„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

31 юли – 6 август 1920

На 31 юли съветските войски от Западния фронт достигат линията Ковел-Tикочин- Новогруд; на следващия ден влизат в Брест на Буг. Болшевиките обявяват Белоруската съветска република. След отпращането на полската делегация от Барановиче на 4 август Съветът за защита на държавата изпраща в Минск нова делегация с пълномощия за водене на мирни преговори със Съветите. На 5 август, когато  Червената армия наближава Остроленка, намиращия се в Бялисток Полски временен революционен комитет издава обръщение „към пролетариата на Варшава”. На 6 август държавния глава заедно с ген. Тадеуш Розвадовски издава заповед за подготвянето на решителен полски противоудар от р. Вепш и разбиване на Западния фронт на Михаил Тухчевски, срок: 16 август.

⁂

Полковник Юзеф Яклич (командир на 25 пехотен полк на Полската армия) в писмо до жена си:

Болшевиките са на р. Нарев, на две крачки от Варшава. […] Крайно време е да се укрепи Висла с окопи и бодлива тел – и да не я предадем, докато е жив поне един мъж […]. Не вярвам в преговори и съм техен противник, вярвам в оръжието […]. Преговорите ще ни донесат много унижения, насилие, позор. А на нас ни е разрешено само да загинем, не бива да допускаме такъв позор.  

Стобихва (Волин), 31 юли 1920

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

Артилерист Станислав Рембек (10 Каньовски артилерийски полк) в дневника си:

Днес е неделя, затова въз основа на нашия опит смятаме, че болшевиките ще спукат от бой нашата батарея, за нас това е фатален ден. В неделя напуснахме Мейшагола, където ни беше много добре, в неделя край Мит ни нападнаха казаците и в неделя ни обстрелваха по пътя към Соколки. […]

Вчера […] съм заспал в палатката, защото непрекъснато валеше. Веднага ме събудиха, защото батареята се подготвяше за отстъпление. Болшевиките отблъснаха 30 полк на каньовските стрелци и пресякоха Нарев през брода, скоро обаче бяха отблъснато от 29 полк. Останахме да пренощуваме, но вече не разполагахме с палатки. Дъждът валеше бясно. Стояхме, мокри до костите, затънали до колене в калта край огнищата, които палехме въпреки забраните. През нощта бях патрул. Така ми се спеше, че като свърших съм заспал стоейки. Скоро обаче ме събудиха, защото бягахме. Болшевиките бяха вече в нашето село. […] Това е една от най-страшните нощи.[…] Обуквите ми напълно се разпаднаха от влагата, затова трябваше да ги сваля. Около глезените имам дълбоки рани, причинени от въшките.

Фашче (Судовия), 1 август 1920

[Станислав Рембек, Мемоари. 1920 година и съседните, Варшава 1997]

–––––––––––––-

1920.
Листовка с обръщение към жителите на Варшава.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Михаил Тухачевски (командващ Западния фронт на Червената армия):

Непрекъснатите неуспехи, постоянното отстъпление окончателно унищожиха боеспособността на полската армия. Това не беше вече армията, с която мерихме сили през юли. Пълна деморализация, липса на каквато и да било вяра в успеха са подкопали силите както на командирите, така и на войнишката маса. Понякога отстъпваха без никакав причина. Тилът гъмжеше от дезертьори.  

[Юзеф Пилсудски, 1920 година / Михаил Тухачевски, Походът отвъд Висла, Лодз 1989]

Полски селянин (островска околия, бялостоцко войводство):

Появиха се първите лястовички на поражението – разбити и напълно деморализирани части на нашата армия. […] Войниците водеха цели табуни коне и каруци, които продаваха, като в същото време поръчваха нови каруци по селата, които въпреки че не им бяха нужни, откарваха със себе си, за да пропъдят след известно време техните собственици. Тогава и на мен ми наредиха да осигуря каруца и на баща ми също, но стояхме три дни без работа. Когато отидох при командира на частта с молба да ме освободи, той ми каза право в очите: „Щом не ти се чака, простако, върви си вкъщи, ние и сами можем да подкараме твоята каруца!”. […] Офицерът ме заведе до жандармерийският участък и едва след тяхната намеса ме освободиха.

