Когато през 1918 година се възражда независима Полша, съществуването ѝ е заплашено от Съветска Русия, която прокламира самоопределение на народите, но в действителност иска със сила да наложи на света тоталитарната комунистическа идеология. Полша е първият етап по пътя към по-нататъшното завладяване на света.

Решаваща за бъдещето не само на Полша, но и на цяла Европа е победната за полската армия Битка при Варшава през август 1920 година, която не само нанася поражение на Червената армия, но и спира съветизацията на народите от Европа чрез въоръжено разпространение на световната „пролетарска революция“. Със своята решителност и ефективни действия и  благодарение на таланта на своя главнокомандващ, Полската армия спасява Европа от възобновяването на пожара на войната. За тогавашните условия загубите на Полската армия в Полско-болшевишката война от 1919-1920 са големи: 100 хиляди убити, загинали и изчезнали и още толкова ранени.

Отблъскването на атаката на болшевишката армия срещу полската столицата има преломно значение за запазването на независимостта на Полша и другите новосъздадени национални държави в Централна Европа. Това отдалечава възможността за срив на Версайския договор и дава шанс на Европа да направи опит за мирно международно съжителство.

Варшавската битка ни изпраща универсално послание за необходимостта от противопоставяне на диктатурата и за ефективността на саможертвата в защита на свободата.

Английският дипломат, член на Междусъюзническата мисия във Варшава и свидетел на събитията през август 1920 година, лорд Едгар Винсънт Д’Абернон ги описва в книгата „Осемнадесетата решаваща битка в световната история. Варшава, 1920“ (The Eighteenth Decisive Battle of the World. Warsaw, 1920) и коментира: „Съвременната история на цивилизацията не познава много събития, които имат по-голямо значение от битката при Варшава през 1920. Но за сметка на това не познава нито едно, което е толкова неоценено.“