10.07.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

8–14 май 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

8-14 май 1920

На 8 май сутринта полските и украинските войски влизат в Киев. Тук се сформира правителството на Украинската народна република на атамана Симон Петлюра. На 9 май по основната киевска артерия се провежда полско-украински парад. Западните държави приемат полския триумф резервирано – британският премиер Лойд Джордж: “Поляците са склонни към арогантност и трябва да внимават да не си го получат.” На 11 май Съветите издават декрет с “мерки за борба с полската офанзива”, който въвежда военно положение в 24-те губернии на Русия. Много комунисти, включително и поляци, се записват в Червената армия, а военните действия на Пилсудски не получават значителна подкрепа сред украинското население. Войските на съветския западен фронт започват настъпление към литовско-белоруския участък на фронта. 

Подпоручик Мечислав Лепецки (1-ва пехотна дивизия):

1-ви полк от няколко дни е на път, преодолявайки разстоянието в посока Киев денем и нощем. В 6 сутринта влязохме в този град. Въпреки ранния час Бибиковският булевард, по който вървяхме, беше изпълнен с множество хора, които ни посрещаха с овации. Жените ни подаряваха цветя, и понеже по това време цъфти люлякът, нашите войници направо потъваха в изобилието от красивите лилави цветя.

Киев, 8 май 1920 г.

[Мечислав Лепецки, В светлината на войната, Варшава 1926]

   

Зофия Краузе (полякиня, жител на гр. Киев):

Дойде Чеслав и ни каза, че полската армия е в Киев и че точно в този момент се движат по Крешчатик, а болшевишката власт е напуснала Киев през нощта. Това беше толкова невероятно, толкова неочаквано, че не можехме да повярваме. Никакви изстрели не се чуваха, нямаше боеве, не знаехме за настъпващата към Киев полска армия. Вестниците не бяха писали за това, радио още нямаше, пътуването беше затруднено – живеехме откъснати от света… Бързо се облякох и с дъщеричката хукнахме към Крешчатик. Видях преминаващата на коне полска войска с орлета на фуражките с квадратно дъно! Движеше се бавно.

Киев, 8 май 1920 г.

[Зофия Краузе, Реките на моя живот. Спомени, Краков 1979]

 

—————————————-

Киев, май 1920.
Влизане на полската и украинската армии в града.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

————————————–

Анджей Конарски  (земевладелец недалеч от Киев):

С наближаването на Крешчатик, главната улица на Киев, хората ставаха все повече. На тротоарите, по платното на улицата, на отворените прозорци на къщите. Настроението беше празнично, лицата – весели, общи разговори и възгласи.  Много поляци носеха наръчи от цветя – впрочем, навсякъде преобладаваше полският език. […]

Чуваха се виковете на хората, цвиленето на коне и потропването на подковите им по паважа. Облакът бързо пълзеше насам. Вече ясно се виждаха приближаващите ездачи. Конете се движеха свободно по три в редица, на изправените копия трептяха цветни знаменца. Множеството полудя. От балконите, от прозорците и от тротоарите валеше дъжд от цветя. Те се сипеха върху главите на уланите и по конските глави, върху остриетата на копията и цевите на пушките. Превърнаха се в цветна ливада под копитата на конете. Хората викаха. Някой пееше  Полша е още жива, друг пък – Варшавянка. Радостните възгласи и викове се смесваха със звучното ридаене на жени и мъже.

Киев, 8 май 1920 г.

[Анджей Конарски, Спомени, Архив на Център KARTA, AW II/2698]

 

Майор Тадеуш Котшеба (командир на щаба на 3-та армия):

Всички части, изпращани към фронта за попълване на отбранителните линии, и запасняците минаха през Киев. Техният марш бе съчетан с парад в центъра на града, който приемаше командирът на оперативната група генерал Ридз-Шмигли. Парадът се представи прекрасно.

Киев, 9 май 1920 г.

[Тадеуш Котшеба, Киевската офанзива 1920 година, Варшава 1937]

 

Анджей Конарски:

Ентусиазмът беше голям. Отново дъжд от цветя. Викове на радост и възхищение. Срещу нас, пред хотела, свиреха като се редуваха два военни оркестъра. От другата страна, на издигната временно трибуна, висши офицери приемаха парада: генерал Ридз-Шмигли, заобиколен от щаба.

