„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

26 юни – 2 юли 1920

На 26 юни болшевиките достигат Звяхл (Новоград Волински), като отблъскват частите на полската армия по целия украински фронт на над 200 км от Киев. На 1 юли Сеймът гласува съставянето на 19-членен Съвет за защита на държавата с председател Юзеф Пилсудски и представители на парламента, правителството и армията като временен орган по въпросите, свързани с военните действия. Борис Савинков започва  изграждането на доброволна формация, подчинена  на командването на Полската армия и съставена от интернирани в Полша руски военни. На 2 юли на Западния фронт Михаил Тухачевски издава заповед, в която откровено посочва целта на съветското настъпление: „През трупа на бяла Полша – към световен пожар”.

⁂ 

Михал косаковски (дипломат):

След разговора с Пилсудски [генералният комисар на Гражданската администрация на Източните земи Йежи] Осмоловски ми призна, че още по-силно, отколкото след посещението при [премиера Владислав] Грабски усеща критичността на положението ни. Грабски разсъждаваше, сочеше възможността за по-нататъшно отстъпление като евентуалност, която следва да се вземе предвид при анализа; Пилсудски говори за нея като необходимост. „Сега в Минск ви предстоят тежки мигове, – каза той, – ще спрем на линията на някогашните немски окопи и ще се опитам да задържа в наши ръце Молодечно, но дали ще успея – не знам.”

Нещо в него се е променило, изглежда потиснат. Ясно се вижда, че разбира колко много е сгрешил, до каква степен не е преценил, че маршът към Киев ще мобилизира в Русия духа, който досега липсваше на Червената армия. […] Сгрешил е, не е отчел нещо много важно, той, който досега бе толкова проницателен и с усет към политическите възможности. И докато Пилсудски проверява своите шансове, във варшавските салони звучат хвалбите на онези, които не са сгрешили, които са знаели, че маршът към Украйна не можело да свърши другояче, които ужким били предупреждавали Замъка и Белведер, че превземането на Киев ще пробуди националния дух в Русия. Със своята самоувереност, нападателност на изявленията и със самодоволството си тези хвалби предизвикват само отвращение, защото ми напомнят за онзи разгърден, пиян болшевик, който в деня на предаване на Минск на германците крачеше по средата на улицата, свиреше на хармоника и пееше:  „Доигрались! Доигрались!”.

Варшава, 27 юни 1920       

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

 –––––––––––––-

1920.
Полски войници в руски плен.
Сн. Руски държавен архив за кинофотодокументи  в Красногорск

–––––––––––––

Поручик Владислав Броневски (1 пехотен легионен полк):

От патрул в патрул, от кратка въоръжена атака в атака – и така без край, без почивка. Нямаме резерви, твърде слаби сме, за да се защитаваме, затова трябва да атакуваме. Това е тактика на офанзивна отбрана. Едва сега си спомних някогашната война, когато не спяхме, не ядяхме, само трепехме москалите (презр. за руснаци) и въшките. […] отдавна съм забравил, че съм преуморен и все повече се преуморявам,  отучих се да спя и да се събличам – с една дума каквото и да било мърморене в този момент изглежда толкова смешно и ненавременно… Пред нас и зад нас – трупове. […]

Колкото по-дълго съм на война, толкова по-силно се убеждавам, че война в името на каквото и да било е нелепост. Война за премахване на войните? – Не. И все пак това е неизбежен катаклизъм, предопределение, надвиснало над човечеството. Та смисъла на всяка битка, нейна цел е добруването на човека – a антитеза на това бъдещо добруване е смъртта. И пак се връщам към твърденията, че човечеството щяло да върви напред само по пътя на анархизма. И че ще преследва всякакъв терор както човекоядството. Но кога? Колко дълго ще живея? И дали животът ми струва толкова, колкото тази болшевишка авантюра?

