„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

10 – 16 юли 1920

На 10 юли в белгийския град Спа се провеждат разговори на премиера на Република Полша Владислав Грабски с представителите на Антантата. Враждебно настроен към Полша премиерът на Великобритания Лойд Джордж диктува: полската армия трябва да се оттегли до линията, начертана на 8 декември 1919 от Върховния съвет на Антантата като бъдеща източна граница на Полша. На 11 юли се провежда референдум в Мазурия, Вармия и Повишле; в границите на Германия остава територията на т.нар. Източна Прусия – Полша получава осем села. На 12 юли Литва подписва мирен договор с болшевиките. На 14 юли Червената армия превзема Вилно. На 15 юли Сеймът на Република Полша приема закона за поземлената реформа. По този начин правителството иска да спечели благоразположението на селяните и да ги поощри да се бият на фронта.

–––––––––––––-

Битката при Вилнои по линята на старите германски окопи.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
Архив на Националната библиотека

–––––––––––––

От декларацията на полската и чехословашката делегации относно Чешинска Силезия:

Вече осемнадесет месеца в Чешинска Силезия продължава яростното противопоставяне на нашите народи. Вярно е, че борбата от двете страни е продиктувана от патриотични чувства, но често тя се водеше с достойни за съжаление средства, стигаше се до насилие, бяха хвърляни обвинения, не бяха спестени и закани. Дълбоко съжаляваме за всички злоупотреби и от името на нашите правителства се задължаваме незабавно да предприемем необходимите мерки,  за да прекратим това състояние на нещата, да възстановим мирните и приятелски отношения, нормални за плебисцитна територия, за да могат всички, които са страдали или са били засегнати от неправомерни действия по време на кампанията за референдум, да могат да бъдат възмездени съгласно договора между двете правителства. Двете правителства се обръщат към населението на спорните области, като призовават към спокойствие и взаимно уважение.

Спа (Белгия), 10 юли 1920

Чешинският въпрос. Събрани документи от периода на борбите за Чешинска Силезия 1918–1920, обраб. Влоджимеж Домбровски, Катовице 1923.

Владислав Грабски (премиер на Република Полша):

В Спа подписах споразумение за начина на окончателното уреждане на нашата чешка граница. […] Що се отнася до Чешинска Силезия аз се съгласих демаркационната линия да бъде начертана от съюзниците без наше участие. Съгласих се на техния арбитраж без никакви гаранции, че ще бъде в наша полза. […] По онова време това бе абсолютно наложително за нас. […]

Когато заминавах за Спа, изобщо не бях подготвен, че ще трябва да приема решението за Силезия. По принцип винаги съм бил на мнението, че най-правилен за Силезия би бил референдумът, защото смятах, че явното полско мнозинство е числено доминиращ елемент на значителна територия на въглищния басейн, за която основно ставаше дума. В полската делегация обаче заварих напълно различно становище. В състава на делегацията по силезийския въпрос влизаха: [Юзеф] Веловейски, [Еразъм] Пилц и [Юзеф] Кедрон. Всички те твърдяха, че предвид ситуацията в Полша [заради войната] референдумът е невъзможен, че може да има лоши резултати и че не бива да се боим от арбитраж. […] Информиран от Франция […] Веловейски уверяваше, че нищо лошо не ни заплашва от арбитража на съюзниците, благодарение на уж благосклонната към Полша позиция на Франция.

Спа, 10 юли 1920

[Владислав Грабски, Спомени от Спа, Лондон 1973]

 –––––––––––––-

Спа (Белгия), 11 юли 1920.
Полската делегация за конференцията на държавите от Антантата:

Роман Дмовски, граф Маурици Замойски, Владислав Грабски.
Сн. от албума „Полша в пръстена на опити и огън: годините 1918–1926”, Варшава 1933

–––––––––––––

Генерал Тадеуш Розвадовски (член на полската делегация в Спа):

Разбирах много ясно, че можем да разчитаме само на себе си, а  убеждението ми се подклаждаше и от предупреждението на английския маршал [Хенри] Уилсън, тогавашния шеф на щаба на Великобритания, който на конференцията в Спа на прощаване ми каза следното: „Само не разчитайте на някаква намеса, дипломатическа или друга. Съветите са решили да заличат Полша и разполагам с точна информация, че се стремят към това безусловно, с всички сили и на никого няма да позволят да ги спре. След световната война всички ние няма как да ви помогнем, а дори и да разполагахме с необходимите сили нямаше да успеем да ги прехвърлим навреме в Полша. Така че вашето бъдеще е изцяло във ваши ръце, a ако не можете да победите сами, със сигурност ще загинете“.