Безкрайната върволица военни части, преминаваща през Крешчатик, правеше зашеметяващо впечатление. Колко ли многобройна беше тази войска, щом като само в този парад участваха толкова много части! Едва по-късно, на път за Варшава, разбрах че целият парад е бил пропагандно-стратегически трик. Целият марш през Украйна е  шедьовър на военното изкуство, бил е изпълнен с оскъдно жалка част от войската. В киевския парад „тези безбройни военни части“, след преминаването по Крешчатик, се просмукват в страничните улички, прегрупират се и отново се включват в парадните редици.

Киев, 9 май 1920 г. 

[Анджей Конарски, Спомени, Архив на Център КАРТА, AW II/2698]

 

Хенрик Юзефски (зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Петлюра):

По нареждане на атаман Петлюра заминах за Киев. От името на правителството на Украинската народна република трябваше да поема от генерал Ридз-Шмигли властта в града и да назнача украински комисар на Киев.

Ситуацията беше доста особена, дори в известен смисъл невероятна. Известният на полското общественост Хенрик Юзевски, киевчанин по произход, общественик,  председател на „Filarecjа”, занимаващ се с музика и съосновател на полския театър „Stu­dya” – се появява в Киев като украински министър и създава украинска администрация.

[…] Общото настроение беше приповдигнато и весело. Киевчанки танцуваха с полските войници в градинките и малките площади. Такова нещо Киев още не беше виждал, макар че не една армия е марширувала през този град. Дори украинските войници нямаха такъв успех.

Киев

[Хенрик Юзевски, Живот в конспирация, „Карта” бр. 5, 1991]

 —————————————-

Kиев, май 1920.
Парад на полската войска на ул. „Болшая Владимирская“.
Сн. Музей на полската армия във Варшава

————————————–

Из статия в „Газета Подхаланска“:

В цяла Европа усещането за победа е силно. Работата е ясна, все пак винаги е така – не се съобразяват със слабия, а със силния, който не се оставя да бъде победен. Най-много страдат от нашите победи чехите и прусаците; последните откровено помагат на руснаците срещу Полша. Чехите пък се опасяват, че след сключването на мир с Русия Полша няма да забрави постъпките им в районите, в които бе проведено допитването. И накрая, обявяването на независима Украйна от Полша разваля плановете на чехите; Чехия иска да има коридор през Украйна към Русия и така по-лесно да обкръжи Полша от всички страни. Политиката на Полша възпрепятства престъпните им намерения.

Нови Тарг, 9 май 1920

[Победите в Украйна, „Газета Подхаланска“ бр. 19/1920]

 

Из статия в „Час“:

Във Вармия и Мазурите положението е безизходно. Три седмици след погрома, организиран на териториите, в които бе проведен референдума, информационното бюро на Народните съвети и Мазурските народни съюзи, след дълги обсъждания и сериозно разглеждане на въпроса, стигна до извода, че цялата работа, свързана с референдума за поляците е възпрепятствана. Информационното бюро, признато от всички власти в мазурския и варминския район, с изключение на района Квидзин, който има свое представителство, реши да преустанови всички подготвителни работи за референдума, докато междусъюзническата комисия не осигури безопасност на поляците и полагащите им се по закон равни права с германците. В своите аргументи, приети единодушно, бюрото декларира, че единствено полското правителство може да ги призове да работят и добавя, че прекратяването на дейността не трябва да се счита за стачка срещу комисията или саботаж на работата по референдума, а е причинено от въпиюща липса на безопасност за поляците в областите, включени в референдума.

Краков, 10 май 1920 г.

[В областите, включени в референдума, „Час“ бр. 111/1920]

 

Подпоручик Мечислав Лепецки:

Населението преминаваше през ужасна гладна криза. Лицата на минувачите издаваха изключителна степен на изтощение и изнемогване, облеклото им се състоеше от парцали, и то мръсни. Пред нашето батальонно интендантство по време на раздаване на хляб винаги се струпваха множество хора, които мълчаливо наблюдаваха необичайната гледка на голямо количество бял хляб. […] Ужасна деморализация вървеше ръка за ръка с глада. Мизерията принуждаваше жените да продават телата си, а мъжете бяха готови на всякакви лъжи и измами. […]

