко достойнство и човешки права. Ако искаме да съхраним и развиваме тези ценности евроатлантическото сътрудничество е необходимо.  

Живеем във времена на промени, нестабилност, в опасна и динамична епоха. Европа трябва да се погрижи за своята сигурност. Трудно е да си представим архитектурата на европейската и световната сигурност без американско участие. Доброто, разумно сътрудничество между САЩ и Европа е условие за един справедлив световен ред.   

Ярослав Говин, доскоро министър, с ината си наложи отлагането на невъзможните за провеждане на 10 май президентски избори. Това проява на нелоялност ли беше и Вие лично виждате ли възможност за съвместна работа с него в поредното правителство.

Обединената десница е широк политически лагер с различни течения. Така е от самото начало и без това нейните изборни успехи биха били невъзможни. Доверието между политическите партньори в рамките на лагера на Обединената десница е условие за успешно постигане на набелязаните от нас цели. В процеса на дискусиите и договореностите относно изборите това доверие не се е променило и не е нарушено.

Скоро ще се проведат президентските избори. Могат ли гражданите да са сигурни, че те ще бъдат „свободни и честни“ и за новия кандидат на най-голямата опозиционна партия Рафал Тшасковски? И че няма да има основания за поставянето им под съмнение?

Президентските избори, които подготвяме, ще се проведат в съответствие с демократичните изисквания – ще бъдат преки, всеобщи, равни, гласуването ще бъде тайно. Такива са били и винаги ще бъдат, а намекът, че може да бъдат други, е абсолютно неприемлив.  Разбира се, епидемичната ситуация е предизвикателство, но пред същите са се изправяли и и други държави, организирали избори. И все пак в Германия, Франция и Швейцария изборите не са били всеобщи и не са се отнасяли до най-важния човек в държавата. Затова градусът на дискусиите относно формата е по-висок в сравнение с други държави.

Днес изглежда вероятна победата на един от кандидатите на опозицията. Готов ли сте на кохабитация (принудителн политически брак) с президент от друг лагер?

Президентът Анджей Дуда се радва на много голяма подкрепа от страна на поляците и е фаворит в наближаващите избори. Сътрудничеството с него върви много добре, което в условията на пандемията имаше ключово значение.  

Можем да останем с впечатлението, че „радикалното крило“ в управляващия лагер, както наскоро го нарече председателят на ПиС Ярослав Качински, е вкарало борещите се за модернизиране на страната и за това полската пазарна икономика да бъде социална и справедлива, в допълнителни светогледни войни (за ЛГБТ, историческа политика и др.) Няма ли да е по-добре да се направи крачка назад в тези войни?

Председателят Качински каза също, че сме много широка формация и тази формула е причина за успеха ни. Да, програмата ни е програма за модернизация. Това не означава обаче, че ще обърнем гръб на нашите ценности. Нашата цел е умната модернизация, която не се отрича от традициите.

Същото крило във Вашето правителство форсира поредните промени в съдебната система, за което скоро (за Върховния съд) може да последват финансови наказания, да не говорим за влошения имидж. Това безпокои ли Ви?

Oрганизирането на съдебната система е суверенно решение на държавите-членки. Подчертавам, че Полша организира в съответствие с разпоредбите на конституцията правораздаването – да бъде справедливо, прозрачно и ефективно в рамките на европейските договори.  Следя подобни процеси в други държави и не забелязвам номинацията на нов председател на Върховния съд в Чешката република Петер Ангиалоси или пък на бившия политик на ЦДУ Стефан Хартбарт за председател на Конституционния съд да бъде широко коментирана и критикувана от Европейската комисия. Полша е отворена за диалог по този въпрос и участва активно в него, но все пак той трябва да протича в дух на разбиране и зачитане на закона и историческите условия.

След обединението на Германия бе проведена лустрация сред съдиите и прокурорите от ГДР. На работа останаха само 30 процента от тях. В Полша никога не сме имали възможността като Германия да се изчистим от анахронизмите на комунистическата система.

И все пак през 2020 година не става дума за кадрови въпроси, председателят на ПиС иска най-вече намаляване на „checks and balances”, независимо дали в правораздаването или медиите. Той правилно вижда в тях спирачки за плановете на управляващите.

Всичко протича в рамките на закона и произтича пряко от разпоредбите на конституцията и законите. Бих могъл да сведа тази дискусия до арогантното твърдение на един от народните представители на тогавашната управляваща партия, който през 2014 г. казваше, че „като спечелите изборите ще можете да си прегласувате каквото искате“. Но вече пет години ни се казва, че въпреки демократичния ни мандат не можем да приемаме никакви закони. Мандат, потвърден от миналогодишните парламентарни избори.

След 2015 г. Ягелонският клуб писа, че партията ПиС ще успее да унищожи старата система, но няма да успее да изгради нова. Събитията от последните месеци потвърждават ли тази прогноза?

Няма нищо по-погрешно. Това даде възможност да променим обществената система, да ликвидираме крайната мизерия, да въведем една от най-цялостните в Европа схеми за подкрепа на семействата, да намалим социалното неравенство. Създадохме функционираща система на обществени услуги и институции. Цифровизирахме здравната система и много обществени услуги. Осъществяваме редица инфраструктурни проекти. Дълго бих могъл да изреждам, но искам да кажа, въпреки етекетчето, което се опитват да ни лепнат, че сме политическата сила на модернизацията, на изграждането на работещи публични институции, на по-добри публични плащания и услуги.