„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

29 май – 4 юни 1920

От 29 май до 1 юни продължава настъплението на  Първа конна армия на Семьон Будьони, чиято цел е да пробие полския фронт. На 1-2 юни на белоруския участък полските части преминават в контранастъпление. Съветите започват да отстъпват, понякога дори бягат, за да избегнат обкръжението. Преследвайки ги, поляците стигат до горното течение на р. Березина и р. Авута, където спират по заповед на главнокомандващия. Необходимостта от прекратяване на преследването на Червената армия е породена от неуспехите на полската армия в Украйна. Полското командване започва да предупреждава подчинените  части, че по-нататъшно укрепване на фронта е невъзможно. Общественото настроение в страната се влошава; цените скачат,  варшавските пекари стачкуват.

⁂

Станислав Карпински (банкер) в дневника си:

Ситуацията с парите се влошава. Цената на един вестник вече е 2 марки. Все по-разпростанена е търговията с чужда валута. Появяват се все повече банки със съмнителен произход. „Ако си в беда – създай банка”, – така казват и това правят. Като председател на асоциацията на банките (такъв съм едва от три месеца), противодействам на това заболяване, но без ефект, тъй като Министерството предоставя концесии без никакви затруднения. Поради липсата на брашно и захар сладкарниците затварят и отстъпват помещенията си на банки за много пари.

Пристигна [Роман] Дмовски. Може пък да повлияе върху подобряването на политиката в страната. От фронта идват тревожни новини.

Варшава, 29 май 1920 г.

[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

 От информация в „Гонец Ченстоховски“:

Вчерашното заседание на Националния съвет, представен в пълен състав, прие следната резолюция: „Във време на най-тежки изпитания и най-голяма опасност за полското население в Силезийския басейн пълният състав на Съвета на Чешинското княжество се обръща с призив към целия полски народ, към правителството и към държавния глава да обърнат поглед на запад, където най-древното полско племе на Силезия е най-сериозно застрашено, масово изхвърляно от жилищата си, измъчвано от чешки жандарми и войниците от сформираните чешки военни части. То се бие смело, но е лишено от помощта, с която чешкият му опонент изобилства. За такава помощ за полска Силезия, съответстваща на силата и сериозността на Полша в този исторически момент, категорично настоява Националният съвет“.

Чешин, 29 май 1920 г.

[Чешинска Силезия призовава за помощ, „Гонец Ченстоховски” бр. 121/1920]

Из изявлението на еврейските съветници във ВилнО:

Ние, долуподписаните, обръщаме вниманието на Градския съвет на следните факти: на 27 и 28 този месец полски войници отново нападнаха на няколко пъти евреи на улица „Стефанска“, около местните хали и прилежащите улици, биха ги, отрязаха им брадите, подиграваха им се и ограбиха някои от тях. Принудени сме да зададем на Градския съвет следния въпрос. След превземането на Вилно от полските власти подобни инциденти се случват не за първи път, повтарят се по време на почти всяко преместване на военни части във Вилно и всички предприети от нас действия водят само до временно успокояване. Питаме Градския съвет какво възнамерява да направи, за да прекрати подобни събития веднъж завинаги и да защити елементарните права на почти половината жители на Вилнюс.

Вилнюс, 29 май 1920 г.

[Ярослав Волконовски, Полско-еврейски град, „Карта” бр. 34/2002]

 –––––––––––––-

1920.
Подразделение на 1 конна армия на Семьон Будьони.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

–––––––––––––

Майор Тадеуш Кутшеба (шеф на щаба на 3-та армия на полските въоръжени сили)

В Украйна приключихме с офанзивните операции, а нашите армии се готвеха за по-нататъшни действия, по принцип – отбранителни, които трябваше да се развият след специална заповед в момента, когато стане факт по-сериозно вражеско нападение. Датата на това нападение изглеждаше доста далечна, защото съветските армии, които оперираха там, бяха разбити от нас, така че се нуждаеха от попълнения и реорганизация. […]

Нямаше затруднения в отблъскването на Будьони. Така че ситуацията в Украйна изглеждаше спокойна, а силите, предвидени за отбрана – достатъчни.

