„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

12 – 18 юни 1920

Конната армия на Будьони атакува оттеглящата се Трета армия на полската войска; полските части отстъпват по целия фронт. Политкомисарят на Юго-западния форнт Йосиф Сталин в писмо до Ленин предлага в бъдеще Полша да бъде държана като напълно подчинен сателит. Отстъплението на полските части предизвиква в Полша вълна от антивоенна комунистическа пропаганда; не успяват опитите работниците да бъда увлечени във всеобщи антидържавни действия. Във Варшава продължава стачката, а движението за обществена взаимопомощ се опитва да овладее хаоса и да не допусне парализирането на града. На 14 юни Конституционното събрание на свободния град Гданск се събира на първото си заседание. Изостря се ситуацията преди планираните референдуми (плебисцити) във Вармия и Мазурия, както и в Чешинска Силезия. 

⁂

Отец Михал Вожняк (енорийски свещеник в енория Хойната):

Кабинетът на Скулски падна. Причина за това е Селската партия под ръководството на депутата [Винценти] Витос от Галиция, който сега не знае как да се измъкне от тази каша, щото е трудно простия селянин да се оправи в такава трудна работа като създаване на правителство, още повече в такъв хаос. Хорицата се притесняват от такива неща и публикуват по вестниците разни горчиви кахъри.

Хойната (Лодзки регион), 12 юни 1920

[О. Михал Вожняк, Хроника на енория Хойната 1911–1920, Варшава 1995]

Влоджимеж Фишер (учител, поляк, живущ в Украйна):

Над Дашов започнаха да кръжат аероплани. През нощта чух силен взрив; вероятно аеропланът е хвърлил бомба. Излизам сутринта на двора, а от улицата някой ми вика: „Поляците се изтеглиха!”. След малко някакъв минувач ми съобщи, че е прекъснат моста на р. Собия; оказва се, че само е повреден. Изтегляха се бързо, в паника. Няколко войника, прекарали нощта в обятията на местните моми, едва сутринта разбрали за изтеглянето на войските и хукнали да ги догонят. Няколко полски семейства успели да се приготвят през нощта и тръгнали с армията.  

И тъй, още една надежда не се сбъдна. Изгубихме възможността и не е ясно дали ще има втора такава. Сякаш се отвори свода на мазето, от което погледнахме божия свят, но не успяхме да излезем и капакът отново хлопна. През първите дни след изтеглянето на поляците в градчето цареше изпълнено с ужас очакване, усещаше се повей на анархия. В една от къщите на директора на местната фабрика, поляк,  тръгнал със семейството си с армията, останала само възрастната гувернантка – представа нямам защо са я оставили. През нощта жената била заклана и това убийство не привлече почти ничие внимание, сякаш някой бе убил муха.

Дашов

[Влоджимеж Фишер, Спомени, машинопис, Aрхив на Център КАРТА, AW/II/2523]

–––––––––––––-

1920.
Листовка на Комунистическата работническа партия на Полша.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

От информация в „Kуриер варшавски”:

Като цяло протичането и характера на стачката остават без промяна. […] Работата в публичните институции, спирането на които би било бедствие за по-голямата част от  населението, се осъществява, според силите и възможностите им, от храбрите и жертвоготовни членове на Сдружението за обществена взаимопомощ. Газовите станции не работят по независими от СОВ причини. От докторите в болниците  получаваме оплаквания, че липсата на газ причинява сериозни затруднения в работата им и се отразява негативно на ефективността й. […]

Не подлежи на съмнение, че в това превес имат политически влияния, избрали работничеството за инструмент за постигане на свои цели. […] Така може да се предвиди, че в най-близко време от страна на ръководителите на работническите слоеве не само няма да има тенденции за компромис, а по-скоро опити за разрастване на стачката с цел включване на най-широки маси в опасната игра.

Варшава, 13 юни 1920

[„Kуриер Варшавски” бр. 162/1920]

От информация в ежедневника „Нова реформа”:

В седалището на местния парламент – ландхауза се проведе първото заседание на гданското Законодателно събрание. С по-дълго изказване заседанията откри комисарят на Антантата Реджиналд Тауър. […] Той подчерта между другото, че задачите пред законодателното събрание са много трудни. Досега между коалиционното правителство в Гданск и неговите местни сътрудници е имало лоялни взаимоотношения и говорившия би желал те да продължат. Задачата на учредителното събрание е да приеме конституцията и да изработи полско-гданско споразумение.  