Новината за пристигането на […] атаман Петлюра беше приета с голяма радост. Всички искаха да го видят, мнозина смятаха, че пристигането му ще подобри съдбата им. […] На големия площад до великолепната църква се събра необозримо множество хора. […] Петлюра пристигна с файтон, в който бяха впрегнати чифт хубави коне, и спря точно под моя балкон, пред който бяха построени части на украинската войска, организирани  по-рано в Полша. […]

Балконът, от който наблюдавах Петлюра и ревюто, принадлежеше на еврейско семейство. Домакинът на къщата, възрастен господин, ми показа пощенска картичка, по онова време широко разпространена, със снимки на Пилсудски и Петлюра, под които имаше надпис на полски и украински: “Национални герои”. Като ми я показваше,

домакинът рече:
– Изненадан съм, че поляците не възразяват срещу поставянето върху картичка на портрета на държавния им глава редом с този бандит, – като каза това, той посочи Петлюра, който в този момент произнасяше реч. […] – Мога да посоча много случаи, когато е издавал заповеди на войниците си, още преди да се съюзи с Полша, да организират погроми срещу евреите.

Киев, 10 май 1920 г.

[Мечислав Лепецки, В лъчите …]

—————————————-

Вестник „Kurier Poranny” от 10 май 1920.
Архив на Националната библиотека

————————————–

 Юлиуш Здановски (политик, свързан с Националната демокрация, стопански деец):

Би било по-добре, ако ние бъркахме, а Пилсудски беше прав, но изводите могат да се градят само върху достоверни факти. А истинските факти са, че създаването на Украйна  интегрира Русия, че привържениците на Украйна няма да създадат държава,на чиято помощ можем да разчитаме, че нямаме сили за толкова голям фронт и толкова голяма държава, че нямаме сили за толкова дълга война. Всичко това са сигурни неща. Сред триумфалните викове на пресата, вярна на Белведер, сред възторжените химни дори на френската преса, ни е трудно днес да играем ролята на черногледци и гарвани.

Варшава, 11 май 1920 г.

[Дневник на Юлиуш Здановски,  т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

 

Сержант Йежи Конрад Мачеевски (19-ти пехотен полк) в дневника си:

С песни и гордо вдигнати глави влизахме в града. Населението, смятайки, че навлиза отряд на Волинец (местен партизанин), първо се изпокри по мазетата и във всякакви скривалища, но след това, като чу песни на чужд език и тайно наблюдаваше  правилните редици, излезе по улиците и вече в центъра на града започна да ни засипва с цветя, а в очите на много хора видях сълзи.

Нищо чудно. За тази вечер беше планирано избиване на интелигенцията, и по-точно на тукашните поляци. Може пък не само затова да бяха толкова развълнувани, може би тези жени и тези възрастни господа бяха наши, поляци, които пазеха  образа на Кошчушко като реликва, а на Бъдни вечер освен Бог се ражда, пееха „Ще пресека Висла, ще пресека Варта“. Онези, които дори в мечтите си не са очаквали, че въоръжения полски войник ще крачи по древните земи на своите прадеди на източните граници …

Хайсин (Подоле), 12 май 1920 г.

[Йежи Конрад Мачеевски, Скандалджия. Фронтови дневници 1914–1920, Warszawa 2015]

 

Из информация в „Гурношльонзак“:

Френският ежедневник „Temps“ отпечатва дълга статия, възхваляваща Полша,  която по изключителен начин осъществява своята програма. Както Динебург (Даугавпилс – бел.пр.) беше даден на латвийците, така и Пилсудски е решен да даде Киев на Украйна, – пише “Temps”. Оставайки вярна на принципите си, Полша има право да очаква, че отсега нататък нейното правителство ще участва във всички конференции по въпроси, засягащи Полша. В най-близко бъдеще Полша ще настоява да бъде допусната на конференцията в Спа. Тя може да разчита на подкрепата на Франция.

Катовице, 13 май 1920 г.

[Политически вести. „Temps” за полската политика на изток, „Гурношльонзак” бр. 108/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Antoni Libera “Madame” 🗓

Dyskusyjny Klub Książki - zapraszamy do rozmowy przy herbacie o polskich książkach.
29 04.2021 Актуално, Литература

Онлайн представяне на научното многотомно издание на

Разговор за приноса на полската хуманитаристика и за общественото значение на изданието с полски и български изследователи и участници на проекта.
22 04.2021 Актуално, История, Литература