На 28 май с марш откъм р. Дон армията на Будьони най-сетне стига до полския фронт, в района на юг от гр. Била Церква. […] 29 май беше първият ден от сражението на кавалерията на Будьони с полската отбрана, битка, която […] завърши с поражение за Съветите. […] В щаба на фронта радостта от отблъсването на атаките на Будьони беше голяма. На 2 юни завършиха с победа за поляците няколкодневните сражения с конната армия на Будьони, опитваща се да премине през полския фронт към гр. Козятин. Будьони, силно обезкръвен, но все още непобеден, се оттегли от битката и си почива. […] Появиха се кураж и вяра, и май (така ми се струва)  – започнахме да подценяваме врага.

[Тадеуш Кутшеба, Киевският поход от 1920 година, Варшава 1937]

Полковник Юзеф Яклич (командир на 25-ти пехотен полк):

Струва ми се, че не разчетохме силите си и се включихме в голямата политика с военни сили, без да имаме необходимата сигурност. Откъснат от света – не разполагам дори с телефонна връзка с армиите, не знам какво се случва, особено на север, на р. Двина, там положението не е добро.

Винница, 30 май 1920 г.

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в своя дневник:

Обяд за Дмовски в Търговския дом. Великолепен тост на [Владислав] Рабски. […] Той каза, че на него [на Дмовски] Полша дължи днешния си ден. Е, въпреки големите аплодисменти, въпреки уважението, което изпитвам към господин Роман Дмовски, дълбоко в мен нещо ме боли. Да, в чужбина той наистина направи много. Той разчисти терена, а в страната подготви антигерманската почва и същевременно предсказа германското поражение. Следователно, той е умен и предвидлив. Но това, което се случва в страната, идва от другаде. Нашата антигерманска ориентация не беше нито негова, нито наша заслуга. Колкото малко бяха нашите действия, толкова малко са и сега. Ние не създаваме рамката на нова Полша и нейното съдържание. Това ме притеснява отвътре и ме боли. Ние, поради нашата пасивност, а не поради осъзната воля, не тръгнахме с германците и не приехме техните изкушаващи предложения. А във време на кръв и желязо бъдещето се ражда от кръв и дела. От жертвите и саможертвите. Ние стояхме отстрани.

Варшава, 30 май 1920 г.

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

 –––––––––––––-

Плакат от 1920 година.
Национален музей в Краков

–––––––––––––

От заповед на главнокомандващия полските въоръжени сили:

Войната с болшевиките навлезе в решителен етап. Новините от Русия свидетелстват за невероятните усилия, които съветското правителство полага за пробив на полския фронт […]. Сраженията на северния фронт се водят със сили и  ожесточеност, несрещани дотогава у болшевиките на никой фронт. […] Атаките, осъществени междувременно от болшевиките в Украйна, не са толкова решаващи за тях, те се провеждат с по-малко сили, но ако успеят, могат лесно да унищожат плодовете на нашето украинско настъпление. […] В този момент всички армии трябва да разберат, че тук се решава съдбата на нашето Отечество. Войникът не може да разчита да му пратят още резерви и не може да бъде уморен. Няколкото дни свръхчовешки усилия са решаващи за позицията и силата на Полша.

31 май 1920 г.

[Тадеуш Кутшеба, Походът към Киев 1920 година, Варшава 1937]

Станислав Цивински (литературен историк) в своя дневник:

Крахът на похода към Киев не ме изненада. Вярно, бях малко учуден, когато на следващия ден след новината за превземането му прочетох фрагмент, препечатка от някакво чешко списание, че този поход непременно трябва да завърши с поражение […]. Но не съм много натъжен, защото това е само един военен епизод; и този чех, с предсказание за болшевики край Варшава, ми се струва смешен, но пък в политически аспект нашето поражение би било сто пъти по-голямо, ако походът към Киев беше успешен. Казано е: федерация! Но федерация или изобщо някакъв постоянен договор може да бъде сключен само с държава и то със законова държава; междувременно – какъв по документи е този Петлюра по отношение на органа, който ще приеме бъдещата украинска конституция? Кой се съмнява, че украинците винаги ще предпочитат московците и германците пред поляците? В случай на независима, наистина независима Украйна, ние ще загубим Лвов, Пшемисл и Хелмската земя. А полусуверенна и зависима от нас Украйна е напълно невъзможно да си представим. Така или иначе,  добре е, че походът към Киев завърши с неуспех.

Варшава, 1 юни 1920 г.