[Генерал Тадеуш Розвадовски за противоудара от р. Вепша,

„Wojskowy Przegląd Historyczny” бр. 4, 1992]

Юзеф Пилсудски:

Това постоянно червеобразно движение на многобройни врагове,  сякаш прекъсвано от време на време от скокове, движение, продължаващо седмици, оставя впечатлението за нещо неизбежно, надвиснало като някакъв тежък чудовищен облак, за който няма прегради. В това има нещо безнадеждно, унищожаващо ценностите на човека и множеството. […]

Под натиска на този надвиснал градоносен облак държавата се разпадаше, рухваха характери, омекваха сърцата на войниците. Видях въздействието на този поход навсякъде. И както по-рано споменах за същото въздействие на конницата на Будьони, сега непрекъсващият поход на г-н Тухачевски надмина силно предишни събития по значимост и въздействие. От наша, полска страна под влияние на събитията все по-отчетливо се създаваше освен външния фронт вътрешен такъв, който в цялата история на войните със силата си е бил предвестник на поражението и най-голям фактор за загубата на цели войни, а не битки. […] Държавата скърцаше, усилията на армията се раздробяваха в рефлекси, а работата на командването с всеки изминал ден беше по-трудна и морално по-отговорна.  

[Юзеф Пилсудски, Годината 1920 / Михаил Тухачевски, Походът отвъд Висла, Лодз 1989]

Поручик Стефан Бжешчински (3 артилерийска батарея, 1 литовско-белоруска дивизия на Полската армия):

Нямахме никаква връзка с командването на дивизията. Не разполагахме с карти, защото моята „училищна“ свършваше някъде край Долхинов. За щастие майорът имаше още парче карта 1:500.000 […]. До голяма степен живеехме „от страната“, а страната бе бедна и освен това новата реколта не бе събрана. И въпреки всичко … с какви отворени сърца, с каква  доброжелателност и отзивчивост се отнасяше към нас този беден, прост белоруски народ. Колко пъти се е случвало батареята да спре в някое село, за да напои конете например, тогава се събираше цялото село: мъже, жени и деца. И всеки носеше по нещо: стопаните – един стиска сено, друг – крина или кофа овес за конете; жените – гърненца кисело или прясно мляко, други – парче хляб или няколко яйца; децата – гърненца или шепи, пълни с вишни… Хлипайки, те искаха да се уверят: „Ама вие ще се върнете, нали, милички? Нали няма да ни оставите завинаги на тези безбожници?”. А ние потвърждавахме, напълно убедени: „Ще се върнем, ще се върнем… Преди да свърши жътвата ще бъдем тук”. Вярвахме в това чистосърдечно, а те вярваха на нас. […] Освен това се срамувахме, че ги оставяме на произвола на съдбата. Затова избягвахме селата или пък преминавахме без да спираме. Та нали не бягахме от врага. Воювайки, ние отстъпвахме по заповед.

околностите на Воложин

[Стефан Бжешчински, Дивата дивизия. Спомени от 1918–1922, Познан 1996]

 –––––––––––––-

Радом, 14 юли 1920.
Листовка с призив към жителите.
Архив на Националната библиотека

–––––––––––––

Мария Домбровска (писателка) в дневника си:

Русия е събрала всичките си сили срещу нас. Нашият фронт започна да се огъва и разкъсва. Отстъпихме вече почти 300 версти, кой знае дали днес не са превзели вече Вилно. Отстъпваме, като се отбраняваме яростно. Освен това под влияние на катастрофата народът най-сетне се събуди. Прокламацията на Съвета за защита на държавата (между другото, бяха ми наредили да напиша проекта) и на Пилсудски изправи всички на крака и ги въоръжи. Създава се доброволческа армия. Ние всички се поставихме под командването на армейските власти. Улиците на Варшава кънтят от маршировката на доброволци, звуците на армейските тръби, за всеки минувач има три задължителни знака: бял кръст, червен кръст и държавния заем. Армията се настани под нашите прозорци в школата на Ронталер. Вечер и на зазоряване си имаме отбой, скромен лагерен живот почти у дома. […]

Продължаваме да живеем под знака на войната. Болшевиките с подигравки отхвърлиха английските предложения за примирие с Полша. Национално-демократическата партия, вече коленопреклонно предаваща Полша на Англия,  отново претърпя срамно поражение. За вътрешните им интриги бе достатъчно Пилсудски да ги навика, за да отстъпят. Правилно писа Тугут, че е достатъчно да им се развикат.

Варшава, 14 юли 1920

[Мария Домбровска, Дневници, т. 1, 1914–1932, Варшава 1988]

Капитан Вацлав Йенджейевич (шеф на разузнаването на 1 Армия, пленен от болшевиките при Вилно):

Гай Хан [Бжишкин] бе млад човек, около 35-годишен, красив, с типично източно красиво лице, черни, умни очи и късо подстригани мустаци. Мълчаливо преглеждаше документите ми и с оперативната заповед на 1 Армия в ръка ме попита: „Скажите, где стоит штаб первой армии?” [Къде се намира щаба на 1 армия?]. […] Отговорих му твърдо, че съм офицер като него и че знае, че не мога да отговорям на въпроси от оперативен характер. Настъпи дълга тишина, по време на която се решаваше съдбата ми. […] Гай Хан не казваше нищо, само барабанеше с пръсти по масата. Офицерите му го гледаха втренчено. […].

