„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.
⁂
17 – 23 юли 1920
На 17 юли съветският комисар на външните работи Георгий Чичерин в нота до британското правителство отхвърля посредничеството на западните държави в преговорите с Полша. На 19 юли части на съветския Западен фронт превземат Гродно; на същата дата по време на заседание на Съвета за защита на държавата Роман Дмовски, лидер на Народната демокрация, без успех се опитва да отнеме от Юзеф Пилсудски ролята на главнокомандващ. Стачката на работниците в Гданск, Германия, Чехословакия, Великобритания и Белгия парализира доставките за воюваща Полша. На 20 юли премиерът Владислав Грабски се отказва от поста премиер. На 23 юли в Смоленск е учредено съветско правителство за Полша; в състава му са, между другите, Юлиан Мархлевски и Феликс Дзержински.
–––––––––––––-
Битката при Немен и Шчара.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
Фонд на Националната библиотека
–––––––––––––
⁂
Майор Кажимеж Швиталски (началник на отделите „Политически“ и „Печат“ на държавния глава) в дневника си:
Комендантът обясняваше на [Симон] Петлюра, че vis maior [непреодолимата сила], каквото е мнението на Европа, е приела дневен ред за Украйна. […] Украинците сами трябва да представят факти, доказващи, че Украйна съществува. Такъв факт би било въстание, което Украйна да организира. Петлюра искаше да повдигне въпроса за Източна Галиция. Комендантът отговори, че тук vis maior е мнението на Полша. Не се съгласи да се проведе мобилизация в Източна Галиция.
Варшава, 17 юли 1920
[Кажимеж Швиталски, Дневник 1919–1935, Варшава 1992]
Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:
Днес по улиците масово лепи прокламациите си Полската социалистическа партия. Възгласът „долу Грабски, да живее работническо-селското правителство” ми напомня стила и текста на онези прокламации в навечерието на люблинския преврат [през ноември 1918]. За утре са предвидени конгреси и митинги, натиск върху правителството и купон пред английското посолство. heca na ambasadę angielską. Управлението между две много остри течения, едното от които удря в държавния глава, a второто – в шефа на правителството, става невъзможно. Вярно е, без чиновническа традиция и безпартийни чиновници от плът и кръв, с поставянето на висши длъжности на хора, съзряли в друга атмосфера, по принуда се работи с хора с политически предпочитания. Действията на правителствения апарат взаимно се пресичат. Aparat rządowy krzyżuje się wzajemnie w działaniach. […] И накрая трябва да бъдат забранени всички вестници и да се остави само държавен вестник. Да се забранят партийни съобщения, и най-вече да се забранят партийните наборни бюра. Днес се създават напълно отделни армейски кадри.
Варшава, 17 юли 1920
Днешният ден бе посветен на Доброволческата армия. Нейното шествие, съставено предимно от млади момчета, предизвика викове на ентусиазъм. Колите, продаващи облигации за държавния заем, се опитваха да оползотворят този ентусиазъм по друг начин. На младежите, които бяха подходящи, но цивилни, бяха подготвили публично avanie [унижаваха ги]. Цареше огромна възбуда. Обичам във Варшава това искрено, широко, навлизащо дълбоко национално течение. Имаш усещането, че сред тези хора и с тяхна помощ могат да бъдат възпряни и потушени всякакви стремежи, идващи отвътре.
Варшава, 18 юли 1920
[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]
–––––––––––––-
Варшава, пл. „Саски“, 18 юли 1920.
Доброволци заминават на фронта.
Сн. Вацлав Рокош/ Централен военен архив на Армейското историческо бюро
–––––––––––––
Винценти Витос (земеделски деец, депутат в Законодателния сейм):
По пътя срещнах трима войници, които се връщали уж от Киев. Окъсани и изтощени, без обувки и бельо, те с усилие влачеха босите си и изранени крака. […] След отстъплението при Киев техният полк останал в горите във Волин, бил обграден от болшевиките, разбит и унищожен. […] Украинските селяни подпалили горите и опекли живи много от войниците. Ужасени и зашеметени, те вървяха слепешката напред, докато на някаква гара не се качили на влака и пътували три дни, понеже влакът се движел невероятно бавно, a и неведнъж спирал за часове. Никъде и никой за нищо не ги питал, нито ги задържал. Мислели си, че полската армия напълно е престанала да съществува […].
