„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

7 – 13 август 1920

По време на британско-френската конференция в Хайт, състояла се на 8-9 август, се обсъждат условията на примирието, отнасящи се до Полша (включително незабавна демобилизация до 50 000 войници и правото на Русия на безусловен превоз през полска територия). Тяното приемане би означавало съветизиране на Полша. На 10 август в британския парламент премиерът Лойд Джордж заявява, че условията са добри и освобождават Великобритания от задължението да оказва помощ на поляците. На 11 август части от съветския Западен фронт стигат до Висла. На 12 септември, преди да замине за фронта, Юзеф Пилсудски връчва на премиера Винценти Витос оставка от длъжността държавен глава и върховен главнокомандващ – за евентуално използване.  Същия ден, благодарение на криптолозите, полското командване научава болшевишкия план за атака на Варшава.

–––––––––––––-

Разположение на войските на 12.08.1920
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
от фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Отец Михал Вожняк (енорийски свещеник на Хойната):

Москва е застанала под стените на Варшава. Обявиха набор за армията, но всичко върви толково бавно. Регистрираните вече имат желание да заминат, защото неизвестността е мъчителна. Вероятно няма въоръжение, след като при такава голяма нужда наборът се разпределя по месеци. В енорията утре след богослужението ще събираме за армията – който каквото има: бельо, храна, пари, оръжие.

Хойната (Лодзки регион), 7 август 1920

[Отец Михал Вожняк, Хроника на енорията Хойната 1911–1920, Варшава 1995]

–––––––––––––-

„Goniec Czerwony” – вестник, издаван от Полския временен революционен комитет. Издание от 7 август 1920.
от фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Винценти Витос (премиер):

За повдигане на духа на столичното население духовните власти издадоха разпореждане за публични молитви във всички църкви. Огромни тълпи, организирани в процесии с хоругви, в продължение на два дни вървяха по улиците на Варшава, като пееха песни и молеха Бога за победа. Излязох в града, за да видя тези десетки хиляди хора от различни съсловия, възраст и професия, които с дни се разхождаха […], но които не можехада бъдат използвани за работи, необходими за отбраната на намиращата се в огромна опасност столица […]. Поканих министъра на вътрешните работи [Леополд] Скулски да не допуска толкова здрави хора да се мъкнат по града без никакъв смисъл, когато държавата е изправена пред най-голямата заплаха […]. Министърът […] все пак трябва да се съобразява с натроенията на хората, както и на значителна част от духовенството.

Варшава

[Винценти Витос, Моите спомени, Париж 1975]

Александър Орловски (кмет на Пабянице) в прокламация към жителите:

Засилва се необходимостта от настаняване на евакуираните напоследък от заетите от неприятеля територии: голям брой население, държавни институции, както и държавно имущество. В нашия град от няколко дни се осъществява настаняването на първите групи […]. Граждански дълг на всички жители е оказването на всяческа помощ на упълномощените за настаняване армейски и административни фактори. Нека достойните решения на местната общност да бъде на разположение на военните власти, както и да предоставят труд, време, помощ и помещения да не бъдат празни думи!

Пабянице, 8 август 1920

[Прокламация, „Dziennik Urzędowy Zarządu Miasta Pabianic” бр. 32/1920]

–––––––––––––-

Варшава, август 1920.
Обучение на Гражданската защита по време на Варшавската битка.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

–––––––––––––

Мария Мачеша (съпруга на Александър Мачеша, лекар в Полската армия):

Улиците „Темска“ и „Доминиканска“ са претъпкани с каруци, брички и карети. Крави, волове и овце се мотаят между тях, изтощените животни умират в тази блъсканица и жега. По тротоарите търчат крави. Пазарният площад и страничните улици са залети с избутани от  блъсканицата животни. По улица „Доминиканска“ тече друга река. В страничните улици стоят натоварени каруци. Мълчаливи хора, обезумяли, не искат да говорят, дърпат се в тази тълпа или се мятат като в припадък върху каруците. Конете цвилят, кравите мучат, прасетата и овцете присъединяват гласовете си. От ранни зори до късна нощ течеше тази плътна река.

