„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

14 – 20 август 1920

На 14 август 5 Армия на ген. Владислав Шикорски преминава в настъпление от река Викра, за да облекчи защитата на Варшава откъм Радзимин. Освен щурма на варшавското предмостие, на север Съветите осъществяват заобикалящ маньовър (Плоцк-Бродница-Влоцлавек). На 15 август разположените в Шедълце болшевики съобщават, че „Червената армия е влязла във Варшава”. Членовете на Полския временен революционен комитет се местят във Вишков. На 16 август започва командваната от Пилсудски решаваща контраофанзива на полската армия от района на р. Вепш в посока Минск Мазовецки, Брест и Шедълце. На 17-18 август Полската армия разбива съветската 16 Армия. Червената армия отстъпва отвъд Висла. Продължава яростната битка за Лвов, а на север – отбраната на Плоцк.  На 19/20 август в Горна Силезия избухва полско въстание. 

 ⁂

Мария Мачеша (съпруга на Александър Мачеша, лекар в Полската армия):

[Виктор] Шчавински, войник от армията на Халер, се обърна към нас от стълбите на църквата да предоставим мед и скъпоценности за оръдия и защита на Родината – за няколко часа хората докараха няколко каруци с тенджери, ламарини, дори бедните хора донесоха хаванките, които са свещени във всяко домакинство. На масичките при църквата имаше цели купчини сребро и злато, скъпоценности, часовници, синджирчета и пръстени. Сваляха халки, откачаха брошки, обеци. […] Освен това бяха събрани 120 хиляди марки.

За днес сутринта очаквахме войската, която трябваше да защитава Плоцк.  Госпожите цяла нощ белиха картофи, но досега няма нищо. Сформира се стража за безопасност, съставена само от момченца. Ние, жените, искаме да се организираме за отбрана, защото от селата в града се домъкна всякаква паплач, а по заповед отгоре всички мъже трябва да напуснат града.  

Плоцк, 14 август 1920

[Писма на Мария Мачеша, „Notatki Płockie” z. 2/1997]

Зофя Киркор-Кедрон (общественичка):

Изненада ме гледката, която ме накара да спра ужасена: по улица „Груецка“ от посока Варшава се движеха тежки оръдия и сандъци с амуниции. Какво означава това? Да не би да имат намерение да предадат Варшава? С усилие продължих. Когато пътувах с трамвая през еврейския квартал с ужас и гняв наблюдавах тълпите евреи, разговарящи оживено, без да се опитват дори да скрият радостта си. От площада на Зигмунт до „Ординацка“ вървях пеша. Улица „Краковске пшедмешче“, както обикновено в празничен следобед, бе пълна с разхождащи се – нагласени, спокойни, весели. […]

Моят мъж, който се върна от фортификационните работи по-късно, отколкото аз от квартал Охота, ми каза, че първата отбранителна линия в Грохов е попълнена с Женската легия, а в съпоставка с това гледката на веселящата се публика на „Краковске пшедмешче“ му е направила същото впечатление.  

Варшава, 15 август 1920

[Зофя Киркор-Кедрон, Спомени, т. 3, Краков 1989]

Мария Домбровска (писателка) в дневника си:

Продължава битката за Варшава. Днес през нощта от прозореца чувах оръдията и виждах зарево. […] Връщаме се от работа в прекрасно настроение, въпреки че градът изглежда като лагер или панаир, пълен е с бежанци, особено от селата, пълен е с каруци, крави, овце, коне, файтони, хора. Времето е прекрасно, жега, никак не ми се вярва, че болшевиките ще влязат във Варшава, макар че са съвсем близо…

Варшава, 15 август 1920

Мария Домбровска, Дневници, т. 1, 1914–1932, Варшава 1988]

Карол Венджаголски (инженер, сътрудник на антиболшевишкия Руски политически комитет в Полша):