Веднага започнах работата си в селата. Не можех да позная хората, навсякъде цареше паника и недоверие. Селяните очакваха нахлуване на болшевиките, бяха уморени и нямаха желание за нищо. […] Случвало ми се е дори на моите събрания селяните да се обявяват против армейската служба и плащането на данъци. Те на глас се оплакваха от мизерията, грабителството на пановете, свещениците и евреите. Неведнъж на събранията съм чувал викове: „В армията да ходят господарите и евреите, ние няма какво да защитаваме!”. Понякого имах чувството, че тези лозунги са заучени, макар че често са продиктувани от огорчение. Не знаех откъде идваха, но знаех, че правеха много голямо и неприятно впечатление.
Вежхославице, 18 юли 1920
[Винценти Витос, Моите спомени, Париж 1964]
Полковник Юзеф Яклич (командир на 25 пехотен полк на Полската армия):
Угрижен съм от новините, че Съветът за защита на държавата уж приел условията на Лойд Джордж, в чиято основа е линията по реките Збруч и Буг. Ако това е истина ще трябва да си пусна куршум в главата. За това ли човек се бие толкова години, подлага си главата, бие се в Белорусия, Литва, Източна Галиция, че накрая да отстъпи всичко. Когато мисля за това ми се струва, че ще полудея или ще вдигна бунт във войската и ще се бия докрай.
Рафайловка (Украйна), 18 юли 1920
[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]
Из информация в „Жечпосполита”:
Вчера Варшава преживя един от най-прекрасните дни, въпреки все по-силната заплаха от Съветите, въпреки обещанията на [съветския дипломат Леонид] Красин в Лондон, че войната на Полша със Съветите ще приключи след превземането на Варшава. Вчера полската столица убеди малодушните и враговете, че в моменти на опасност умее да се вдигне, да се сплоти в стройни редици и да бъде готова да се противопостави на най-кървавите вражески планове. […] Още на разсъмване в прозорците на все още спящия град отекваше ритъмът на стъпките на доброволческите части, подготвящи се за прегледа пред вожда и техен организатор ген. [Юзеф] Халер . […]
Два часа доброволците вървяха в сплотени редици, изглеждаше сякаш нямат край, че целият народ се е строил в колони и преминава през столицата на Жечпосполита, за да напомни на всички живи, че за силата на полския дух няма граници и край. Ученици, студенти, работници, земеделци преминават пред очите на своя вожд, излъчвайки с очите си и цялата си стойка клетва за борба до победа. Преминава частта на косинерите. […] Вчерашният ден […] ни укрепи във вярата, че Полша не само е жива, а че всяка вражеска мисъл ще намери отговор в непоколебимата мощ на полския дух. Столицата на Полша се закле да победи.
Варшава, 19 юли 1920
[Вчерашният празник на Доброволческата армия, „Жечпосполита” бр. 35/1920]
Mайор Игнаци Бьорнер (началник на ІІ отдел на щаба на 3 армия на Полската войска) в доклад за въховния главнокомандващ:
На 19 юли болшевиките влязоха в Гродно. […] През цялото време черезвичайката работеше много енергично. (Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа – специален орган по безопасност на Съветската държава – бел.пр) Броят на разстреляните досега хора не бе потвърден, населението твърди, че са разстреляли 200-300 човека – такъв е урожаят на черезвичайката.. […] Амбулаторията на Полския червен кръст функционирала до последния момент. В нея работели две милосърдни сестри. […]. И двете са били изнасилени (изредили се по няколко казаци). Имуществото на амбулаторията било разграбено.
[Стефан Камински, Години на борба и размирици в Украйна (1917–1921), Варшава 1928]
–––––––––––––-
Гродно, 1920.
Горяща църква.
Сн. Център КАРТА
–––––––––––––
Юзеф Пилсудски на заседание на Съвета за защита на държавата:
Обръщам се към вас, господа, за да влезете в положението на човека, поставен начело на възраждаща се Полша, в чиито ръце е управлението на държавата и командването на армията. Сигурно ще се съгласите – що за държава е тази, в която […] постоянно и систематично съм изложен на огъня на обвиненията. Отвращавам се от държава, която има представител, чиято личност е причина за изостряне на отношенията. […] Трябва да има причина за постоянните поражения на нашата войска. […] Та нали същите хора, които водеха към победа, сега губят.
