„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

3 – 9 юли 1920

На 3 юли Юзеф Пилсудски, от името на Съвета за защита на държавата, огласява прокламация, мобилизираща целия народ за борба. На 4 юли по целия Западен фронт – от границата с Латвия чак до полеските блата – започва офанзивата на съветската армия; настъпление по линията Смоленск-Варшава-Берлин. След като пресича река Горин Конната армия на Будьони превзема крепостта Ровно. На 6 юли премиерът Владислав Грабски заминава за Спа за участие в конференцията на представители на Антантата за да моли за  посредничество в мирните преговори с Москва. На 7 юли е учреден Генералния инспекторат на доброволческата армия (приемат се всички граждани, които не са обхванати от военнна служба). На 8 юли, форсирала Березина, армията на Тухачевски продължава настъплението към Минск и Вилно. Полските части панически отстъпват.

–––––––––––––-

Руското юлско настъпление в Беларус.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
Национална библиотека

–––––––––––––

Съобщение на Военното министерство:

След 16-дневна стачка работниците започнаха работа. […] И макар че понякога сред работниците се наблюдаваха подривни тенденции (планирана генерална стачка), революционните фактори […] не успяха да се справят с пасивната съпротива на масите, които не искат революция. От друга страна Сдружението за обществена взаимопомощ (SSS) […] заяви на тези фактори, че в случай на явно подривни намерения полската интелигенция, за разлика от руската, няма да се съгласи да бъде  пасивен участник в обществена вивисекция. По време на стачката се появи прокламация, подписана така: „Войнишка организация – фронтова секция”, в която неизвестна организация предупреждава работниците, че смята революционния преврат за предателство към върховната повеля – целостта на Отечеството.

Варшава, 3 юли 1920[Архив нова история, президиум на Министерския съвет, Досие 49, т. 4]

Исак Бабел (доброволец в Конната армия на Будьони, писател) в дневника си:

Кухня във влака, преяли войници с налети с кръв лица,  сиви души, постискаща жега в кухнята, каша, средата на деня, дебелокраки перачки, апатични женища-машини. Да опиша войниците и женищата – наляти, сити, сънливи. […] След обяд към Житомир. Бял, не сънлив, а завладян, притихнал град. Търся следи от полска култура. Добре облечени жени, бели чорапи. […]

Погром в Житомир, организиран от поляците, след това, разбира се, и от казаците. След появата на челните ни отряди поляците влязоха в града за три дни, еврейски погром, рязали им брадите, както обикновено, събрали на пазарния площад 45 евреи, вкарали ги в кланицата, изтезавали ги, рязали езици, крясъци по целия площад. Подпалили шест къщи, домът на Конюховски на улица Катедрална  – разглеждам, спасяващите – тях с картечницата, намушкали портиера, на когото майка хвърлила бебето си от горящия прозорец, свещеникът опрял стълба на задната стена – така се спасявали.  

Житомир, 3 юли 1920

[Исак Бабел, Дневник 1920, превод от руски: Гражина Йенчелевска, Вроцлав 1999]

–––––––––––––-

Прокламация на Юзеф Пилсудски от 3 юли 1920.
Архив на Националната библиотека.

–––––––––––––

Сержант Владислав Голичевски (33 пехотен полк):

Придвижваме се със скококве към белеещите окопи. Ранен съм в двете бедра едновременно.  Обръщам се изцяло на пета и сядам. Няма мърдане, братко, край, довършиха ни! – си мисля. Командването на взвода поема Фабиански и със скокове продължава да се промъква. Вляво от нас нови болшевишки части се включват за ответен удар.  Малко по-нататък, вляво, по вдлъбнатия терен се придвижват ескадрони казаци! Незавидна ситуация! В този миг Шимански получава смъртоносен изстрел в корема и пада от коня. Фабиански търчи да помогне на любимия командир и пада до него, ранен тежко. Новак и Олеховски искат все още нещо да направят, но рухват с раздробени колене на нагорещената от слънцето земя, която  алчно попива горещата им кръв, много кръв! Рехавата пехота се огъва.  

