„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

 ⁂ 

17-23 април 1920 г.

В началото на пролетта на 1920 г., след повече от година сражения на изместващия се на изток полско-болшевишки фронт, перспективата за мирни преговори се срива. Врагът се преструва, че желае примирие, а главнокомандващият Юзеф Пилсудски твърди: „Болшевиките трябва да бъдат победени и то съвсем скоро, докато още не са укрепнали“. На 21 април във Варшава е подписан договор за сътрудничество между правителствата на Полша и Украинската народна република. Армията на Украинската народна република става съюзник на полската армия. Полша признава правото на Украйна на независимост и Симон Петлюра за законен ръководител на украинското правителство; бъдещата полско-украинска граница трябва да минава по линията Збруч – Припят. Двете страни на фронта се мобилизират за война. Сред по-бедното население гладът обхваща все по-големи групи. 

⁂ 

Информация от в-к „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Германските вестници съобщават за телеграма от Москва, според която комисарят по външните работи на болшевишка Русия [Георгий] Чичерин се обръща към правителствата на съюзническите страни с молба да използват своето влияние и да убедят полското правителство да отстъпи относно избора на място за мирни преговори. Чичерин явно е забравил поговорката: „Не плюй в кладенеца, от който все още можеш да пиеш“. В първата нота, отправена към Полша, с която ни призовава да сключим мир, той заема противоположната позиция и се опитва да поощри Полша да не слуша коалицията, да не бъде държана на каишка от нея, а самостоятелно да сключи мир с болшевишка Русия. По този повод Чичерин нарече коалицията империалисти и капиталистически негодяи, които искат да експлоатират Полша. Днес Чичерин явно смята, че мирът с Полша му е крайно необходим, защото отива да се оплаква от Полша на същите тези „империалисти“ и „негодяи“.

Краков, 17 април, 1920 г.

[Чичерин отива за вода от кладенеца, в който по-рано е плюл. Болшевиките молят Антантата да се застъпи за тях пред Полша, „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 105/1920]

Из обръщението към селяните в седмичника „ПЯСТ“: 

Тази година, когато последиците от продължителната война се усещат най-силно, положението на бедните на село е направо отчайващо. Изпод стрехите наднича гладът, който в не едно село е взел много жертви. В това трудно време всички късметлии, които имат какво да ядат, имат християнски, граждански дълг да се притекат с помощ на бедните.

[…] Гладът е лош съветник и гладът може да тласне срещу нас тези бедни хора, още повече, че не липсват интриганти, не липсват агитатори, платени от болшевиките, които се опитват да предизвикат революция дори в селата и да тласнат безимотните и малоимотните срещу онези, които притежават земя. […] Който не иска да се стигне до катастрофа по селата, нека  сподели остатъците с бедните. Не бива да допуснете в този тежък недоимък  редом с вас да умират от глад вашите братя и сестри и техните деца.

Краков, 18 април 1920 г.

[До братята селяни, които имат хранителни продукти, „Piast“, бр. 16/1920]

Беларус, 20 април 1920.
Среща на Юзеф Пилсудски с ген. Владислав Юнг,  командир на 15 пехотна дивизия в Беларус.
Сн. Национален цифров архив

Мария Каспровичова (съпруга на Ян Каспрович, писател) в дневника си:

Живеем като на остров, стегнати в плътния пръстен на страшната епидемия. В двете съседни села от няколко седмици върлува петнист тиф. Хората, лишени от лекарски и най-примитивни грижи, се заразяват и мрат като мухи. Тифът, донесен от Русия, върлува по цялата източна граница на Полша. Епидемия и пълна дезорганизация на обществения живот, това са първите последици от войната. Умират не само цели семейства, буквално цели села са унищожени. Местните хора са безнадеждно диви и невежи.  За да се нахрани добре на помена, селянинът отива при умрелия си съсед, а в същата стая лежат няколко болни. […] Тук проумях с пълна сила, че бич за човечеството е преди всичко невежеството. Не гладът, не болестта, не войната, нито дори смъртта, а само невежеството, поради което човек цял живот остава мръсно животно, пришпорвано с камшик. 

Липовце (близо до Лвов), 20 април 1920 г.

[Мария Каспровичова, Моят живот с него: 1910–1914; Войната: 1914-1922, Варшава 1932]

Информация в ежедневника „ЧАС“:

Министърът на земеделието [Франчишек] Бардел в разговор с представители на пресата се изказа много негативно за ситуацията със снабдяването с храни: „[…] Малополша до такава степен е лишена от запаси, че липсва както зърно за посев, така и картофи за садене.  По-добро е положението в околиите на Конгресна Полша, граничещи с Познанско; тук има достатъчно картофи и зърно за износ. Най-добро е положението в самия Познански район и в полското Поморие. Познанският район предлага 5000 вагона картофи за посев и 2200 вагона зърно за посев.  Обаче ние се нуждаем от двойно по-голямо количество. Пък и обещаните от Познанския район количества трудно ще бъдат превозени поради липса на вагони. Що се отнася до месото, имаме 6 милиона глави говеда; годишният прираст е 10%, а консумираме два пъти по толкова и затова положението с говедата ще се променя – броят ще намалява“.

Варшава, 21 април 1920 г.