Отпътувахме с [Виктор] Савинков [ръководител на Руския политически комитет] към фронта. […] По пътя с известно учудване видяхме покрай шосето подредена най-тежката артилерия, за съществуването на която не знаехме. Покрай пътя бяха поставени бронзови великани, осем и повече инчови чудовища с повдигнати за далекобойност дула. Покрай тях пъргаво се суетяха някакви странни артилеристи, приличащи по-скоро на доктори по философия отколкото на топчии, под командването на офицери от старите руска, немска и австрийска армии. Изстрелите на тези колубрини бяха оглушителни, до границите на издръжливост на ушите, но пък толкова радваха сърцата ни.

[…] Неприятелят е още във Вишков. […] Лавирайки между редките борове, се приближиха две оръдия. Позиционираха се едно зад друго на разстояние 100 м на различни нива на горския склон и след няколко минути откриха огън от страшно шумните си гърла. Оръдието на хълма се опитваше, както разбрахме, да нацели картечниците. Биеше в някаква по-стърчаща къщичка над реката, стреля три пъти и картечниците млъкнаха. […]

Внимателно, скришом наблюдавах моя руски приятел. Установих, че не разиграваше нито интелигентска трагедия, нито дипломатическа комедия. Беше искрено и силно развълнуван от успеха на делото, на страната на което бе съвестта и разбирането му. Може би не един поляк щеше да се засрами от своята сдържана проява на ентусиазъм, наблюдавайки огъня на победния триумф в очите на този руснак при вида на разгрома на неговите братя.

Край Вишков, 15 август 1920

[Карол Венджаголски, Дневници, Лондон 1972]

–––––––––––––-

Август 1920.
Съветски пленници, попаднали в плен при Радзимин.
Сн. Централен армейски архив на Военното историческо бюро

–––––––––––––

Витовт Путна (командир на болшевишката 27 стрелкова дивизия):

Последните няколко дни, поради големите загуби, полковете бързо се топяха, амунициите свършиха. Хората бяха крайно изтощени. Настъпи моментът, когато не само отделни хора, но цялата маса изгуби вяра в ефективността на борбата с противника, вярата в шанса за победа. Струната, опъвана от форсирането на Буг, се скъса. През нощта на 15 срещу 16 август се убедих, че ще трябва да отстъпим, ние – това означава не само нашата дивизия, а цялата армия.

При Радзимин, 16 август 1920

[Витовт Путна, К Висле и обратно, Москва 1927, прев. от руски Агнешка Книт]

Капитан Юзеф Годлевски (II отдел на Генералния щаб на Полската армия):

На разсъмване Юзеф Пилсудски, заедно с най-близкия щаб, в който бе и ген. Лешневски и аз като адютант, тръгна към бойната линия в околностите на Рики край Пулави. Въпреки молбите ни да не се излага на опасност, Пилсудски вървеше пеша в първите редици на пехотата. На смени с адютанта носехме малко куфарче с ордени, с които след боя Пилсудски веднага награждаваше офицери и редници за постижения, храброст и героизъм. Това повдигна духа на войниците. След кратък, изненадващ бой Рики беше превзет и бяха взети първите пленници.

Рики, 16 август 1920

[Юзеф Годлевски, На границата на епохите, Лондон 1978]

Капитан Шарл дьо Гол (член на френската военна мисия в Полша):

Офанзивата започна много добре. Маневрената група, командвана от държавния глава, Пилсудски, […] се придвижва бързо на север. Неприятелят, силно изненадан от присъствието на поляците на лявото си крило, за които е мислел, че са в състояние на разложение, никъде не оказва сериозна съпротива, бяга панически във всички посоки или пък се предават цели части. В същото време ударът на руснаците срещу Варшава се провали. […]. Ах! Какво прекрасно напредване бе това! На нашите поляци сякаш им изникнаха крила, за да го изпълнят; същите войници, преди седмица изчерпани физически и морално, тичат напред, като преодоляват дневно 40 километрови етапи.   

