„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.
⁂
5 – 11 юни 1920
Сражаващата се без значими резултати досега 1 Конна армия на Будьони сменя тактиката и на 5 юни атакува в една точка – там, където съседстват 3 и 6 полски армии в Украйна. Разкъсана е полската отбранителна линия в участъка Самхородек-Новохвастув. На 7 юни частите на Будьони превземат Житомир и Бердичов, след което се насочват към Киев. Взето е решение за изтеглянето на 3 полска армия от тази територия. На 8 юни във Варшава избухва стачка – електроцентралата, газостанцията и водопроводите спират; трамваите не излизат от депата. Атмосферата се нагнетява от обявената на 9 юни оставка на министър-председателя Леополд Скулски. На 10 юни полските части напускат Киев, за да предотвратят опасността от обкръжение.
⁂
Семьон Будьони (командир на Първа конна армия):
Наблюдавах бойното поле с бинокъл. Навсякъде кипяха яростни сблъсъци. […] Бойците хвърляха върху загражденията от бодлива тел куртки, дъски, пънове, постелки. Други сечаха бодливата тел със саби, късаха я с приклади, разтваряха с ръце. На много места загражденията бяха вече разрушени и в окопите избухна яростна борба. Тук-таме се чуваха взривове на гранати и безразборна стрелба. […]
Внезапно в полезрението ми попадна група полски ездачи. Те излязоха от гората 1,5 км на северозапад от Ожерна. […] Блеснаха стотици саби и бригадата мина в галоп. Защо се бавят нашите? Ще успеят ли да се прегрупират за контраатака? Докато тревожните мисли се блъскаха в главата ми се случи нещо, което не очаквах. От изпразнените противникови окопи, където не трябваше да има жива душа, внезапно затрака картечница. Дългата серия сечеше по неприятелската конница. Падна един улан, втори, трети… Няколко коня се изправиха на задните си крака и рухнаха на земята. Редиците на атакуващите се разпръснаха, някои от уланите отстъпиха. […] След няколко минути бяхме в окопите. Наоколо, където поглед стига – в окопите, в ямите, върху бодливата тел, някои полузасипани с пръст – лежаха човешки тела, бяха разхвърляни изпочупени карабини, пушки…
Обиколих разрушения окоп и спрях коня при гнездото на картечницата. Едър светлокос боец лежеше неподвижно. По цялото му тяло сякаш нямаше място без рани, краката му бяха счупени, а дрехите изпокъсани. С посинелите си ръце се беше вкопчил в приклада на карабината и така е умрял, опрял глава на смачканата фуражка.
Край Ожерна, 5 юни 1920
[Семьон Будьони, „Пройденный путь“, Moсква 1965, прев. Aгнешка Книт]
–––––––––––––-
Лвов, 1920.
Самолет Ansaldo Balilla от Ексадрилата „Тадеуш Кошчушко“ над града.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център „КАРТА“
–––––––––––––
Поручик Кенет Малкълм Mъри (американец, летец от 7 въздушна ескадрила „Тадеуш Кошчушко“):
[По време на разузнавателен полет пилотът Едуард Корси] забелязва тъмно петно на шосето. Снижава се колкото може и вижда, че там, където се пресичат три шосета е пълно с войска. Будьони съсредоточава сили и отново се придвижва на запад! Корси се гмурва и пуска две бомби, ослепителен блясък осветява сцената на кошмарна касапница. След това, възбуден от битката, се плъзва надолу и започва яростно да жъне с двете си картечници. Хора и животни, скупчени в хаотична маса, се свличат между рядко растящите дървета. […] Разклонението на шосето е застлано с трупове, мятащи се полудели коне, хора в предсмърти пози и ранени, пълзящи под закрилата на дърветата. […]
Той направил пълен кръг, за да разгледа по-добре конницата. Снижавал се все повече, изследвал подробно терена и броял колоните с ездачи: пет, шест, седем, осем, девет, мили Боже! – десет хиляди. Само казаци!
– Toва наистина се случва! – прошепнал той.
Павлоча (Украйна), 5 юни 1920
[Кенет Малкълм Mъри, Крила над Полша, „Kaрта” 21/1997]
Юзеф Пилсудски:
Tози нов инструмент за борба, какъвто се оказа конницата на Будьони за нашите неподготвени войски, се превръщаше в някаква легендарна, непреодолима сила и можем да кажем, че колкото по-далеч от фронта, толкова по-силно и натрапчиво бе въздействието на това внушение, неподвластно на разума.