След дълго мълчание, продължило векове, Гай Хан каза [на руски], а аз добре запомних неговите думи: „Добре, вие сте честен офицер, щом не желаете да отговаряте няма да питам. Да поговорим за политика”. Отдъхнах си с мисълта: жив съм. […]

Гай Хан ме попита наистина ли не разбирам какво става. Че това е изтребване на полската армия и нейния крах. Неговите казаци така препускали напред, че конете им не издържали. Това бил краят на Полша, тук щяла да се роди нова комунистическа власт и всичко щяло да  се промени. Неговият корпус се отправял към Гродно и нататък в неудържим поход.  

Вилно, 15 юли 1920

[Вацлав Йенджейевич, Спомени, Вроцлав 1993]

Отец Кажимеж Новина-Конопка (йезуит, армейски капелан):

Пристига огромен брой болшевики. Текат като река денем и нощем, непрекъснато. В Олика болшевиките свалили аероплан с американски офицер и втори, но поляк, – разказва евреин, пристигнал от Олика. Разправя също, че между Олика и гарата имало толкова трупове, че е трудно да се премине. От горещината труповете се разлагат и се носи страшна смрад. Може и да няма толкова много на пътя, а само във въображението на евреина. Хм! Значи е имало голяма битка? Но оттук няма как да разберем […]. Не съм чул стрелба. Всъщност, как могат болшевиките да водят такива големи битки? Как могат да воюват? Окъсани, без обувки, без карабини в по-голямата си част? С една дума – банда! Дори самите селяни говорят, че ги е срам, че поляците бягат от такава банда. Но това е божие наказание за разточителството им-  казват, – защото без бог воюваха тези полячета.

Околностите на Луцк, 15 юли 1920

[Кажимеж Новина-Конопка SJ, Военни спомени 1915–1920, Краков 2011]

–––––––––––––-

Юли 1920.
Обозът на 1 Конна армия по време на поход.
Сн. Руски държавен филмов и фотографски архив в Москва

–––––––––––––

Из информация в „Gazeta Olsztyńska”:

Решаващият момент отмина. Въпреки насилията, грабежите и нечувания терор, царящи през цялото време във Вармия и Мазурия, трябваше да отидем да гласуваме. Убедени сме, че всеки от варминците и мазурите, чувстващи се поляци, побързаха да изпълнят в този ден дълга си към Отечеството. […] Гласовете в изборната урна в полза на Полша, макар и не толкова многобройни, колкото трябва да бъдат при справедливо провеждане на референдума, имат изключително важно значение.  Те са свидетелство, че полският дух във Вармия и Мазурия се събужда за нов живот и обхваща все по-широки слоеве на германизирания народ. Зърната са посяти и в най-близко бъдеще трябва да покълнат. Никой от нас не се е заблуждавал, че Вармия и Мазурия изцяло ще преминат в Полша в резултат на референдума. Полското население във Вармия и Мазурия изобщо не е получавало правата, гарантирани от Версайския договор. […]

Таим несломима надежда, че Полша и всеки друг европейски народ няма да признае референум, проведен в такива условия. […] Вармия, исторически и етнографски полска земя, трябва да получи място единствено при своята майка, при свободна, богата и обединена Полша.  

Олщин, 15 юли 1920

[За полска Вармия и Мазурия, „Gazeta Olsztyńska” бр. 85/1920]

Исак Бабел (доброволец в 1 конна армия, писател):

Над селото се носи стон, сменят коне и дават кранти, изземват зърно, реквизират добитък, жалби до началника на щаба, Черкашин е арестуван, набил селянин с камшик. […] Ядосан, кльощавия Соколов ми казва – всичко унищожаваме, мразя войната. Защо всички те – Жолнаркевич, Соколов са тук, на тази война? Всичко това е безволево, по инерция, без мисъл. Хубава система. […]

Намерихме прокламацията на Пилсудски – воини на Реч Посполита… Трогателно въззвание. В гробовете белеят костите на пет поколения защитници,  нашите идеали, нашата Полша, нашият скъп дом, нашето Отечество ви гледа и трепери, нашата млада свобода, още едно усилие, не сме ви забравили, всичко за вас, войници на Реч Посполита. Трогателно, тъжно, няма железни болшевишки аргументи – няма обещания, а и тези думи: ред, идеали, свободен живот. Ние бием!

16 юли 1920

[Исак Бабел, Дневник 1920, прев. Йежи Помяновски, Варшава 1998]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.