Пецки

[Записки на селяните. Втора серия, Варшава 1936]

–––––––––––––-

Чеханов, 1920.
Изпращане на отряда доброволци, формиран и екипиран от града.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

Поручик Станислав Лис-Блонски (полски офицер за свръзка в белоруската формация, воюваща в редиците на Полската армия, командвана от ген. Станислав Булак-Балахович):

Частите на предната стража докладват, че в Кримно местният военен революционен комитет се е подготвил да ни посрещне с хляб и сол. […] Когато излязохме на пазарния площад в Кримно до дървения кръст се беше подредила делегация с председателя на ревкома, неговия заместник и няколкостотин местни граждани. Разбира се, всички бяха почти без изключение „с гарвановочерни коси”, с орлови носове. Председателят на ревкома държеше някакъв поднос, а на него имаше хляб. Поднасяйки ми този дар […], той поздравяваше „нашата” армия като победна армия на Троцки, която носи освобождение на работническите маси в цял свят. В знак на преклонение връчва хляба, който, както заяви, революционните войски ще имат достатъчно в земите на „бяла Полша“. И накаря подробно ни осведоми за ситуацията: панически бягат реакционните войски на „бандита“ Пилсудски […]. По-нататък каза, че са убили няколко „бандитски” войници от „бялата, полска армия”. […]

Трябваше веднага да „благодарим“ на другаря председател и другарите. Поради факта, че на всяка цена трябваше да запазим тишина, защото недалеч от нас се намираше регулярна болшевишка армия, решихме да ударим тази банда с хладно оръжие. Председателят на ревкома заплати верноподаничеството си със смърт чрез обесване.

Kримно (Волин), 4 август 1920

[Станислав Лис-Блонски, Балаховци, Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 15545/II]

Майор Станислав Ян Ростворовски (началник на Оперативен отдел на 5 армия на Полските въоръжени сили):

Водихме […] победна битка, в която Бяла засега поне е спасена, а две болшевишки дивизии – 8. и 17. – обкръжени и унищожени. Отново по улиците на града вървяха пленници и пленени картечници. Доброволческите батальони, съставени от млади студентчета от Люблин, с песни отиваха и се връщаха от бойното поле. Отново това безгрижно веселие, което ние, „старите войници” преживяхме преди шест години, докато отивахме за първи път под куршумите. Един такъв ден има голямо значение, действа като чаша хубаво вино на крайно измъчения войник. Отново го изправя на крака. Самото обкръжение е много важно. Тук воюва батальон наборници от бялския окръг.  И нямаше нищо чудно, че хранеха войниците по време на марш, че всеки ранен беше превързван веднага, дори и с подръчни средства. Офицерът и войниците усещат, че се бият за домовете си, затова „крепост ще бъде всеки праг”.

На друг участък битката беше тежка. От полковете, които шест седмици не са спали под покрив, не са почивали нито ден, защото воюваха или бяха в поход, от тях трябваше да изискваме огромно усилие.  […] Заспиващият под куршумите войник понякога от умора изпада в такова безразличие, че вече нищо не го интересува.  

Бяла (Люблински регион), 4 август 1920

[Станислав Ян Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война 1918–1920.  От литовско-белоруския фронт на щабния офицер на ген. Шептицки и Шикорски до младата му съпруга , Варшава-Краков 2015]

–––––––––––––-

Прокламация на Министерския съвет от 5 август 1920.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Станислав Карпински (банкер) в дневника си:

Болшевиките отхвърлиха примирието и наближават Варшава. Изгубихме пред представителите (на великите сили) спора с Чехия за чешинските земи – не се учудвам, защото на полегнало дърво и козите се качват, какво да кажем за представителите на великите сили! […]

Вчера на заседанието на Банковия съюз се опълчих на банките – при обсъждането на въпроса за евакуацията на банките. Не допускам възможността болшевиките да влязат във Варшава и затова, убеден, се противопоставях на евакуацията, която всява паника, докато Градския съвет призовава жителите на столицата да останат по местата си и да запазят спокойствие. Въпреки това бе решено „да се обърнем към правителството с молба да разрешат на банките да изнесат всичко ценно от Варшава”. Заявих на събраните, че представляваната от мен Банка на кооперативните дружества няма да се евакуира.

Варшава, 5 август 1920

[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

Из прокламацията на Полския временен революционен комитет:

Другари! В победен поход революционната Червена армия наближава Варшава като   предвестник на крушението на капиталистическото робство, окончателното освобождаване на работническата класа. […] В такъв момент храбрият пролетариат на Варшава не бива да очаква събитията със скръстени ръце. […] Пролетариатът, от чиито дълбини са излезли такива мъченици и борци за работническото дело, като Варински и Куницки, Окшея, Каспшак, Роза Люксембург и Тишка, в такъв момент, верен на достойната си традиция, той не може да мълчи и да наблюдава равнодушно. […] Грабнете чуковете! Варшава трябва да бъде превзета от вас! Червеното знаме над Зигмунтовия дворец и Белведер трябва да издигнем ние, преди руската Червена армия да влезе във Варшава. Отхвърлянето на шляхтишко-буржоазното управление, поемането на властта и посрещането на руската освободителна армия като свободни пролетарии е ваш върховен дълг.  На оръжие, другари, на бой, действайте!