[Юзеф Пилсудски, Годината 1920 / Mихаил Тухачевски, Походът отвъд Висла, Лодз 1989]
Максимилиан Маевски в сп. „правителство и армия”:
Мирно, варминци! Моментът на референдума наближава. Този момент е решаващ за вашата принадлежност към Полша. Полша би желала да прегърне и земите, включени в референдума и да ги види свободни и щастливи. И тъй, съдбата на тези земи е във вашите ръце, варминци. Немците провеждат сериозна агитация, те искат да задържат тези земи още, за да можете вие и вашите деца да им прислужвате. Ако желаете да принадлежите на Полша нека всеки от двата пола от 20 година нагоре по най-бързия начин да посочи адрес, град, дата на раждане, професия и вероизповедание на живущите в чужбина или в свободна вече Полша, за да пристигнат за гласуването. Жители, които знаете за пребиваването на Ваши роднини или познати, живущи в чужбина, но родени в олщинска или решелска околия, посочете ни техния адрес, за да можем и тях да призовем да гласуват.
Варшава, 6 юни 1920
[Maксимилиян Маевски, Мирно, варминци!, „Правителство и армия” бр. 23/1920]
–––––––––––––-
Министър-председателят Леополд Скулски.
Сн. Вацлав Сариуш Волски / Национален цифров архив
–––––––––––––
Информация в „Куриер варшавски“:
Днес сутринта служителите на електроцентралите, трамваите, водоснабдяването и въобще на градските институции за комунални услуги не отидоха на работа. Стачкуващите служители издигнаха искания от икономическо естество, така че на пръв поглед изглежда, че само неприемането на тези искания предизвика стачка. Същевременно стачката има и политичеси причини. […] Прекъсната е работата в болниците. Болните са лишени от ток и вода. Безмилостната, нечовешка стачка засегна най-вече страдащите хора – основно от по-бедните слоеве. Това е резултат от послушанието, което градските работници проявяват спрямо своите ръководители.
Варшава, 8 юни 1920
[Стачка, „Kуриер варшавски” бр. 157/1920]
Подпоручик Мечислав Лепецки (Първа пехотна дивизия):
Всички тези вести не засегнаха голямото учудване на войниците, предизвикано от отстъплението. Бяха свикнали да презират неприятеля, да го смятат за страхлив, зле организиран противник и настоящото положение се възприемаше като нещо странно, но във всеки случай краткотрайно. […]
Малко преди да напуснем града улиците започнаха да изглеждат по-различно отколкото бяха започнали да изглеждат по време на няколкоседмичното ни пребиваване. […] Непрекъснато се чуваха викове на ограбвани и избухваха разправии. От два дни магазините са затворени, а всички стоки, традиционно, старателно скрити. […] Почти до последния момент се залъгвахме, че ще пристигнат нови заповеди, които ни нареждат да останем в Киев и отменят отстъплението. Такива заповеди обаче не пристигнаха.
Към обяд отидох във фотографското ателие на Крешчатик да си взема поръчаните по-рано снимки. Улицата бе пълна с „вредна“ градска измет. Радостта по лицата на тези негодяи недвусмислено показваше, че нашето отстъпление предизвиква бурната им радост. Тълпата ставаше все по-нахална и смела. На една от страничните улици […] бях заобикoлен от неколцина младежи, които „организираха блъсканица” и се опитаха да ме провокират. За мой късмет имах револвер и дебел камшик от биволска кожа, какъвто тогава често носеха нашите офицери. Като ги заплашвах с револвера и ги биех с камшика, успях някак да стигна до Бибиковския булевард.
[…] На железопътната гара се разиграваха истински трагедии. Още от нахлуването на Будьони в нашия тил, т.е. от няколко дни, влакове за Полша не пътуваха и понеже в Киев бяха останали още хиляди поляци, които не желаеха […] да останат под болшевишката сопа, техни изнервени групи ден и нощ окупираха гарата. […] Сърцето ми се късаше, когато гледах тези окъсани, гладни и отчаяни хора, които с невероятно упорство се опитваха да се доберат до влаковете. Всички изглеждаха като хипнотизирани от една мисъл: „В Полша, в Полша”.
Киев, 10 юни 1920
[Mечислав Лепецки, В блясъците на войната, Варшава 1926]
–––––––––––––-
Kиев, юни 1920.
Полските части напускат града.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро
–––––––––––––
Подпоручик Виктор Томир Дример (шеф на Секция „Контраразузнаване“ на ІІ отряд на командването на Югоизточния фронт):
Трябваше веднага да напусна Киев. На практика това бе невъзможно, не можех да оставя нито затворниците, нито документите, а единственото ми превозно средство бе елегантен лек файтон, в който бяха впрегнати двама сивчовци. Трябваше да се оправям сам. Изпратих патрули да реквизират колкото се може повече каруци, файтони и други транспортни средства. След няколко часа ми намериха лек автомобил hupmobil (бел. пр. марка американски коли, произвеждани в Детройт) на бензин и пожарникарска платформа с два коня. […] Документите заеха почти цялата платформа. Неколцина от по-възрастните затворници и двама украински офицери пътуваха в моята кола. Аз и моите офицери – с хъпмобила, останалите вървяха пеша. В последния момент обиколих сградите и канцелариите на нашия щаб и наредих да изгорят останалите документи.