Край Двина, 4 юли 1920

[Хиляда смели. Мемоари на сержант Владислав Голичевски от полско-болшевишката война, подг. за печат Роман Умястовски, Варшава 1934]

Генерал Кажимеж Рашевски (командващ 2 армия на Полските въоръжени сили):

Заобикаляйки Ровно от запад, неприятелят атакува града от всички страни. […] Тръгнах към ген. [Леон] Бербецки с убеждението, че ще го заваря на посочените от мен позиции на изток от Ровно. Вместо това го заварих в центъра на града в маршируваща колона. […] Явно е имал намерение, нещо нечувано, без заповед и без рапорт да се оттегли с дивизията,  като остави гарнизона на Ровно и мен като командващ армията на произвола на съдбата. […] Когато дивизията стигна горе-долу до мястото, където пътят, водещ към Александрия, пресича жп линията, пристигна влакът с моя щаб, на който бяха натоварени още 22 танка. Забелязали маршируващата 3 пехотна дивизия, танковете откриха огън, мислейки, че това са неприятелски части. Последиците от тази грешка бяха фатални,  бяха убити 48 души, на които гранатите бяха отрязали главите. […] Бягащите войници стреляха безразборно във всички посоки.

4 юли 1920

[Кажимеж Рашевски, Спомени за лично преживяното до края на 1920, Познан 1938]

Генерал Ян Нешоловски (шеф на щаба на Военното министерство) в депеша до ген. Тадеуш Розвадовски:

Агитацията сред пристанищните работници в Гданск, целяща възпрепятстването на доставките на военни товари, се засилва. […] Необходима спешна […] намеса на компетентните фактори, за да осигурят разтоварването и превозването на всякакви пристигащи за нас в Гданск транспорти […]. Моля изрично да подчертаете, че централните сили […] не бива – особено в настоящата ситуация – да позволят тази последна вратичка да се захлопне. […]

Току-що получих известия за два случая през последните дни, в които гданските работници са взели активно участие. На 2 юли те задържат отпътуването на влака с V сибирска дивизия с три часа, въпреки че гданските власти са го разрешили. Влакът отпътувал, когато нашите войници разбили вратата с разрешението на гданската полиция. На 5 юли на гарата в Гданск наши войници, ескортиращи пленници, снабдени с легални разрешения за пътуване от гданските власти, са били бити, един е ранен, а пленниците освободени. Полицията на Гданск, както и английското командване на гарата са се държали пасивно.

[Съседите за войната от 1920 година. Избрани документи, Лондон 1990]

–––––––––––––-

Варшава, юли 1920.
Главнокомандващия Доброволческата армия, генерал Юзеф Халер, с офицери от щаба си.
Сн. Варшавска фотографска агенция / „Тигодник илюстровани” бр. 31/1920

–––––––––––––

Канонир Станислав Рембек (10 полк на Полевата артилерия):

Вчерашният ден бе страшен. […] Всички бягаха в пълна паника. Пехотинци с каски в различни размери и цветове търчаха с картечници и апарати и телефонни централи. В галоп ги изпреварваха коли и каруци. Някакъв войник с картечница пътуваше в двуколка. Беше покрит с бяло платнище и на рамото му бе опряна коса, така че изглеждаше като смърт в колесница. Ездачите изпреварваха всички, вдигайки облаци прах, който закриваше всичко.  Само ранените се влачеха, овити с кървави бинтове. Някои от тях бяха подкрепяни от другарите им. […]

Изневиделица над нас изсвистя тежък снаряд, който накара конниците да полегнат на конските шии. Земята пред оръдието изригна в огромен стълб. Препускащият впряг се преобърна, вероятно попаднал в дупката от снаряда, а аз с главата напред изхвърчах под колелата. Сандъкът с мунициите, библиотечката и всичко, намиращо се на лафета, се стовари отгоре ми.  Дотолкова бях запазил съзнание, че се хванах за въжетата, с които конете ме влачеха пред колелата, но тогава един от тях се уплаши и започна да ме рита и накрая рухна върху мен.  И също видях как друг снаряд покоси конете, влачещи оръдието през полето, заедно с командира на батареята и тръбача Пашковски. […] Селяните бяха излезли от къщите и наблюдаваха нашето отстъпление. Вбесен, един войник застреля някакъв.  