17 август 1920

[Шарл дьо Гол, Битката за Висла. Дневник на военните действия на френския офицер, „Zeszyty Historyczne” тетр.19, 1971]

Из статия във в-к „Żołnierz Polski”:

Кой войник побеждава? Този, който умее да стои. […] Побеждава не амуницията, не числеността на армията, дори не и отличната школовка, побеждава само храбрата нагласа на войската. Побеждава този, който има по-силен характер. Страхливецът, въоръжен с гранати, револвери и саби, бяга от храбреца, който има само с щик в ръката. Колкото по-храбро атакуваш, братко войнико, толкова по-голяма е вероятността да победиш дори по-многочисления неприятел.

Нашите момчета сто пъти са правили такива опити с болшевиките. Нашите са двайсетина – онези са петдесетина. Вият, крещят, свиркат, искат да изплашат нашите, бягат. Нашите не мърдат. Строили са се в една редица и, готови за стрелба, спокойно чакат. При вида на решимостта на нашите юнаци устремът на болшевишкия отряд отслабва. Те вече тичат не толкова уверено и престават да крещят. Нашите дори на са стреляли, а онези вече са изгубили кураж, спират, вече се колебаят.  И тогава нашите огън! И пак огън! В болшевишката банда падат убити, ранени и настъпва объркване; обзе ги страх. Нашите им се нахвърлят, а онези си плюят на петите.

[…] Стой! Започваме контраофанзива. Неприятелят бяга с последни сили. 

Варшава, 17 август 1920

[Стой!, „Żołnierz Polski” бр. 145/1920]

–––––––––––––-

Катовице, август 1920.
Изглед от канцеларията на Полския плебисцитен комисариат, унищожена от германски щурмоваци.
Сн. Национален дигитален архив

–––––––––––––

Из информация във в-к „Górnoślązak”:

Стигна се до нови вълнения. Около шест часа големи тълпи демонстранти се събраха пред хотел „Deutsches Haus”, в който се намира Полският плебисцитен комисариат. Тълпата поиска предаване на оръжието, защото очакваше, че в комисариата го има предостатъчно. Това искане не бе удовлетворено, след което пред комисариата се стигна до яростен бой. Около осем часá тълпата запали огън в хотелските стаи, намиращи се долу. Когато пламъците затихваха, донасоха бутилки с леснозапалима течност, които експлодираха. След това тълпата нахлу в сградата и извлече на улицата хората, намиращи се в канцелариите на Комисариата, като ги остави на произвола на разярените демонстранти. Един човек бе застрелян, други двама бяха убити. Всички документи от бюрата на Комисариата бяха изнесени на улицата и унищожени. Хотелската сграда е напълно унищожена.  

Катовице, 18 август 1920

[Кървава нощ в Катовице, „Górnoślązak” бр. 189/1920]

Янина Шмечушевска-Рошчишевска (член на Националната служба на полските жени) в дневника си:

Тези окопи – Боже, прости ми – човек едва главата си може да скрие, на всичкото отгоре няма и връзка, огромни прекъсвания  между единия и другия участък. Трябва да се тича през голото поле. И как така да поддържаме връзка? […] Със свито сърце се добрахме до последния пункт. По-нататък вече нямаше войска. Казват, че били се придвижили напред да отнемат от болшевиките някакво село. […]

Като цяло цивилното население помагаше, с каквото можеше. […] Стоях до ранен до един стълб за обяви. Превързвах го, но не можех да мръдна, защото от „Варшавска“ веднага стреляха. И той си лежеше така, а аз стоях до него. От всяка порта обаче ни отправяха съчувствени погледи и помощ за войниците: цигари, плодове, различни неща. В това сътрудничество на цивилни с армията имаше нещо толкова вълнуващо, че коленичих зад този стълб, благодарейки на Бога за това обединяване на сърцата в големия копнеж за победа.

