„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

19 – 25 юни 1920

На 23 юни, след неуспешния опит на Винценти Витос да състави „селско-работнически“ кабинет, на базата на десни и центристки формации се ражда извънпарламентарното правителство на Владислав Грабски. Цел на изпълнителната власт става отбраната на държавата. На 24 юни Юзеф Пилсудски се среща в Белведера с Борис Савинков, представител на руската демократична емиграция, относно създаването на руски доброволни отряди за борба с болшевиките в Полша. На 25 юни избухва стачка на работниците от гданското пристанище, която възпрепятства разтоварването на военни припаси за полската армия. Расте напрежението в плебисцитните територии преди окончателните решения.

⁂ 

Из информация от „Жечпосполита”:

Тук се състоя тържествено освещаване и откриване на отдел на „Жечпосполита”. Церемонията бе извършена от архиерей [Ян] Maсни, който с топли думи изрази радостта си от раждането на нов вестник като ежедневен израз на обединението на полските земи. Професорът от Ягелонския университет Игнаци Хшановски подчерта голямото културно значение на „Жечпосполита”  и посочи, че за три дни това издание е предоставило повече информация за живота на Европа, отколкото други издания за месец.  […] Ръководителят на местния отдел Домбровски благодари на всички присъстващи и изрази убеждението си, че „Жечпосполита”, подкрепяна толкова явно от обществеността, несъмнено ще постигне целите си.

Краков, 19 юни 1920

[„Rzeczpospolita” бр. 7/1920]

–––––––––––––-

Гданск, юни 1920.
Демобилизирани войници от армията на ген. Халер (американци от полски произход), очакващи транспортиране в САЩ.
Сн. Library of Congress / LC-A6197- RC-2245-Ax

–––––––––––––

Майор Кажимеж Швиталски (шеф на политическия и пресотдел на държавния глава) в дневника си:

Можем да очакваме силна атака на север, на която трудно ще устоим. Това ще бъде последна игра на болшевиките, игра ва банк. […] Армията [полската] безспорно все още не е единна и оставя впечатление за килим, направен от парцалчета. Тревожен симптом е и дезертьорството. […]

Що се отнася до болшевишката войска, [ген. Алексей] Брусилов с тактиката си и присъщата си енергия  хвърля големи маси. В Полесието две дивизии китайци се бият добре и упорито . Казаците с охота се предават.  Искат да ги изпращаме на [белия генерал Пьотр] Врангел. Пречка за деморализирането на болшевишката армия чрез дезертиране на наша страна е яростното и безогледно избиване на пленници от нашите войници – и най-вече на север. В болшевишкото правителство има силни търкания между брусиловщината и комунистите.  

Няма натиск от страна на Антантата за сключване на мир сега. Англия дори би предпочела да насочи болшевишките сили срещу нас, за да има по-безопасна Персия. Разбира се, мненията в Европа са против нас. […] Ако бяхме се договорили с болшевишка Русия или поне да давахме вид, че говорим с тях, това би било облекчение за света.  Условията, които поставят руснаците [болшевиките], демонстрират известен прогрес в наша полза.

Варшава, 22 юни 1920

[Кажимеж Швиталски, Дневник 1919–1935, Варшава 1992]

Владислав Конопчински (историк) в дневника си:

В университета се проведе събрание на преподавателите относно Заема за възстановяване, свикано от ректора [Станислав] Естрайхер. Дойдоха цели девет юристи, седемнадесет философи, само трима медици (да предположим, че тогава са имали приемни часове), двама богослови […]. Бе решено да се учреди Агитационно-ръководен комитет. […] Представителят на пропагандата на заема обяви, че се разчита на три милиарда абонаменти в Кралството, два в Галиция, един в окупираната от Прусия част от Полша.  Междувременно досега са декларирани в Познанско над 800 милиона, в Кралството нещата също се развиват добре, но пък Малополша е подписала за 60–80 милиона, най-зле се справя Западна Галиция. Със загрижена физиономия господин ректорът се опита да оправдае това поведение на малките поляци с формални трудности, свързани с подписката.

Kраков, 22 юни 1920

[Владислав Конопчински, Дневник 1918–1921, част 2, Варшава-Краков 2016]

Сержант Йежи Конрад Мачеевски (19 пехотен полк) в дневника си:

Селце, разположено по средата на пътя между Староконстантинов и Шепетовка. Тук ще нощуваме. По настроението на селяните личи, че са убедени, че отстъпваме. Потвърждение на това им виждане са нашите пехотни части и безкрайната върволица обози, пътуващи на запад.  Ние – „информирани” – твърдим, че нашият полк отива да „почива”. В действителност към Шепетовка марширува цялата бригада […], [в това число батальон] от гарнизона в Бердичов. Този последният изглежда ужасно и едва днес имах възможността да го разгледам по-добре. Повечето войници са въоръжени с т.нар. берданки (винтовки)! С болтов затвор! С една дума допотопни… Облечени що-годе, но, Боже господи, каква детска градина! Деца и още веднъж деца. Облечени в армейски униформи, с изписана на лицата смъртна умора. Излъчват някакво отчаяние, нежелание, апатия.  Кое ли би могло да ги накара да живнат? И това трябвало да бъдат защитници на заплашеното Отечество!  Къде са по-големите набори? Или ги е страх да ги мобилизират?