Гданск, 14 юни 1920

[Първото заседание на конституционното събрание на Гданск, „Нова реформа” бр. 143/1920]

Подпоручик Виктор Томир Дример (шеф на Секция „Контраразузнаване“ на ІІ отряд  на командването на Югоизточния фронт):

Отстъпление. Има ли нещо по-страшно от това да отстъпва за младия, неопитен войник. […] Мисля, че голяма вина имат офицерите и нагласата им. Видях офицери, които плачеха и се оплакваха на глас, проклинаха всичко и всички, уж съжалявайки Полша, но в това усещах страх да не паднат в ръцете на болшевиките. Видях жандармеристи, като започнеш от офицери, да късат своите жандармеристки нашивки при първите изстрели. […] Oвладяването на тази разтревожена от последната болшевишка атака човешка маса без помощта на офицерите, за които изпитвах срам, беше трудно. Наложи се да ударя силно един от офицерите, който, седнал на камък, се оплакваше на глас, че всичко е изгубено, че Пилсудски ни е изменил и ни е предал на болшевиките.

Пътят Киев-Коростен

[Виктор Томир Дример, В служба на Полша, Варшава 1998]

–––––––––––––-

1920.
Aнтиполска листовка от периода на подготовката на плебисцита в Чешинска Силезия.
От фондовете на Чешинската библиотека

–––––––––––––

Поручик Тадеуш Петриковски (9 полк на великополските стрелци):

Започваме да отстъпваме, но е късно за порядъчно отстъпление. Пътят ни е отрязан. Завиваме надясно и излизаме на зелена ливада. На края на ливадата стъпваме по доста стабилна почва, макар и малко мека. Продължаваме, а то било тресавище! Конете потъват – калта им стига до коремите, а войниците потъват до кръста. […] Не можем да се върнем, защото болшевиките са вече на края на ливадата, стрелят по нас сякаш сме патици, давещи се в калта. Убиваме конете с изстрел от револвера. За какво да се мъчат повече? За тях вече няма спасение. […] Всички потъваме до кръста в калта. По-дребните на ръст и по-дебелите хлътват в тресавището до врата и се давят. Смъртта ни поглежда в очите от две посоки. […]

Никой никого не може да спасява, дори обратното – единият се държи за другия и го завлича със себе си в бездната на тресавището. Който е пъргав, а и по-височък, се мята като риба в калта и стига брега на поляната. […] Не оформяме редици. Все още сме под въздействието на преживения ужас; започваме да бягаме, като не-войници, като стадо подплашени овце.

[Тадеуш Петриковски, Отстъпление… Шепа спомени и военни картинки от времето на болшевишките сражения 1920 г. по мемоарите на адютанта на 67 пп (9 полк на великополските стрелци), „Boje Polskie” т. XIII, Познан 1926]

ПОДПОРУЧИК ВЛАДИСЛАВ БРОНЕВСКИ (1 ЛЕГИОНЕН ПЕХОТЕН ПОЛК, ПОЕТ):

Отстъпихме. От пет дни за първи път съм на относително безопасно място […], и тъй, отварям настоящата книга, скрита в планшета ми за по-сигурно. Вече пети ден не съм ял нищо свястно (дори сега пиша гладен), не съм спал, не съм се събличал – с една дума, въпреки щабното ми назначение, се чувствам като всеки обикновен редови войник, че може и по-зле.

При Бородянка пробивахме болшевишкото обкръжение. Яростните сражения продължиха два дни. Загубите са тежки, но все пак не са наполеонови. Това отстъпление бе своеобразен „шедьовър“ на военното изкуство: обкръжена от всички страни армия, с огромен обоз, дефанзивно побеждава противника и не губи почти нищо от имуществото си.

Извеждането на нашите обози, простиращи се на десетки километри, и железопътното имущество, беше най-трудната точка в нашата операция. Ужасен полски навик е да се возят максимално количество вехтории;  освен всичко и сума ти офицерски женоря. За това „армейско имущество“ във фронтални атаки лееше кръвта си  1 бригада!