[Министър Бардел за снабдяването с храни, „Czas” бр. 96/1920]

Aтаман Симон Петлюра (седнал по средата) в стаята,седалище на щаба му по време на полско-болшевишката война.
Сн. Laub / Център КАРТА

ОТ информация във в-к „ГАЗЕТА РОБОТНИЧА”:

Тази сутрин с украинското правителство бе подписано съглашение относно окупацията на Украйна от Полша до Днепър, като полската граница е установена до Збруч и Стир. Тези дни полското правителство обнародва акт, с който признава независимостта на Украйна. От името на украинското правителство съглашението бе подписано от  министъра на външните работи Андрий Ливицки, упълномощен от председателя на Министерския съвет Исак Мазепа. Съглашението трябва да бъде ратифицирано от атамана Симон Петлюра, който понастоящем е глава на украинската държава.

Варшава, 21 април 1920 г.

[„Gazeta Robotnicza” бр. 96/120]

 Хенрик Юзефски (зам.-министър на външните работи в правителството на Петлюра):

Петлюра  беше общопризнат авторитет. Украинците го боготворяха. Той управляваше, издаваше заповеди, решаваше, водеше, беше вождът на Украйна в пълния смисъл на думата. […] С жизнен нрав, винаги активен, пълен с инициативи, понякога строг  и безмилостен. […].  Юзеф Пилсудски като личност го впечатляваше силно, сближаваше го с Полша, улесняваше разбирателството с Полша.  Можем да рискуваме твърдението, че ако не беше Пилсудски, не би се стигнало до единство между Полша и Украйна. Нямаше да се стигне до него и ако не беше Петлюра.

Каменец, април 1920 г.

[Хенрик Юзефски, Вместо дневник (Православието, Украинският въпрос, Волин) „Zeszyty Historyczne” бр. 60, 1982 г.]

 Из информация във в-к „ГОНЕЦ ЧЕНСТОХОВСКИ“:

Военното положение предизвика последици, които лишиха земеделските стопани от необходимата им теглителна сила. За да предотврати евентуалната катастрофа, военното министерство нарежда на ръководствата на основните окръзи в страната всички военни формирования в страната да предоставят за селскостопанска дейност впрягове и коне, подходящи за земеделска работа. А войниците, които разбират от земеделска работа, следва да се използват за работа с  конете.

Ченстохова, 22 април 1920 г.

[Коне за селските стопани, „Goniec Częstochowski” бр. 90/1920]

Украинска листовка от 1920 г.: „Наемникът Петлюра продаде Украйна на полските панове.

Пановете изгориха и разграбиха Украйна. Смърт на пановете и петлюровците!“
Архив на Националната библиотека

Подпоручик Владислав Броневски (1-ви пехотен полк на Легионите, поет):

Пиша във вагона, докато пътувам вече трети ден за Украйна. Минахме Сарни, Ровно и трябва да слезем в Звяхл, след което вероятно ще направим „скок“ към Киев. Впечатлен съм от големия брой военни ешелони, които се нижат един след друг, от огромните окупирани територии, от войсковите части по всички гари – всичко това ми напомня военната мощ на германците отпреди няколко години. […]  Като цяло съм в добро разположение на духа и имам желание малко да повоювам, още повече, че очаквам добри резултати. Дядо [Пилсудски] трябва да ръководи всичко лично. Смятам, че ще го правим в полза на Украйна – общо взето симпатизирам на петлюровците, а що се отнася до Петлюра, промених мнението си за него отпреди половин година.

22 април 1920 г.

[Владислав Броневски, Дневник, ред. M. Tрамер, Варшава 2013]

Кажимеж Вежински (офицер от Пресбюрото на Върховното командване, поет):

Получих заповед  да замина в оперативния щаб, който се намираше в Ровно. Беше ми наредено да основа украинско списание, предназначено за населението в окупираните територии. […] То трябваше да изразява украинската идеология за независимост. Моята задача бе да намеря подходящи хора от лагера на Петлюра, да организирам издаването, а после да им го поверя. „Заминавай и покажи какво можеш,” – ми каза на сбогуване моят шеф капитан [Юлиуш] Каден-Бандровски. […] Заех се с проучване. Търсих печатница, търсих хартия, търсих украинци. Хартия имаше, но само такава, каквато се използва за разлепяне на филмови афиши из града – много тънка, а още по-лошото бе, че не беше бяла, а разноцветна. Намерих и нещо, което се наричаше, прости ми Боже, печатница,  в затънтените места на града излових някакви словослагатели. […] Най-трудно беше с украинците. Тези, които се съгласяваха да сътрудничат, нямаха понятие от журналистика; а онези, на които не им беше чуждо писането, имаха хиляди политически възражения. Обсъждахме до безкрайност новата ситуация, Петлюра, свободна Украйна. […] Започнах да издавам списанието на цветна хартия.

Ровно

[Кажимеж Вежински, Дневник на поета, Варшава 2018]

Информация от в-к „ГАЗЕТА ГДАНСКА“:

Договарянето на споразумението, продължило до неотдавна във Варшава между полското правителство и временния управляващ, върховен комисар на Обществото на народите за Гданск сър Реджиналд Тауър, според германските доклади води до следните резултати: […] Учрежденията в Гданск ще имат директна телефонна и телеграфна връзка с Германия. Същото се отнася и за полските учреждения с Варшава, Познан и други важни полски градове. Гданск ще получи известно количество вагони, намиращи се в Свободния град. Ако вагоните не са нужни на Гданск, ще ги получи Полша срещу определена сума като заем. В споменатите учреждения Полша ще има известни привилегии. Основният контрол засега ще се упражнява от Англия. Договорът е изготвен на полски, немски и английски език. В случай на неточности поради неправилен превод, меродавен е английският текст.

Свободен град Гданск, 24 април 1920 г.

[Временно споразумение между Гданск и Полша, „Gazeta Gdańska” бр. 95/1920]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.