Когато с поручик Фаренхолц минавахме покрай държавната банка си помислих, че трябва да вземем намиращите се там пари, защо да попадат в ръцете на болшевиките. Поручик Фаренхолц застана до вратата, като ми осигуряваше изтеглянето, въоръженият шофьор остана в автомобила. Не без страх слизах с двама банкови чиновници в подземния трезор. Показаха ми десет или единадесет чувала – такива, в каквито в Полша превозваха картофи. Казаха ми, че във всеки чувал има по десет милиона рубли.
Киев, 10 юни 1920
[Виктор Томир Дример, В служба на Полша, Варшава 1998]
Майор Тадеуш Кутшеба (началник щаб на 3 армия):
Командващият армията заедно с шефа на щаба и ординареца напуснаха Киев на 10 юни около 17.00 часа, като заминаха с автомобил в Първа дивизия на легионите. […] В града цари спокойствие, магазините са затворени, на улицата – малко хора, с една дума – типично чувство на несигурност и очакване на скорошна смяна на властта. В такава ситуация лесно може да се организира терористичен акт. Личният адютант – ротмистър Сулистровски – задава правилен въпрос: „Как да се движи автомобилът – бързо или полека?”. Бавното шофиране е благоприятно за точността на евентуалния изстрел, бързото шофиране може да създаде впечатление за страх или бягство. Командващият заповядва автомобилът да кара полека, с обичайното темпо.
Киев, 10 юни 1920
[Tадеуш Кутшеба, Киевският поход 1920 година, Варшава 1937]
Стефан Жеромски в писмо до Юзеф Пилсудски:
По нареждане на Министерството на външните работи заминах в околностите на Квидзин, Малборк, Штум и т.н., за да поразгледам как стоят нещата преди референдума. След като се поогледах в отношенията и запознах с някои хора стигнах до убеждението, че тези земи са изгубени за нас завинаги, ако полската армия не влезе тук и не ги превземе със силата на оръжието. Как би могло да стане това – дали с война или произволно – е работа на полското правителство. Едно е сигурно: ако Полша иска да притежава Гданск, трябва да притежава на първо място железницата Варшава-Млава-Малборк-Гданск. Пруските Мазури от само себе си трябва да бъдат превзети, защото никога няма да гласуват за Полша. Околностите са чисто полски, на събранията хората на висок глас призовават за влизане на полската армия, прекрасни развити градове, като Штум, Квидзин ще станат полски след два-три месеца, така, както вече стават полски Груджондз, Тчев, Гнев и т.н. – те не могат да останат извън Полша и не могат да бъдат оставени на Германия за унищожаване.
Да ми прости уважаемият господин началник, че без да съм упълномощен го занимавам с тези мои размисли. Сметнах обаче за необходимо да посоча на всички тукашни разгорещени хора, че тази посока, сиреч посоката да се обърнат към държавния глава, е задължителна. Това е общият глас и дори общият вик на тукашните хора.
Oрлово, 10 юни 1920
[Стефан Жеромски, Писма 1919–1925, Варшава 2010]
–––––––––––––-
1920.
Стефан Жеромски по време на пътуването към Вармия и Мазурите в периода на подготовка на референдума.
Сн. Национална библиотека
–––––––––––––
Кажимеж Соколовски (студент във Варшавския университет):
Над горна Березина ситуацията са подобри. […]. Обаче при Козятин бяха отблъснати „по-слаби атаки на неприятеля”, a при Чернобил започна болшевишка атака, която засега не е отблъсната… Ситуацията е все същата, ако не и по-лоша. Не смятам, че като пиша тези думи съм песимист, но само констатирам тежкия момент, в който армията и народът се оказаха днес. […]
Варшавската стачка не стихва, а се разгаря. Правителство си държи на своето, градския съвет – на своето, работниците – също на своето. За да се справи със злото, Сдружението за социална взаимопомощ [SSS] работи както може – и ученици, скаути, студенти пазят електроцентралата, помпената станция и филтрите, пътуват (до ден днешен) с няколко трамвая, събират хранителни запаси и т.н. в помощ на войската на фона на одобрението на публиката и подигравките на стачкуващите. „Куриер варшавски” твърди, че Полската социалистическа партия не е в състояние да овладее предизвиканата от тяхната демагогия вихреща се стачкомания, a работягите слушат повече комунистите.
Варшава, 11 юни 1920
[Kaжимеж Соколовски, Дневник 1920, Tорун 2018]
⁂
Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:
Цикълът е изготвен от Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската държавност.
Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.
⁂
Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.