Коростен, 14 юни 1920

[Владислав Броневски, Дневник, Варшава 2013]

Елжбета Дорожинска (по баща Залеска, земевладелка, писателка):

Край Бердичов фронтът е разкъсан. Селяните казват, че поляците отстъпват навсякъде без бой. Какво ли трябва да значи това? Та нали не е възможно нашата армия ей така, без план, да се забрави в боя, а след това да отстъпва?! В това трябва има някакъв умисъл, някаква сметка. Боже, бъди милостив и бди, там, на бойната линия! В нашите редици цари паника, макар че фронтът все още остава на мястото си, в Олфанувка и Подлесувка, но казаците, групово или самостоятелно бягат, като влизат в дворовете и молят за някаква храна. Наборниците минаха на страната на болшевиките. Прекрасна армия и странен патриотизъм: наборникът бяга при неприятеля, а старият войник се измъква в тила. Който може, напуска Ямпол.  

Чифликът Грушка (Подоле), 15 юни 1920

[Елжбета Дорожинска по баща Залеска, Na ostatniej placówce. Описание на живота на подолското село през 1917-1921, Ломянки 2008]

–––––––––––––-

1920.
Aнтиполска листовка от периода на подготовка на референдума/плебисцита в Чешинска Силезия.
Архив на Чешинската библиотека

–––––––––––––

От доклада на Полската консулска агенция в Богумин:

Тази нощ бе арена на кървава разправа: oколо триста чешки бандити, използващи куршуми дум дум, откриха автоматичен огън срещу полската граница в Скшечон, защитавана само от осем полски жандармеристи. Резултатът от този неравен бой е тъжен: един полски жандармерист (светла му памет Юзеф Когут) е убит, един (Ян Чуба) чешките сопаджии отмъкнаха в Моравска Острава, като го малтретирали по срамен начин до такава степен, че плачел от болка, третият жандармерист (Виктор Дейовски) е жестоко пребит. […] Богумин гъмжи от чешки разбойници, всеки от които държи  револвер в джоба, a под палтото – карабина, но френското комендантство не вижда това. […] Чешките бандити пристигат тук през деня с автомобили и извозват поляците от жилищата им. […] Останалите поляци се боят да кажат, че са поляци. При референдум в такива условия със сигурност ще изгубим.

Богумин, 16 юни 1920

[Eдвард Длугайчик, Полската военна конспирация в Чешинска Силезия през 1919–1920, Катовице 2005]

Сержант Владислав Голичевски (33 пехотен полк):

За почивка се оказахме в западнало село, на десетина километра от фронта, където достигаше само слабото ехо на артилерията. Като използвахме спокойствието се захванахме да се пооправим. Кърпеха се сериозно изпокъсните дрехи и обувки, възстановяваше се до предишното му състояние занемареното оръжие.  Но преди още да успеем да избием достатъчен брой въшки още на 15 юни ни вдигнаха на крак. […] Започнахме марш по продължение на фронта в посока север.  

17 юни 1920

[Доблестните хиляда. Записки на сержант Владислав Голичевски от полско-болшевишката война, Варшава 1934]

 –––––––––––––-

Aвта (Белорус), юни 1920.
Войници от 5 рота на 28 полк на каньовските стрелци.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

От информация в „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Горносилезийската преса съобщава за участието на битомския полк в последните боеве на фронта. Този полк получил заповед да пробие болшевишкия фронт и е изпълнил задачата блестящо. […] Командването на битомския полк публикува в полската преса в Горна Силезия следното съобщение: „По заповед на върховното командване полкът битомски стрелци е изпратен да брани Жечпосполита Полска, заплашена от болшевишките орди. Те доброволно отдават силите си в защита на родината в желанието си да защитят нейните граници и да докажат на света, че са готови доброволно да умрат за Полша. С тази храбра постъпка те пропъждат болшевишките банди. Тази победа обаче е заплатена с кръв. Загинаха десетина верни синове на Родината, които доказаха, че спойките, свързващи Полша с Горна Силезия, са по-силни от смъртта”.

Kраков, 18 юни 1920

[Кървавата сватба на Горна Силезия с Полша, „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 165/1920]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.