Бялисток, 5 август 1920

[Към пролетариата на Варшава, „Goniec Czerwony” бр. 2/1920]

Мачей Ратай (министър на вероизповеданията и народното просвещение):

Заседанията [на Съвета за защита на държавата] в Белведер в голямата зала на първия етаж, провеждани обикновено късно вечер, продължаваха понякога до три сутринта. Горещо е, вечерите са душни, почти ежедневно има силни бури със светкавици. Няма да забравя ужаса на заседанията – на фона на грохота на гръмотевиците и светкавиците – съобщават трагични новини. […]

Пилсудски се смали пред очите ми! И то не заради загубите на армията, не заради военните неуспехи – такива са преживяли и най-великите пълководци. Под влияние на неуспехите Пилсудски изгуби ума и дума. Изпадна в депресия, безсилие; постоянно повтаряше, че за всичко е виновен упадъкът на духа в армията (тук беше много прав), но не можеше да посочи как да бъде повдигнат; всички, дори най-близките, бяха учудени от апатията му. Съветваха го да отиде в една или друга военна част, да се покаже, да окуражи войниците – напразно! […] Понякога, когато забравях за трагедията на държавата, на която той бе глава и върховен главнокомандващ, когато го виждах само като човек, много страшно ми изглеждаше това, което преживяваше в тези минути. Преди няколко месеца още триумфатор, превзел Киев, приет с овации във Варшава от най-върлите си врагове, аплодиран в Сейма дори от отец [Кажимеж] Лютославски, хвалещ се пред чуждите кореспонденти, че ще отиде където иска в Русия и ще стори с нея каквото поиска – днес е безсилен, ритан и критикуван като вожд от всеки ординарец и цивилен.

Варшава

[Мачей Ратай, Мемоари, Варшава, 1965]

–––––––––––––-

1920.
Членове на Полския временен революционен комитет В средния ред седнали: втори от ляво Феликс Дзержински, надясно: Юлиан Мархлевски и Феликс Кон.
Сн. Национална библиотека

–––––––––––––

Исак Бабел (доброволец в Първа конна армия, писател):

Защо не ме напуска тази дълбока тъга? Защото съм далеч от дома, защото разрушаваме, движим се като вихрушка, като лава, мразени от всички, животът се разпада, присъствам на голяма нескончаема панихида.

Хотин, 6 август 1920

[Исак Бабел, Дневник 1920, прев. от руски Йежи Помяновски, Варшава 1998]

Юзеф Пилсудски:

По време на войната всички принципни решения съм взимал сам, без да свиквам какъвто и да било съвет.  […] В онези години служебно най-близо до мен бяха трима господа: ген. Розвадовски като шеф на щаба, ген. Соснковски като министър на войната и наскоро пристигналия ген. Вейганд като технически съветник на френско-английската мисия, изпратена в това опасно за нас време. Мненията на тези господа за ситуацията бяха, както обикновено, крайно противоположни. А понеже ситуацията бе необичайно напрегната, вероятно и разискванията в мое отсъствие не се били особено приятни. Заварих следната ситуация – двама от тримата господа, ген. Розвадовски и ген. Вейганд,  както се смях тогава, разговаряха само чрез дипломатически ноти, изпращани от една стая в друга на площад „Саски“. […]

Трябваше да изпратим делегация не някъде другаде, а в Минск, където се намираше г-н Тухачевски, за да просим мир. Не мога да нарека това другояче, освен просия, защото искаха да разговаряме за мир в момент, когато побеждаващия неприятел чукаше на портите на нашата столица и заплашваше с унищожение на държавата преди да е изрекъл и дума за мир. […] На мен, човекът, когото са учили на смирение, но никага не го научиха,  този  момент ми тежеше повече от всичко друго,  а като върховен главнокомандващ и държавен глава трябваше да имам предвид, че нашата делегация не трябва да отпътува от столицата без да бъде сигурна, че ще я удържим. […]

На 6 август не на някакво съвещание, а в самотна стая в Белведер работех върху себе си, за да взема решение. Има една чудесна мисъл на Наполеон, който казва за себе си, че когато трябва да вземе важно решение по време на война, той е като […] девойка, която ражда.  […] Всичко ми изглеждаше в черни краски и безнадеждно. […] От самото начало се оформи мисълта, че лично ще ръководя преговарящата група […].  

Варшава, 6 август 1920

[Юзеф Пилсудски, 1920 година / Михаил Тухачевски, Поход отвъд Висла, Лодз, 1989]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.