[Станислав Цивински, Страници от дневника, (1914–1920), Вилно 1931]

Едвард Бенеш (чешки министър на външните работи) в телеграма до президента Томаш Масарик:

С лорд [Джордж] Кързън беше договорено съюзните държави да начертаят нова линия, която приблизително да върви по река Олза и принципно да потвърди нашето право. В следващите три дни английското правителство ще представи това в Париж. Ако това решение не намери приложение поради съпротивата на поляците, може да се наложи белгийският крал да предложи арбитраж.

Лондон, 1 юни 1920 г.

[Гжегож Гоншор, Определяне на границата, „Карта” бр. 55, 2008]

От протокол на заседание на Сейма:

Започна докладът на Комисията по благоустройство относно камбанарията и катедралния храм на площад „Саски“ във Варшава. Депутатът [Никодем] Хрицкевич взе думата от името на по-голямата част от комисията, която настоява решението за разрушаване на катедралата да бъде взето по-късно: „В момент, когато навсякъде се говори за възстановяване на страната, се чува вик: „да разрушим“. Още не сме завършили моста Понятовски, който е толкова необходим за живота на Варшава. Варшава се задушава поради липсата на жилища, а ние искаме да се заемем с разрушаване на катедралния храм. Колко ще ни струва това? […] Трябва да отбележим, че храмът е широко известен на Запад като произведение на изкуството все пак. […] И във Виена, и в Рим биха ни нарекли вандали. […] Ако московците са го издигнали за да ни ядосат, можем да го променим за собствена употреба. […] Век и половина робство беше най-големият проблем в нашата история […], същият проблем в плана на Варшава е катедралния храм. Но не можем да изтрием от нашето минало тъжната историческа страница, дори и да разрушим този храм, споменът за него ще остане. По-скоро трябва да се стремим споменът за това тъжно минало да бъде съхранен в бъдещите ни поколения.

Варшава, 1 юни 1920 г.

[„Куриер поранни” бр. 148/1920]

 –––––––––––––-

Варшава, 1920.
Опашка за хляб.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

–––––––––––––

Информация в „Куриер Варшавски“:

В залата на Народния театър […] се проведе публичен митинг, свикан от Антиболшевишката лига по повод стачката на пекарите. Тълпи от хора изпълниха залата. […] На събралите се бе обяснена вредата от стачките, които са причина за високите цени и помагат на враждебните болшевишко-германски намерения. Представител на Националния работнически съюз говори от името на пекарите, като се аргументира, че стачката е крайно оръжие на работниците, които биха предпочели да настояват за неотложни реформи в държавата и най-вече за забрана на износа на храни от страната в чужбина и за забраната на вноса на луксозни стоки, както и за подобряване на условията за снабдяване. Дърводелецът Лабач, призова за обществено съгласие, като изтъкна, че настоящата стачка е от полза само за еврейските пекарни, които без да стачкуват, продават хляб на спекулативни цени.[…]

На митинга бе заявено, че постоянно избухващите стачки са причинени от престъпна агитация, която чрез унищожаване на полските източници на производство и поддържане на разрушаващо националното единство революционно настроение цели да подготви почва за икономическо и политическо завладяване на страната от болшевиките и евреите.

Варшава, 3 юни 1920 г.

[„Куриер Варшавски” бр. 153/1920]

Информация в „Куриер Лвовски“”:

Вчера по обяд плъзнаха слухове, че министърът на снабдяването [Станислав] Шливински незабавно ще подаде оставка и че това може да предизвика оставката на целия кабинет, защото министър-председателят [Леополд] Скулски е солидарен с политиката на министър Шливински. Слуховете са породени от резултата от гласуването в комисията по снабдяването  във връзка с регламента за секвестиране на реколтата. […]

Вчера вечерта се проведе съвместно заседание на президиума на парламентарния клуб на  Полската селска партия в Сейма и Върховния съвет на партията. Всички изказали се досега изразиха одобрение за реконструкцията на кабинета в дух ляво-център. Смята се, че ако се стигне до компромис между Полската социалистическа партия и Полската селска партия, и едната и другата ще направят отстъпки – социалистите по въпроса за  секвестирането на храни, фураж и др., а от селската партия – по въпроса за свободната търговия.

Лвов, 4 юни, 1920 г.

[Кризата в кабинета продължава, „Куриер Лвовски” бр. 137/1920]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.