Сулжин, 22 юни 1920

[Йежи Конрад Мачеевски, Кавгаджия, Фронтови дневници 1914–1920, Варшава 2015]

–––––––––––––-

Съветски пропаганден плакат от 1920 г, автор Владимир Маяковски. Надписът гласи: „Украинците и руснаците имат  eдин призив  – няма да търпим пан (господар) над нас !”.
Национален музей в Краков

–––––––––––––

Михал Косаковски (дипломат):

Стачката продължава, стига се до улични демонстрации, досега разпръсвани от полицията. […]

Продължават да се множат коментарите относно отстъплението на нашите войски в Украйна, тревогата се засилва. За един спокойно наблюдаващ държавната игра човек е ясно, че се осъществява не само ликвидиране на военното задание, но и ликвидиране на политическите опити в тази област. След превземането на Киев за Украйна, полските власти трябваше да се убедят, че в Украйна няма зрял народ за самостоятелно съществуване, както и по-рано се бяха убедили, че героичните дела на полското оръжие няма да създадат самостоятелна Белорус. Петлюра съвсем откровено даде да се разбере, че не държи много да назначава местни дейци в гражданското правителство, дори обратното – ще бъде благодарен на поляците, ако упражняват властта още известно време. […]

За политическото положение на изток Пилсудски […] каза следното: „Да, в Украйна отстъпваме. С нашата армия нещата изглеждат така: сякаш имам твърде късо одеяло, искам да се завия добре в Беларус, но в Украйна се отвивам, и обратно”.

Варшава, 23 юни 1920

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

Зофя Броневска в писмо до сина Владислав:

Вече четири седмици продължава стачката на пекарите, от три – на газовите станции. Днес приключи стачката на градските служители, животът в столицата се нормализира, но за газ ще чакаме още десетина дни.

Варшава, 24 юни 1920

[От близки и далечни. Кореспонденция, изпратена до Владислав Броневски 1915–1930, т. 1, Варшава 1981]

Информация в „Gazeta Olsztyńska”:

По време на заседанието на Сейма народният представител [Ян] Брейски с другарите от НРП (Национална работническа партия) спешно поиска думата относно насилието в плебисцитните територии Мазурия и Вармия. Докладчикът правилно посочи, че на наша територия има все по-обезпокоителни случаи на насилие и провокации.  Ако плебисцитът трябва да се проведе в настоящите условия, то това би било подигравка с достойните лозунги, издигани от президента [САЩ] Уилсън и Коалицията. Ако Коалицията изисква от по-малките народи да се придържат строго към Версайския договор, то и по-малките народи имат право да изискват от Коалицията да се придържа към същия договор.  Вносителят  призовава правителството да поиска от Коалицията твърди гаранции и отлагане на плебисцита, докато условията за неговото провеждане бъдат изпълнени. В противен случай Полша няма да признае резултатите от него. […] Тук трябва да посочим, че всъщност във Вармия и Мазурите живее един народ, полският народ, който безспорно има най-голямо право върху тази земя. По отношение на числеността немците са второстепенен,  придошъл елемент.  

Олщин, 24 юни 1920

[Полското правителство и плебисцитът във Вармия и Мазурия,  „Gazeta Olsztyńska” бр. 75/1920]

–––––––––––––-

Премиерът Владислав Грабски.
Сн. Eugene Pirou / Национална библиотека

–––––––––––––

Майор Станислав Ростворовски (шеф на V Отдел в щаба на 4 армия на Полските въоръжени сили)  в писмо до съпругата си:

Толкова хубаво ми пишеш, че в най-близките месеци окончателно ще се реши съдбата на нашата раздяла. Тя или ще приключи, или двамата ще ни залее вълната на варварството и целият свят ще се обърне надолу с главата.   Мисля, че дори тогава няма да позволя да ме отделят от теб, защото когато този патриотичен идеал, просмукал се в костите и кръвта ни поради израстването ни в плен, се превърне в празен звук, не възнамерявам да те изоставям заради друга нова фата моргана. В името на патриотизма можем да се отречем от щастието на любовта и да се трепем по разни Лиди, Вилна и Минскове, но за болшевишки или общочовешки идеали няма и да ми хрумне да се жертвам. С чиста съвест щях да стана спекулант, който живее спокойно със семейството си във време, когато другите се бият и колят в името на лозунги за свободата на народа.  

Цяла Полша се превърна в бастион, по-скоро нейната армия, тъй като Полша не води война, а играе тото и се кара за министерски кресла или стачкува. В това отношение пребиваването в армията действа като чист въздух […]. Тук има йерархия, има общо усилие, желание за взаимопомощ и липса на егоизъм. Жалко, че не можем да изпратим за два месеца в окопите спортистите и стачкуващите работници, нито неосъществените министри.

25 юни 1920

[Станислав Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война, Варшава 1995]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.