7.07.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

1–7 май 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

1-7 май 1920

В Петроград по време на първомайска манифестация носят транспарант, на който пише: „Варшава ще бъде съветска, гарантира го Червената армия!“. Комунисти на територията на Полша и Беларус протестират срещу офанзивата навътре в Украйна. Съветската армия се оттегля в безпорядък; разгромена е 12-та армия и  в резултат командването на Югозападния фронт решава да се откаже от отбраната на Киев и да изтегли останалата част от съветските войски зад Днепър. На 7 май вечерта първите полски военни части влизат в града. На 7 май Сеймът приема закон за премахването на сервитутите в бившето Кралство Полша. Този акт има за цел да отговори на нуждите, произтичащи от недостига на земя сред селското население.

Юлиуш Здановски (политик, свързан с Народната демокрация, предприемач) в дневника си:

Студ. Естествено трамваите, файтоните – всичко е спряло. Манифестацията на социалистите – многолюдна. Много повече хора, отколкото миналата година. Носеха лозунги, на които пишеше: „Да живее съветска Полша”, „Да живеят работническите съвети”, „Долу Сейма” и т.н., но ги носеха добре облечени хора (въпреки голямата скъпотия днес), сити, усмихнати. […] Където видях тълпи хора, те се движеха съвсем спокойно, без да хвърлят шапки във въздуха […] към минувачите, без да пречат на онези, които искаха да работят.  В учрежденията и по магазините липсваха агитиращи за стачка. И все пак лозунги като „Да живее Ленин“, „Долу войната“, „Долу Франция“ (!) ни карат да си направим извода, че са задействани чужди пари и влияния. […] Но какво струва на страната това постоянно празнуване. Вдругиден ще трябва отново да организираме контра манифестация! Плащаме за нагледно обучение на гражданите.

Варшава, 1 май 1920 г.

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

  

—————————————-

Плоцк, май 1920.
Комунистическа демонстрация.
Сн. Полски институт „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център „КАРТА“

————————————–

Юзеф Пилсудски в писмо до бъдещата си съпруга Александра Шчербинска:

Първата крачка е направена, сигурно сте много учудени и малко уплашени от тези големи успехи, а аз междувременно сега подготвям втората и за нея готвя армията и всичко необходимо така, че втората крачка да бъде също толкова резултатна като първата. Досега разбих на пух и прах цялата 12-та болшевишка армия, наистина на пух и прах: разполагам с почти половината от състава й – все мои военнопленници; от превзетите материални средства, свят да ти се завие, а останала част от нея до голяма степен е деморализирана и съсипана, а моите загуби са изключително малки;  на целия фронт не наброявам и 150 убити и 300 ранени.  Спечелих тази голяма битка със смел план и изключителна енергия при изпълнението.

Ровно, 1 май 1920 г.
[„Неподлеглошч“/„Независимост“, том 3, Лондон 1951 г.]

 

Артур Попел, капитан от армията на Деникин в „Илустровани Куриер Цодженни“:

По време на моя марш (няколко стотин версти) през Украйна […] имах възможността по-често да разговарям със селяните и с активистите на село, които като разберяха, че съм поляк, въпреки златните ми пагони (придаващи ми завършеност), с удоволствие споделяха с мен. Ще се опитам да предам накратко, напълно обективно моите впечатления, избягвайки каквито и да било изводи.

Селската маса не иска нито Деникин, нито болшевиките, тя съвсем ясно вижда след усилената работа през пролетта едно общо въстание срещу болшевиките и посочва, че на власт ще остане онзи, който проведе аграрна реформа, който дори срещу изкупуване ще ги оземли. Това е тяхната догма. Известно време са очаквали германците, от които се боят и ги мразят, след това се разнасят слухове, че идват поляците… Този слух се възприема по селата не само благосклонно, но и с радост. По-оптимистично настроените разказваха чудеса за реда, който цари в Полша…за евтинията… за полската аграрна реформа … Песимистите, махайки с ръка, подхвърляха: „Ако ще и дяволът да дойде. Само да въдвори някакъв ред. Животът вече трябва да започне, а без ред няма живот“. Тяхното разбиране за ред обаче категорично не бе свързана с разбирането на деникинците и още по-малко с това на комунистите.