5 юли 1920

[Станислав Рембек, Мемоари. 1920 година и околностите, Варшава 1997]

Генерал Максим Вейганд (секретар на Висшия военен съвет на Франция) в писмо до жена си:

Съдбата на Полша не изглежда оптимистично и някои опасения не са безпочвени. Поляците не желаят да слушат никого, постъпват по свое усмотрение, нагнетяват омразата наоколо. Дали в тези условия техните немногобройни приятели ще успеят да ги просветят и да насочат тези слепи пегаси, които не понасят никаква юзда? Това е въпросът, който си задавам ежедневно, без да намирам отговор.

Спа (Белгия), 7 юли 1920

[Жак Вейганд, Вейганд. Моят баща, „Зешити хисторичне” z. 19, 1971]

Из пастирското писмо на полските епископи към народа:

Бъдете жертвоготовни в службата си към Отечеството, защото само с голяма жертва ще откупите нейната свобода и сила занапред. Помнете, че това, което пренебрегнете от вашия дълг и не дадете на своето Отечество, отнемате от себе си и от бъдещите поколения. Това, с което я нараните заради себелюбие, ще нараните самите себе си. Не се скъпете, не мерете всяко усилие, не  роптайте срещу съдбата и непосилния труд, но щедри бъдете в даването. Предайте му своето имущество, когато днес Отечеството апелира за Паричен заем за възраждане. Пожертвайте за него живота си, когато, изложено на опасност, то моли за нея. Дори не споменаваме всички да се запишете доброволно в армията, […] защото ви познаваме и знаем, че ще изпълните дълга си до един. Но и ви призоваваме да създадете доброволчески отряди […]. С нейните редици [на доброволческата армия] осигуряваме на армията наша ценни резерви, […] съживяваме отслабналите сили на армията  с нов дух.

Варшава, 7 юли 1920

[Пастирско писмо на полските епископи до народа, „Варшавски епархийски новини” бр. 6-8/1920]

–––––––––––––-

Плакат от 1920 година, автор: Станислав Савичевски.
Архив на Националната библиотека

–––––––––––––

Генерал Юзеф Халер (командващ Доброволческата армия) в интервю:

Много се говореше и говори за това, че обществото не забелязва войната, която водим от година и половина, че страни от нея, че я оставя да тежи  на малобройната ни армия, за която слабо се грижи. Аз не бих отправял такива обвинения и съм напълно убеден, че те незаслужено обиждат обществото. […] Обществото ще разбере, че в такива моменти не е необходимо да чака заповед и нещо като разрешение да защитава Отечеството, а може самó доброволно да направи това. […] Просто го считам за необходимост. Такова стремление произтича от духа на нацията, която разбира, че се води борба за свобода и дори за нашето съществуване.

Варшава, 8 юли 1920

[Станислав Стронски, Първите десет години (1918–1928), Лвов 1928]

Из декларацията на полските творци във вестник „Жечпосполита”:

Днес, когато мечтата ни от век и половина се превърна в свободна земя под краката ни, полското изкуство и публицистика са изправени пред нова задача: духът сътвори тяло; в това тяло трябва да се вдъхне дух.  Неотложна и огромна задача, която е палещ огън отвън и жарава отвътре – задача, в която трябва да участват нашите ръце, нашите мисли, нашите сърца. […] Трябва да стигнем до общо мнение, да накараме хората да се осъзнаят,  да вдъхновим измрялата обща маса, да се преборим с бездуховността, егоизма, настъпателността на невежеството и призраците на робството А това е последната отбрана, борба на живот и смърт. Врагът е пред портата и врагът е в нас. Днес всички ние като редници се оставяме в ръцете на държавния глава. Мобилизираме духовните, физическите и материални усилия, дисциплинирано започваме да работим, целенасочено, в сплотени редици. В услуга на великата, свободолюбива полска идея предаваме нашето дело.  

Мобилизационна комисия на творческите и литературни съюзи за отбраната на страната.  Подписали: Лудвик Скочилас, Адам Доброджицки, Станислав Островски, Игнаци Лопенски, Юлиуш Остерва, Едвард Слонски, Станислав Казуро.

Варшава, 8 юли 1920

[В защита на заплашеното отечество. Гласът на полските творци, „Жечпосполита” бр. 24/1920]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.