„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

22-28 май 1920

Продължава стачката на просъветски настроени железопътни работници в Братислава, която възпрепятства транспортирането на боеприпаси за Полша. В периода 22-26 май 4-та армия на генерал Станислав Шептицки отблъсква зад р. Березина атакуващите белоруския фронт съветски сили. На 25 май Червената армия на украинския фронт е подкрепена от Първа конна армия на Семьон Будьони, съсредоточената в района Хумания. На 27 май Съветите предприемат контраофанзива срещу Украйна. Расте напрежението преди плебисцита в Горна Силезия; в нощта на 27 срещу 28 май германците нападат Полския плебисцитен комисариат в Битом. Относно бъдещето на Чешинска Силезия чехословашките власти приемат арбитража на Антантата, който трябва да вземе под внимание техните аргументи. В страната се ширят лихварство и спекула.  

–––––––––––––-

Руската офанзива в Украйна и изтеглянето на 3. Полска армия, края на май 1920.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––-

 Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

Тази тетрадка струва осем пъти по-скъпо от последната, купена преди осем месеца! Докъде ще доведе всичко това? Скоро вместо печатани пари ще трябва да даваме  парче бяла хартия, защото отпечатването не си струва, а хартията ще може лесно да се дели и разменя, както някога златото. Желязото в пфенига струва вече повече, отколкото означената на него цена.

Варшава, 22 май 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

Из разпореждане на властите в Пабянице:

Днес търговията в повечето случаи се превръща в случайна професия в ръцете на неоторизирани и непрофесионални лица, като се разглежда като временна инвестиция на капитал или източник на лесна и обилна печалба. Търговията, третирана по този начин […], дава възможност да се избегне всякакъв фискален контрол върху размера на активите или размера на дохода. В досегашната си дейност Службата за борба с лихварството и спекулата често се натъква на факти, при които много големи запаси от стоки са притежавани от хора, които могат да докажат с какво се занимават единствено със свидетелство за търговска дейност. Неоформените търговски книги, липсата на сметки, които биха позволили да се определи естеството и вида на предприятието, източника и времето на придобиване на стоката, цената и времето на продажба – неволно пораждат съмнението за трупане на стоки с цел спекула или препродажба и печалба от лихварство.

Пабянице, 23 май 1920 г.

[Борба с лихварството и спекулата, „Официален вестник на Общинския съвет на град Пабянице“ бр. 21/1920]

Влоджимеж Фишер (учител, поляк, живеещ в Украйна):

Не си давахме сметка колко значимо бе идването на поляците. Много скоро ми попадна манифестът на Пилсудски, от който научих, че целта на поляците е борбата  срещу болшевиките и създаването на независима Украйна. […]

От един от войниците се сдобих с брой на варшавския вестник „Куриер поранни“. Отдавна не бяхме отваряли вестник. За нас всичко в него беше ново, необичайно, направо неразбираемо. Телеграмите от Париж, Лондон, Ню Йорк ни се видяха истинско чудо; дори съдебната хроника ни развълнува – в Окръжния съд се гледаше дело срещу кучето на един от живущите в сградата, заведено от негов съсед – и всичко това се случва в същото време, когато тук убиват хора без съд и присъда! […]

Когато обаче отмина вълната на възхищение, осъзнах едно нещо: поляците грешат в мнението си за Украйна. В редакционната статия се говори за значението на марша  към Киев съвместно с героичните украински въстаници. За жалост ние знаехме какви са тези героични въстаници. Съюзът с такива диви бандити, които могат само да убиват евреи, по-скоро не носеше слава и не предвещаваше успех.

Един от тези „героични въстаници“ след пристигането си в градчето започна да плячкосва. Заловиха го и го заведоха при командира. Той го разоръжи и го попита кой е.

• Въстаник, – отвърнал крадецът.
• Бандит си ти, а не въстаник! – извика командирът и го удари в лицето.

След този идиличен процес полякът върна оръжието на „героичния въстаник“ и го освободи.

Дашов

[Влоджимеж Фишер, Пръски от ада. Спомени от недалечното минало, Архив на Център KAРТА, AW/II/2523]

–––––––––––––-

Границата в Силезия преди плебисцита.
От фондовете на Националния цифров архив.

–––––––––––––-

Генерал Едвард Ридз-Шмигли (командир на 3-та армия), заповед:

Неведнъж се е случвало болшевишки агитатори, преоблечени като полски войници, да се появят по пазарите и да тормозят препродавачите и препродавачките, като плащат по-ниски цени от исканите и подтикват войниците към насилие.