Жителите на Плоцк бяха в ступор. Срещнах сем. Дробняк. Предложих им жилище. – „Отвъд Висла! – само това можаха да кажат. – Болшевиките са между Белск и Дробин!”. Видях няколко познати, които заминаваха с няколко каруци, с постелята, багажа и част от инвентара. Каруците подкарваха малки момчета, момиченца или сънливи госпожи – ратаите в чифлика не искали, а и не им разрешили да вземат домашните животни. […]

Стигнахме да извода, че днес през нощта може би нищо няма да има, че Плоцк ще бъде евакуиран, че войската ще напусне града, а после и полицията. Че всички мъже трябва да постъпят в Гражданската отбрана, че по-късно също ще напуснат града, а ще останат само жените и децата, на които болшевиките може би нищо няма да сторят. След това беше взето решение никой да не напуска града и да се защитаваме докрай. […]

От възмущение едва не набихме полицаите, които бягаха от Ломжа. Заклеха ни се, че ще се включат в армията и ще освободят Ломжа.   

Плоцк, 10 август 1920

[Писма на Мария Мачеша, „Notatki Płockie”, бр. 2/1997]

Станислав Карпински (банкер) в дневника си:

Много лошо. Варшава е в опасност. Беше създаден Съвет за защита на столицата. Банките вече изнесоха своите трезори, в Краков или Познан. […]

Дори не мога да допусна мисълта, че Варшава ще бъде превзета. Тълпите страхливи бегълци предизвикват омерзение. Целият площад пред гарата е задръстен с каруци, сандъци и бохчи.  На виадукта чух народния представител [Ян] Квапински да казва: „Вижте, другари, тези безсрамни бегълци, тези плъхове, напускащи застрашения кораб – и запомнете тези, които мислеха само за спасяването на куфарите си в момент, когато врагът приближава столицата”.

Варшава, 12 август 1920

[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

–––––––––––––-

Плакат от 1920 г., автор – Камил Мацкевич.
От фондовете на Националния музей в Краков

–––––––––––––

Поручик Ян Ковалевски (началник II отдел на шифровъчна секция на II отдел на Върховното командване на Полската армия):

Нашето радиоразузнаване  прихвана многостранична шифрована телеграма на 16 армия на болшевиките. Това бе оперативна заповед, явно беше важна, иначе нямаше да използват нов шифър при изпращането ѝ. Представете си какво беше напрежението, когато се захванахме на работа. За щастие, за по-малко от час шифърът започна да се разкрива. Все още не бяхме разчели цялата телеграма, но от фрагментите вече знаехме, че това е голяма заповед за решително настъпление срещу Варшава. Всяка минута беше скъпа,  но ни успокояваха  кратките радиограми, изпращани от щабовете на болшевишките дивизии, които искаха повторение на заповедта, защото атмосферни смущения предизвикали пропуски на места в този толкова дълъг текст.

Нашето радиоразузнаване  прихвана текста изцяло, междувременно шифърът „се разкриваше“  без проблеми. Болшевиките бяха толкова сигурни в успеха, че четвъртата точка на тази драматична заповед препоръчваше следното: 27 стрелкова дивизия да нанесе решаващия удар, като в района на предградието Прага премине на другия бряг на Висла и превземе Варшава. От по-рано знаехме, че дивизията е получила свежи попълнения от Русия, била е специално подсилена и наброява над 13 хиляди стрелци.

Все още трескаво довършвахме дешифрирането, но вече бяхме предали в Белведера основния смисъл и попитахме, дали да преведем заповедта.  Маршал Пилсудски обаче се задоволи с руския текст и изрази задоволство от намеренията на противника, защото ставаше дума именно за това – да бъдат задържани болшевиките на варшавския фронт.

Тогава възникна друг въпрос: да се разреши ли на болшевиките да се свързват по радиото или да задълбочим хаоса в редиците им, като прекъснем радиовръзката им. Нашият щаб реши: да се прекъснат радиовръзките на болшевиките за 48 часа от момента на нашия удар. Маршалът се стремеше само към едно – болшевиките да не променят твърде бързо първоначалния си план. Трябваше да пренастроим целия си апарат за тази нова за времето си военнотехническа задача.

В секцията за радиовръзка закипя работа и планът, разработен от полковник Явора се оказа толкова добър, че през тези критични две денонощия целият фронт на Тухачевски не бе в състояние да изпрати или получи нито една радиограма. Нашето подслушване, което знаеше наизуст вълните и позивните на всички болшевишки радиостанции, им позволяваше само да се викат един друг и да се свързват. В момента, когато започваше изпращане на телеграми,  нашите радиостанции започваха заглушаване на същата дължина на вълните [с четене на откъси от Библията].