Зубковиче, 29 юни 1920

[Владислав Броневски, Дневник, Варшава 2013]

Луция Хорновска (жител на Варшава):

Моите записки, прекъснати за няколко дни, продължават, като включват юнските стачни кипежи във Варшава, острата кабинетна криза – неотстъпчива и непатриотична, защото е само партийна, приключила с кабинета на Грабски, който изглежда като нещо набързо сковано и слабо. Неуспехите на фронта, преместването на линията от Днепър към Случа и накрая пробивът на тази линия… са причина да напиша: „O, Боже, сега всичко може да започне да се руши”.

И с този тежък възглас прекъсвам моите записки, защото съм неспособна да изстискам от себе си нищо по-светло, нищо, което да ни вдъхне вяра в настъпващите дни.

Варшава, 30 юни 1920

[Луция Хорновска, Спомени, Национална библиотека, mf. 89750]

ДМИТРИЙ МЕРЕЖКОВСКИЙ (РУСКИ ПОЕТ И ПИСАТЕЛ):

Гасенето на пожара на изток, който пръска искри в цял свят, а дори е цял факел, трябва да бъде най-важната задача на западните правителства. А Полша, която в миналото е  пазила Европа от потопа на татарските диваци, я пази и днес от най-лошото и най-диво варварство, което се е появявало в историята на човечеството. Тази Полша

трябва да бъде предмет на по-специални грижи и по специален начин да бъде подкрепяна от всички цивилизовани правителства. Защото само тя може най-ефективно и най-сигурно да допринесе за незабавното възпиране на варварството […]

Полша трябва да се бие с болшевиките. Не мога да си представя сключването на мир с тях, за което толкова често говорят. Така, както лондонските диалози не водят до нищо, така и разговорите за мир с тях няма да доведат до нищо. Всъщност няма и с кого да се сключи този мир. Полша трябва да обърне бдителен поглед в тази посока, за да не прескочи пожарът и на нейния покрив. За целта трябва докрай да се води кървава борба с варварството. Това е и жертва, и слава.  

Варшава, 1 юли 1920

[Mережковски за Лойд Джордж, Красин и Полша, „Жечпосполита” бр. 17/1920]

–––––––––––––-

Варшава, 1920.
Членове на френска военна мисия и полски офицери на плажа край Висла.
Сн. Национален цифров архив

–––––––––––––

КАПИТАН ШАРЛ ДЬО ГОЛ (ЧЛЕН НА ФРЕНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ В ПОЛША):

Трябваше да наблюдавате страшната тълпа в предградията Прага и Воля, за да осъзнаете до каква степен мизерията може да засегне хората. Трябваше да се движим покрай безкрайните опашки от жени, мъже и деца с блуждаещ поглед, които с часове чакаха хлебаря пред магазина за парче черен, веднъж седмично раздаван хляб, да усещаме мрачните погледи на тази тълпа към колата, за да разберем, че цивилизацията ни се крепи на косъм. […]

По стените има безброй афиши, пред които тълпата спира за по-дълго. Тук има прокламации на държавния глава, на политически партии, призиви на оръжие и за подписване на заема. […] Никой не вика, тълпата не се вълнува. Какво ли означава всичко това? Дали спокойствие на общество, уверено в силите си и вярващо в съдбата си или отчаяние на нещастен от векове народ, който не е имал време да възроди  свободната си душа и който не се трогва от неуспехите?

Варшава, 1 юли 1920

[Шарл дьо Гол, Битката за Висла. Дневник на военните действия

на един френски офицер, „Зешити хисторичне” z. 19, 1971]

МИХАИЛ ТУХАЧЕВСКИ (КОМАНДИР НА ЗАПАДНИЯ ФРОНТ):

Червеноармейци! Часът на отмъщението удари. Нашата армия премина в настъпление по целия фронт. Стотици хиляди бойци са готови да нанесат страшен удар по врага. Този велик двубой ще реши съдбата на войната на руския народ срещу полските насилници. Червенознаменната армия и армията на войнстващия бял орел са изправени пред смъртоносен сблъсък. Преди да се втурнете срещу враговете, изпълнете се с храброст и решителност. Само с пълни със смелост гърди можете да победите врага. Нека сред вас да няма страхливци и себелюбци. Само доблестният ще победи в боя.  Изпълнете сърцата си с гняв и безпощадност преди настъплението.