Случвало се е също болшевишките агитатори да се опитват срещу шоколад или пари да измъкнат от нашите войници сведения за разположението на полските сили. В тази връзка и с цел да се избегнат подобни случаи в бъдеще, нареждам:  Забранява се до второ нареждане самостоятелното закупуване от отделни войници на храни и провизии от пазарите в Киев. […] Командването на армията се заема с организирането на армейски магазини, в които войниците ще могат да купуват хранителни стоки на цени по себестойност.  Подробностите ще бъдат обявени. […] Необходимо е постоянно да се предупреждават войниците, че по време на разговори, които водят както помежду си, така и с цивилните граждани, в квартирите или на обществени места, трябва да избягват темите с военен характер.

На всички войници трябва да се напомня, че макар да се намират в приятелски настроена страна, все пак са заобиколени от болшевишки шпиони и враждебно настроени към нас лица, които искат да ни навредят било чрез донасяне на неприятеля за нашата сила и дислокация, било чрез провокиране на размирици и безредици.

Киев

[Заповед на генерал Едвард Ридз-Шмигли, Централен военен архив, I.311.3.242]

Мария Каспровичова (съпруга на писателя) в дневника си:

Животът, който течеше бавно и мъчително, изведнъж с настъпването на пролетта пламна и засия. Радостен стимул за това беше пролетното настъпление на полската армия, завършило с превземането на Киев. […] Пилсудски! Вярвам в неговата звезда, в неговия късмет. Вярвам, че всяко негово начинание ще бъде за благото на Полша, че ще успее, защото този човек има верен инстинкт за живота и усет за бъдещето. Човек като Пилсудски не може да бъде студен политик и рационалист, а по-скоро притежава силата на вярата и импулса на творческата мечта. […] При такава съдба като тази на Пилсудски само едно разколебаване или съмнение може да се превърне в начало на края, поражение не само за него, но преди всичко за неговото дело.

Мненията, които чух за него по време на дългите години на война, не винаги бяха положителни, по-скоро можеха да отслабят вярата ми в него. Но моята вяра е изцяло инстинктивна и силна.

Лвов, 24 май 1920 г.

[Мария Каспровичова, Моят живот с него: 1910–1914; Войната: 1914–1922, Варшава 1932]

Капитан Станислав Ян Ростворовски (шеф на V-ти отдел в щаба на 4-та армия на полските въоръжени сили):

Няма с какво да запълня скучните часове извън канцеларията, в ния също не е толкова интересно, тъй като сегашната ситуация не ме интересува толкова, колкото преди. Впрочем, положението значително се успокои, болшевиките отново са отблъснати отвъд р. Березина, избягаха панически под артилерийски огън през мостовете.  Скоро няма да се опитат да преминат на това място втори път. Жалко само, че след оттеглянето им много села горят. Горката страна, сега е военна територия.

Минск, 25 май 1920

[Станислав Ян Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война 1918-1920, Варшава-Краков 2015]

  –––––––––––––-

1920. 1 Конна армия на Семьон Будьони – митинг по случай пристигането на Михаил Калинин, ръководител на пропагандния апарат на Западния фронт.
Сн. Руски държавен архив за кино- и фотодокументи в Красногорск.

–––––––––––––-

Семьон Будьони (командир на 1-ва конна армия):

Пристигна [председателят на Централния изпълнителен комитет на съветите] Михаил Иванович Калинин и веднага пожела да отиде във военните подразделения. Качихме с в колата. След нощния дъжд времето бе топло и слънчево. Михаил Иванович свали поизносената си кожена куртка. Беше облечен в обикновен памучен пуловер и сиви панталони, напъхани във високите кожени ботуши. Калинин забеляза, че настоятелно го гледам и усмихвайки се, ме попита: „Какво, не приличам  ли на председател? – и след малко добави: В работно облекло човек се чувства някак по-удобно. А и с червеноармейците е по-лесно да разговаряш, приемат те като един от тях“. […] Михаил Иванович обходи редиците на червеноармейците, поздрави ги и се качи на една тачанка. От тази импровизирана трибуна произнесе реч, а гласът му – спокоен, не много силен, звучеше решително и впечатляващо във възцарилата се тишина. Той не криеше трудностите на предстоящата битка, но решително подчерта патриотизма на съветските хора, твърдата им решимост да бранят страната си и неизбежния провал на интервентите. […]

На другия ден Михаил Иванович отново посети военните подразделения. Говори на митинги, разговаря с червеноармейците, а на проявилите се в боевете връчи ордена „Червено знаме“.