Има едно изречение на Наполеон, което изглежда смешно на лаиците: На война три четвърти от нещата са поуки, а само една четвърт – техника. И когато хората, които са победили, сега рухват, им липсва тази поука, но армията трябва да я почерпи от държавата. […] При тази липса на поука, поради разочарованието, че интервенцията на Антантата ще бъде бърза, накарайте най-сетне [партиите] да си кажат – защитаваме държавата, правим това правителство, вдъхновете хората, размърдайте масите. За да види войникът, че тази държава има някакво желание да се защити. […]. Всички вие сте изправени пред пропаст, утре ще започнете да се кóлите; затова не можете ли да се откажете от някои неща? Може ли армията да бъде здрава при това: когато настъпи момент на изпитание вие не сте издържали. Моля ви, господа, помислете, ако аз съм причина за неразбирателство – отстранете ме, вземете някой друг, може би ще се помирите за малко, събудете се, […] защото иначе е само кърпеж, който приемам, защото това е мой неизбежен дълг.
Варшава, Белведер, 19 юли 1920
[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]
Поручик Кобилински (34 пехотен полк на Полската войска):
Пристигна куриер и вместо заповеди за настъпление ни донесе известие от бригадния командир, че ни изпраща пет танка. При тази новина настъпи голямо вълнение – ново оръжие, за което бяхме чували само от разкази и описания, скоро ще ни дойде на помощ. […]
Направиха ни силно впечатление; добра подвижност, скорост на пехотинец, леко придвижване без тракане и шум – придават на това оръжие солидност и пораждат доверие. Над един от танковете се вее малко знаменце – това е танкът на командира. Знаменцето се накланя ту наляво, ту надясно. По този начин предава заповеди на подчинените си танкове. Три бяха въоръжени с оръдия 37 мм, два – с картечници. Те веднага използваха оръжието, като стреляха по появилите се вече групички на противника. Пристигането на танковете даде команда за настъпление. […] Много войници, вървящи в строй далеч от танковете, но искащи да ги видят отблизо, се приближаваха и полека край всеки от танковете се оформиха групички от войници, вървящи зад или отстрани на танковете, сякаш ги съпровождаха и ги използваха за защита.
Олшанка край Гродно, 21 юли 1920
[34 пп. Атака срещу Олшанка и фортовете на Гродно на 21 юли 1920 г.,
подбор поручик Кобилински, Централен военен архив, I.400.562]
Витовт Путна (командир на болшевишката 27 стрелкова дивизия):
Състоянието на армията (вече се появиха признаци на силно изтощение) и особено състоянието на тила започна да ме безпокои. Дивизиите се придвижваха с бързо темпо през цялото време и, навлезли дълбоко в територията на противника след Березина, не можеха да осигурят добре тила. […] Симпатията на обществото към червените, така добре видима в минския район, близо до Буг започна да избледнява. За това голям принос имаше фактът, че, откъснати от базата, без железопътен транспорт за армията ние използвахме огромно количество селски каруци. Според селянина предричаното от нас освобождение от тормоза на господарите е добро дело, но засега само предположение, а той е принуден със седмици да се влачи с каруцата, докато в полето житото презрява.
[Витовт Путна, К Висле и обратно, Москва 1927, превод Агнешка Книт]
–––––––––––––-
Плакат от 1920 г.
Архив на Музея на Полската армия във Варшава
–––––––––––––
Зофя Романович (жителка на Лвов) в дневника си:
Дивите орди наближават. Нашата храбра, много млада армия засега ги отблъсква, като се отбранява с всичка сила, но за колко още ще стигнат силите при това огромно числено превъзходство? Tук е много напрегнато, a от вчера има и нови страхове. […] Не само за нас тук това е толкова опасно, толкова ужасно – та нали, ако не бъде отблъсната, тази лавина от диви зверове ще се разлее на запад.
Лвов, 21 юли 1920
[Зофя Романович, Лвовски дневник 1842–1930, т. 2, 1888–1930, Варшава 2005]
Отец Михал Вожняк (енорийски свещеник в Хойната):
Положението на фронта е тежко. Превзети са Вилно, Минск, Слуцк, Хусятин. Бежанците емигрират в Познанско и към Поморието. Казват, че и Гродно е превзет. В държавата се пробуди невероятен патриотизъм, но само сред интелигенцията, защото селяните приемат тези новини равнодушно, без да разбират тежестта на положението. […]
В енорията учениците охотно се записват в армията. По-големите с притеснение очакват принудителната повиквателна, защото техните списъци се изготвят по спешност. Гражданството доброволно се обложи с данъци в полза на армията и трябва да предаде 5 процента от своите коне във войската. Селяните не, с малки изключения.
Хойната (Лодзки район), 22 юли 1920
[Отец Михал Вожняк, Хроника на енорията Хойната 1911–1920, Варшава 1995]
⁂
Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:
Цикълът е изготвен от Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската държавност.
Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.
⁂
Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.