Отмъстете за изгорения Борисов, за поругания Киев, опустошения Полоцк. Отмъстете за издевателствата на полската шляхта над революционния руски народ и нашата страна. В кръвта на разгромената полска шляхта удавете престъпното правителство на Пилсудски. […] Червената армия ще се покрие с нова нетленна слава. Погледите на цяла Русия са обърнати към Западния фронт. […] Ще оправдаем надеждите на социалистическото ни отечество. Ще покажем на практика, че усилията на държавата не са били напразни. Бойци на работническата революция! Отправете взор на запад. На запад се решава съдбата на световната революция. Пътят към световен пожар води през трупа на бяла Полша. На щиковете си ще донесем щастие и мир на трудещото се  човечество. На Запад! Към решителни битки, към решителни победи! Стройте се в  бойни редици. Удари часът на настъплението. Към Вилно, Минск, Варшава – марш!

Смоленск, 2 юли 1920

[На запад! Приказ войскам западного фронта № 1423, „Kрасноармеец” бр. 326/1920,  прев. от руски: Михал Цегларек]

–––––––––––––-

1920.
Михаил Тухачевски и други командири по време на преглед на

части на Червената армия на Западния фронт
Сн. Руски държавен архив за кино- и фотодокументи в Красногорск.

–––––––––––––

Зигмунт Клуковски (лекар):

На местно ниво също започнаха оживени действия за възможно най-силно пробуждане на националното самосъзнание, за изграждане на т.нар. вътрешен фронт и подготовка на обществото за евентуални тежки изпитания. […] На площада се проведоха няколко пропагандни митинги, след което се пристъпи към организиране на местен Комитет за национална отбрана. […] С ученици от общообразователното училище бе организиран Харцерски отряд за охрана на мостовете. Комендант на този отряд е ученикът от VI гимназиален клас Стефан Южвяковски […]. Момчетата с вълнение изпълняваха задълженията си денем и нощем. […]

Поради все по-обезпокоителните новини по-големите младежи  масово започнаха да се записват като доброволци в армейските редици. […] Наборната комисия в Замошч работеше без прекъсване. […] А ситуацията ставаше все по-опасна. До нас достигаха ужасни вести за отстъпление на полската армия по целия фронт и за бързото напредване на болшевиките. […] В Шчебжешин се появиха първите каруци с бежанци от изток, основно по-заможни, както и от средите на чиновничеството. Многобройни военни обози се влачеха през Шчебжешин, отправяйки се на запад, железниците ограничиха превоза на цивилни, пощата работеше все по-лошо, вестниците станаха рядкост. 

Шчебжешин

[Зигмунт Клуковски, Замойският край 1918–1959, Варшава 2017]

Юзеф Дронжкевич (ученик в гимназията в Шерпц):

Във Варшава дълго не успяхме да намерим наборен пункт. След известно време разбрахме, че най-близкият се намира в Цитаделата. Там заварихме група мъже на различна възраст, седящи на тревата, които, като нас, бяха дошли да се запишат в армията. Съдейки по шапките, някои бяха студенти. Имаше пауза в наборния процес, затова и ние се разположихме на тревата. До мен се приближи непознат железничар. Говореше странно. Нас, доброволците, наричаше глупаци. Разбрах, че беше или шпионин, или чужденец, за когото защитата на Полша нямаше никакво значение.

Варшава

[Юзеф Дронжкевич, Край Осов и Тарнопол, в: Спомени на жителите на Шерпц 1900–1950, Шерпц 1998]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.