26 май 1920 г.

[Семён Будённый, Пройденный путь, Москва 1965, прев. Агнешка Книт]

Йосиф Сталин (политически комисар на Югозападния фронт):

Няма съмнение, че походът на нейно благородие Полша срещу работническо-селска Русия по своята същност е поход на Антантата. Става дума не само за това, че Обществото на народите, чийто ръководител е Антантата и чийто член е Полша, най-вероятно е одобрила похода на Полша срещу Русия. Въпросът е там, че Полша без помощта на Антантата не би могла да организира нападението срещу Русия, че преди всичко Франция, но също Англия и Америка напълно подкрепят тази офанзива на Полша. […] Засега [обаче] Полша е изправена срещу Русия сама, без сериозни бойни съюзници. […]

Никоя армия по света не може да победи (става дума, естествено, за трайна и решителна победа) без силен тил. […] Тилът на полските войски е единен и национално компактен. Оттам идва неговото единство и устойчивост. Решаващата нагласа на тила – „чувството за родина“, прониква на полския фронт по много канали, създавайки национална връзка и калявайки военните подразделения. Оттук и устойчивостта на полските войски. Разбира се, тилът на полските войски не е хомогенен (и не може да бъде хомогенен!) в класов смисъл, но класовите конфликти все още не са набрали такава сила, че да могат да разрушат усещането за национално единство и да заразят с противоречия разнородния в класово отношение фронт. Ако полската армия действаше в района на самата Полша, борбата срещу нея безспорно би била трудна. Но Полша не иска да се ограничи до своя регион, тя тласка армията си по-нататък, завладявайки Литва и Беларус, прониквайки дълбоко в Русия и Украйна. Това обстоятелство коренно променя ситуацията в сериозно неизгодна за устойчивостта на полските войски. […]

Никак не е случайно, че полската офанзива започна по време на конференцията в Сан Ремо, на която не са допуснати представители на Русия. Не е случайност и това, че Румъния замита под масата въпроса за мирните преговори с Русия… Напълно възможно е полската офанзива, която на пръв поглед изглежда като авантюра, в действителност да представлява цялостен план за поетапно осъществявано, комбинирано настъпление. Въпреки всичко обаче трябва все пак да кажем, че ако Антантата с организирането на трето нашествие  срещу Русия разчита да я победи, много греши, защото през 1920 г. шансовете Русия да претърпи поражение са по-малки, много по-малки от тези през 1919 г.

26 май 1920 г.

[Полско-съветската война 1919–1920, Москва 1994, прев. Дорота Пажо]

От информацията в „Гурношлонзак“:

С всеки изминал ден германците набират повече смелост да нападат полското население поради липсата на енергия у коалиционните власти в Горна Силезия, които трябва да наказват всяко престъпно действие на германците. Германците не се боят да проявяват открит бандитизъм, което доказват многобройните случаи на влизане с взлом и кражби в жилищата на полски граждани, извършвани предимно от германските Stosstrupy [щурмови отряди].

Катовице, 27 май 1920 г.

[„Гурношлонзак” бр.  118/1920]

–––––––––––––

Пропагандна полска пощенска картичка, издадена в периода на плебисцита в Горна Силезия, автор: Станислав Лигон.
От фондовете на Националния цифров архив.

–––––––––––––-

Информация в „Куриер Лвовски“: 

Международната комисия в Чешинска Силезия обяви превантивна цензура за списанията. Това е атака срещу полските списания, тъй като там чешки списания изобщо не излизат. В заповедта се казва, че пресата се цензурира от полски прокурор след консултация с чешки прокурор. Ако са на различни мнения, тогава международната комисия взема решение. Поради тази заповед издателствата на всички полски списания в Чешинска Силезия решиха да внесат протест в комисията и да преустановят издаването на всички списания от днес. […] Чешинските списания излизат с апел към хората, в който обясняват предприетите стъпки и обявяват, че няма да се подчинят на цензурата, дори това да доведе до спиране на списанията, и че ако не могат да издават списания законно, ще бъдат принудени да се свържат с читателите си по нелегален път.

Лвов, 28 май 1920 г.

[Битката за Чешинска Силезия. Плебисцитната комисия задушава полската преса в Чешинския край, „Куриер Лвовски“ бр. 131/1920]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.