Плоцк, 19 август 1920

[Лист от дневника (19 август 1920 r.), „Notatki Płockie” тетр. 4/2012]

Полковник Юлиуш Румел (командир на 1 кавалерийска дивизия на Полската армия):

Непосредствено пред нашето хълмче внезапно кацна полски самолет. От него изскочи храбрия пилот, затича се към нас, като размахваше отдалеч някаква депеша. Както се оказа, това било депеша от Армията. Чета. […] Буквите и цифрите подскачат пред очите ми като луди. Най-сетне разбирам! […] Станало е нещо толкова невероятно, толкова радостно! Отдавна не бяхме чували по-приятно нещо. Вълна от щастие залива мозъка и сърцето ми. Чувам радостния глас на пилота, повтарящ вече за стотен път на събраните наоколо офицери, че Варшава е спасена! Болшевиките са напълно разбити край Висла! Цялата им армия панически бяга. Хиляди пленници, стотици оръдия са попаднали като плячка в наши ръце. Комендантът пребивава в армията и лично я командва.

Куликов край Лвов, 19 август 1920

[Моите битки с Будьони. Военен дневник на бившия командир на 1 кавалерийска дивизия дивизионен генерал Юлиуш Румел, Лвов 1932]

–––––––––––––-

Август 1920.
Ген. Владислав Шикорски с щаба на 5 Армия по време на Битката за Варшава.
Сн. Централен армейски архив на Военното историческо бюро

–––––––––––––

Лев Троцки (народен комисар по военните въпроси):

Когато опасността, грозяща армията на Тухачевски, стана ясна, а главнокомандващият издаде заповед Югозападния фронт бързо да промени посоката на офанзивата към Замошч-Томашов, […] командването на фронта, по инициатива на Сталин, продължи похода си на запад. В продължение на три или четири дни нашият генерален щаб не можеше да изиска от тях изпълнението на тази заповед. Едва след многократни напомняния, подкрепени със заплахи, командването на Югозападния фронт промени посоката на офанзивата, но закъснението вече беше  необратимо. На 16 август поляците преминаха в контранастъпление и принудиха нашите части да отстъпят. […] Ако Сталин, Ворошилов и неграмотният Будьони не водеха своя война в Галиция, a Червената конница беше навреме в Люблин, Червената армия нямаше да претърпи поражение.

[Норман Дейвис, Бял орел, червена звезда, Краков 1997]

Из информация в сп. „Ochotnik”:

У пленниците, пленени в последните боеве край Варшава, бяха намерени прокламации, които с отчаян глас ги призоваваха да не отстъпват. Опасявайки се, че Червената армия няма да издържи започващата офанзива на полската армия, болшевишките комисари им обещават богата плячка във Варшава, почивка и грабеж. Дивата болшевишка орда явно се е усъмнила в силите си, отстъпва и се разпада, а Троцки и комисарите полагат върховни усилия да я принудят с обещания за грабеж.

Варшава, 19 август 1920

[Болшевиките губят сили!, „Ochotnik” бр. 9/1920]

Генерал Максим Вейган (член на съюзническата мисия):

Голямата полска победа ще има важни непредвидими последици за международната ситуация. Тя ще консолидира Полската държава, чието съществуване е необходимо за сигурността на Франция.  Германия, която вече се надяваше да установи преки отношения със Съветите, за да хвърли червените армии срещу врага отвъд Рейн, ще бъде принудена да се откаже с помощта на тези средства да зачеркне Версайския договор. […]

Тази победа, причина за голям празник във Варшава, е полска победа. Изпреварващите военни операции са реализирани от полските генерали въз основа на полски оперативен план. Моята роля, както и ролята на офицерите от френската мисия, бе ограничена до попълване на няколко пропуска в детайлите на изпълнението. […] Геройският полски народ  спаси сам себе си.

Варшава, 20 август 1920

[Жак Вейган, Вейган, моят баща, „Zeszyty Historyczne” z. 19, 1971]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.