Краков, 2 май 1920 г.

[„Ако ще и дяволът да дойде, само да въдвори ред“. Тъгата на украинския народ по полската войска, Илустровани куриер цодженни“ бр. 120/1920]

 

Из съобщение на Генералния щаб:

В Подоле и във Волин нашата офанзива продължава успешно. В Полеше военните ни подразделения в кратко смело нападение унищожиха 415-ти болшевишки полк, пленявайки три оръдия, заедно с впряга, четири картечници и няколко десетки военнопленници. В Беларус самолет от ескадрата на Велкополска, управляван от сержант Лагода, по време на разузнавателни полети над гара Приямино беше атакуван  от три вражески нюпорта (самолети). Един от тях, сериозно повреден във въздушен бой, бе принуден да се приземи на наша територия.

Варшава, 3 май 1920 г.

[Съобщение на Генералния щаб от 3-ти този месец, „Дженник Познански“, бр. 103/1920]

 

 —————————————-

Волин, 1919-20.
Полски войници на река Стоход.
Сн. Център КАРТА

————————————–

Войчех Тромпчински (председател на Законодателния сейм) в речта си :

Нашите орли носят днес на хората, населяващи Волин, Подоле и Киевска област, ред и свобода, носят благословията на мира, носят на този народ възможността да работи спокойно и увереността, че никой няма да ограби труда му. Ако поради настъплението на нашите войски ни обвинят в намерение да ви завладеем, можем да ви уверим, че сърце не ни дава да пожертваме кръвта дори на един полски войник с цел намеса във вътрешните отношения на съседни народи или да принудим насилствено макар и един район да се присъедини към Република Полша, чието население в по-голямата си част не иска да принадлежи към нея. Водейки наложената ни война, ние се борим на първо място за това, занапред  да не бъдем обременени от ужаса на нова война, от кошмара, който парализира работата ни. Затова трябва да се опитаме да намерим стратегическите граници, които биха направили малко вероятна една нова война. […] Победите на полската армия ни приближават с бърза крачка до така жадувания мир, до мира не само в нашия изток. Ако Европа имаше принос за освобождението на Полша, сега Полша спаси мира на Европа със своето оръжие.

Варшава, 4 май 1920 г.

[Стенографски протокол от 144-то заседание на Законодателния сейм от 4 май 1920 г., Дигитална библиотека  на Университета „Мария Склодовска- Кюри“]

 

Мачей Ратай (член на парламентарната комисия по външни работи, депутат от Полската народна партия “Пяст”):

Бързият, победоносен марш на нашите войски очарова и ентусиазира дори онези, които бяха най-върли противници на този поход, на създаването на Украйна и на самия Пилсудски. Политическите концепции, дребната завист бяха забравени […]. Симптоматичен израз на този ентусиазъм, този морален унисон беше тържествената реч в сейма на председателя Тромпчински, който не е склонен към ентусиазъм и не харесва Пилсудски с цялото си сърце; израз на всичко това бе следната телеграма, изпратена от председателя с единодушното съгласие на Сейма до главнокомандващия Пилсудски: „Новината за голямата победа на полските войници под Вашето командване изпълва с радостна гордост целия полски народ. За това кърваво и героично усилие, което ни доближава до желания мир и поставя новите основи на могъществото на полската държава, Сеймът, от името на благодарното Отечество, изпраща на Вас, главнокомандващия, и на героичната армия, сърдечна благодарност”.

Варшава, 4 май 1920 г.

[Мачей Ратай, Дневници, Варшава 1965]

 

Из информация в „Католик“:

От векове в Горна Силезия не е честван така националният празник, както това стана миналата неделя. Под националния флаг се събраха всички партии и фракции. Навсякъде в обширната Горна Силезия се събраха големи множества наши сънародници и сънароднички, за да докажат пред целия свят своята полска идентичност. Събраха се стари и млади, всички въодушевени от една мисъл: да отбележат достойно Конституцията от 3 май – наравно с братята от другите полски земи. […]

Битом. В манифестацията участваха 80 хиляди души. Освен участниците в манифестацията, повече от 40 хиляди зрители бяха направили шпалир, тъй като нямаше място сред манифестиращите. Знамената бяха повече от 250.[…] Имаше десетина оркестри, около 150 табели с имена на дружества и надписи с различно съдържание. В шествието участваха (това трябва да се спомене на първо място) много жени от село в носии и много въстаници. Предвид липсата на пространство впечатляващото шествие трудно можа да се осъществи. Всичко премина спокойно и с голямо достойнство.