Варшава, 12 август 1920

[„Съюз на свързочниците. Съобщение 2001”, Лондон 2001]

Юзеф Пилсудски:

Вeчерта отпътувах от Варшава. […] След пристигането в Пулави, където квартирувах, и ориентиране в ситуацията, констатирах, […], че духът на всички дивизии, а бяха събрани четири, не е толкова лош, както първоначално предполагах. И макар че точно преди моето пристигане една от дивизиите, по-точно 21-ва, по стар придобит от месец обичай, неизвестно защо внезапно, под натиска на немногобройна неприятелска част отстъпила от подстъпите на Вепш – от Коцк, който й бе заповядано да удържи,  не смятах, че този труден морален прелом, какъвто след дълго отстъпление изисква контаатаката, би бил невъзможен.  […] Освен това забелязах невероятни пропуски в екипировката и облеклото на войниците. Такива просяци, както ги наричах, не бях виждал досега през цялата война.

Пулави, 12 август 1920

[Юзеф Пилсудски, 1920 година / Михаил Тухачевски, Походът отвъд Висла, Лодз 1989]

 

–––––––––––––-

Околностите на Варшава, август 1920.
Почивка на фронта.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

Витовт Путна (командир на болшевишката 27 стрелкова дивизия):

Вечерта в ръцете ми попадна полска карта, взета от някакъв пленен военен инженер. […] Съдейки по бележките, данните бяха от 12 ч. на 13 август! Разгледах внимателно картата и, след оценка на ситуацията, реших да проведа пряк разговор по телеграфа с командващия армията. Описах му подробно ситуацията и условията, в които сме принудени да се бием. Независимо от размера на успеха, който постигнахме, стигнах до извода, че няма да подобрим ситуацията, и, най-лошото, че през следващите няколко дни няма да можем да разчитаме на реална подкрепа от полските работническо-селски маси, които в по-голямата си част са включени в частите на противника като доброволчески попълнения. Предложих да отстъпим до линията на Буг. Командващият беше силно изненадан от моето предложение и за да е сигурен, че не съм полудял ме попита какво според мен можем да постигнем по този начин.  Отговорът ми се свеждаше до това, че е по-добре от Варшава да отстъпи армия, която не е разгромена, отколкото да се изтегля, принудена от противника. След кратък размисъл командващият повтори заповедта за настъпление.

Край Радзимин, 13 август 1920

[Витовт Путна, К Висле и обратно, Москва 1927, прев. от руски Агнешка Книт]

Генерал Владислав Шикорски (командващ 5 армия) в заповед:

На заеманите досега позиции всеки командир трябва да издържи до последния човек, макар и да е обкръжен от всички страни, ако не получи заповед за отстъпление. […] Подчертавам, че разстрелвайки редници за бягство от бойното поле,  няма да се спра пред прилагането на смъртно наказание и по отношение на офицерите, които носят пълната отговорност за отношенията в поверените им части.

На участъка на 5 армия се решава съдбата на Варшава и съдбата на Полша. Няма да допусна лекомислието или безмислието на някои офицери да погуби Родината. Ще отстраня без милост лошите войници, а с добрите ще остана на участъка и ще победя.

13 август 1920

[Варшавската битка. Оперативни документи. Част I (13–17 VIII), Варшава 1995]

–––––––––––––-

Варшава, август 1920.
Цивилни граждани се отправят да копаят окопи.
Сн. Институт „Юзеф Пилсудски“ в Лондон / Център КАРТА

–––––––––––––

Генерал Франчишек Латиник (командващ 1 армия) в заповед:

Строяваме се за решителна битка. Държавният глава, правителството и народа, убедени, че войските на 1 армия няма да отстъпят и педя земя […], не се съмняват, че болшевишката атака ще се разбие в техните гърди. Разбирайки отговорността за резултата от днешната битка заповядвам на всички командири […] да удържат заеманата линия. В защита на столицата и в битката за полското „Да бъдеш или да не бъдеш“ можем само да отдадем живота си, но не и да опозорим полското име.

13 август 1920

[Франчишек Латиник, Битката за Варшава. Ролята на военния губернатор и на I-ва армия в битката при Варшава през 1920 г., Бидгошч 1931]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.