Битом, 4 май 1920 г.

[Голям национален празник в Горна Силезия, „Католик“ бр. 53/1920]

 

—————————————-

Брест, 3 май 1920.
Отбелязване на годишнината от подписването на Конституцията от 3 май.

Манифестация на училищна младеж и деца от предучилищни занимални за бедни.
Сн. Център КАРТА

————————————–

Из рапорта на ІІ отделение на 4-та пехотна дивизия:

Комунистите, които не успяха да избягат, се укриват при евреите. В отношението на населението, особено селското, към евреите се проявява известна склонност към необмислени погроми, която засега е възпирана от опасенията, че болшевиките ще се върнат. Имах обаче и случаи, когато по-смелите се информираха обстойно, как биха приели това полските военни власти, ако те започнат да си разчистват сметките. Струва ми се, че по-късно, когато фронтът се установи, а населението се отърве от опасенията, на някои места ще бъде трудно да се възпрат хората от кърваво отмъщение.

Коростен, 4 май 1920 г.

[Информационен доклад № 134 на командването на 4-та пехотна дивизия, ІІ отделение, от колекцията на проф. Януш Оджемковски]

 

Из информация в „Газета Келецка“:

Сега идва ред на създаването на богата хазна, което ще ни направи независими от не винаги благоприятните външни влияния. Вътрешните заеми са един от многото начини за това. Участниците в демонстрациите в понеделник носеха транспаранти, призоваващи управляващите да направят тези заеми. Създадохме армия, да дадем тогава пари за нейното снабдяване, за осигуряване на храна в страната и за удовлетворяване на най-належащите нужди на полската държава.

Който не иска Полша да бъде колония на чуждестранни плантатори, занемарен чифлик, в който се раждат повече плевели отколкото пшеница, безсилна държавичка, която вечно трябва да се съобразява с другите, народ със стремеж към култура и цивилизация, този народ е длъжен да се отзове в момента, когато правителството обявява първия (държавен) съживителен заем. Правителството ни не взема заем от чужди, защото всяка стотинка, получена от чужди източници, е обезценяване на нашата валута,  трайно поскъпване, това е опека на други страни над Полша.

Келце, 5 май 1920 г.

[Хазната и армията, „Газета Келецка“ бр. 51/1920]

 

Из информация в „Куриер Лвовски“:

За отбелязване на годишнината на 3 май, благодарение на усилията на евреи-поляци, в синагогата се проведе тържествено богослужение, което завърши с отделна молитва за здраве и успехи на държавния глава. Проповедта произнесе равин д-р Гутман. Младежите изпяха химна Боже, пази Полша.

Лвов, 6 май 1920 г.

[Богослужение в синагогата, „Куриер Лвовски“, бр. 112/1920]

 

Юзеф Пилсудски в писмо до генерал Кажимеж Соснковски (зам.-министър по военните въпроси):

Тези животни, вместо да бранят Киев, бягат оттам; бягат и се оттеглят и на юг. […] Въстания срещу тях има навсякъде, в цяла Украйна. Превземането на Киев не е необходимост, а  девиз и политически символ. Но разбирате, че да минавам с нашата грабеща армия през тези места с въстания на наши симпатизанти, е политически и военен абсурд и не искам да го допусна. След като превземането на Киев спирам фронта.

Житомир, 6 май 1920 г.

[Година 1920. Полско-съветската война в спомени и в други документи, Варшава, 1990]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Antoni Libera “Madame” 🗓

Dyskusyjny Klub Książki - zapraszamy do rozmowy przy herbacie o polskich książkach.
29 04.2021 Актуално, Литература

Онлайн представяне на научното многотомно издание на

Разговор за приноса на полската хуманитаристика и за общественото значение на изданието с полски и български изследователи и участници на проекта.
22 04.2021 Актуално, История, Литература