„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

21 – 27 август 1920

На 21 – 22 август частите на Полската армия превземат: Лидзбарк, Замбров, Хрубешов, Пшасниш, Бялисток. На 25 август болшевишкият кавалерийски корпус на Гай Бжишкин, заплашен от разгром, пресича германската граница в Източна Прусия и е интерниран. Съветският Западен фронт е почти разкъсан. Така приключва полското преследване и т.нар. варшавска битка. В северния участък фронтът спира до линията Брест-Гродно. На 25 август успешно приключва въстаническата акция в Горна Силезия. На 26 август литовските войски влизат във Вилно. На 27 август Съветът за защита на държавата издава прокламация към войниците, изпълнена с думи на признание и благодарност.

–––––––––––––-

Преследване 18-25.08.1920
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
от фондовете на Националната библиотека
–––––––––––––

Хю Гибсън (пълномощен министър на САЩ в Полша):

Обвинението, че уж поляците прилагали милитаристки принципи е абсолютно погрешно. Вярно е,  че полските младежи масово постъпват в армейските редици, но ако вземем предвид, че са чакали тази възможност цели сто и петдесет години, никой няма да се чуди на ентусиазма им. Второто обвинение е, че полският народ уж бил склонен към империализъм, че Полша уж се опитвала да завладее целия свят. Няма място за такова обвинение, защото е отправяно от хора, представляващи малцинство, хора, които нямат доверие в  собственото си правителство, на които никой в Полша не обръща внимание. Както полският народ, така и правителството постоянно са давали доказателства,  че тяхното желание е да бъде създадено силно правителство на исторически принадлежащата на Полша територия. Те знаят също така, че ако окажат активна помощ на такива държави като Литва, Белорус и Украйна, някога безспорно ще настъпи времето, когато тези народи ще разберат добрите намерения на поляците и ще се обърнат към тях за помощ и сътрудничество. Тогава ще се появи група, която ще бъде силна по волята на народите в отделните държавици, а не от жажда за господство над поробения народ.

Когато преди година пристигнах в Полша, цялата държава изглеждаше като огромна дива страна, без организирано правителство, без железопътна система, без улеснения, характерни за настоящата епоха. Днес всичко е променено, въпреки шестгодишните мъки, мъки, които трудно можем да си представим. Прогресът през последните няколко месеца е дотолкова значителен, че не само поддържа духа в полската армия, но го издига до висини, в които има само надежда – за по-добро бъдеще; надежда за преодоляване на всякакви трудности и превръщането в един от най-организираните народи в централна Европа.

21 август 1920

[Един американец за Полша, „Górnoślązak” бр. 190/1920]

Кажимеж Соколовски (доброволец, студент във Варшавския университет) в дневника си:

Войната ми прави странно слабо впечатление, защото не усещам нито страх, нито безпокойство, нито любопитство. Ранени и убити, пленници и военна плячка – всичко това минава пред очите ми без да остави някаква специална следа в душата и сърцето. Изгубих целия ентусиазъм към войната на обикновения цивилен и я смятам за необходимо зло, уви, но безспорно – зло. Затова искам бързото й (но успешно)  приключване и завръщане у дома, занимания и – мисловен процес. […]

От Млава излязохме в девет сутринта и, благодарение на краткото пребиваване в обоза, успях да закуся. Цял ден останахме в близкото село Млавка, където лежах шест часа на хълма за наблюдение.

Млавка, 22 август 1920

[Кажимеж Соколовски, Дневник 1920, Tорун 2018]

–––––––––––––-

Малкиня, 20 август 1920.
Части на 29 пехотна бригада по време на пресичането на р. Буг.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

Витовт Путна (командир на 27 стрелкова дивизия):

Шосето от Бялисток към Островия Мазовецка от седмата верста от града и нататък на запад бе преградено от обози и групички деморализирани червеноармейци. Цялата тази маса стоеше в плътна и все по-сгъстяваща се колона, състояща се от четири, а на места и шест каруци в ред. Челото на колоната, спряно от противника, превзел шосето на запад от Бялисток, стоеше неподвижно, докато от запад лавата от обози и остатъци от частите постоянно напираха. Всичко това  бе хаотична картина на разгромена тълпа, изгубила вяра във възможността за борба и не слушаща заповеди.  

[…] Преди 18.00 ч. избухна бой в района на Старошелце. Частите на 79 бригада към 18.30, под силен картечен обстрел от противника, бяха принудени да спрат километър и половина преди града. Положението изглеждаше критично. Денят клонеше към залез, атаката на пехотата се сриваше.  Стана ясно, че ако не превземем града през деня, противникът може да бъде подкрепен с допълнителни части от Белск и ще ни разгроми. Тогава, като последна  надежда, в 19.00 часа от северния фланг срещу позициите на поляците бе хвърлен кавалерийски полк. Неговата бодра атака в конен строй срещу картечниците на поляците окуражи и вдигна на крака спотаената пехота.

22 август 1920

[Витовт Путна, К Висле и обратно, Москва 1927, прев. от руски Агнешка Книт]

Мария Мачеша (съпруга на Александър Мачеша, лекар в Полската армия):

Стреляха карабини, картечници, оръдия, оръдие от Радживе. Всичко това предизвикваше адски грохот, изглеждаше, сякаш неземни сили воюваха някъде във въздуха. Нещо виеше, тракаше, кълцаше, скърцаше, джафкаше. […] Изстрелите удряха стените на къщата, няколко стъкла се счупиха. Къщата се тресеше. Бях сигурна, че в преддверието имаше оръдие. […] Пъкленият бой приближаваше и се отдалечаваше,  без да чуем човешки глас. […] Страшната нощ свърши. Всички са мръсни, с хлътнали очи и разчорлени. Болшевиките си отидоха.  – „Изгониха ги подхаланците – те са наши хора, пият козе мляко,” – казват войниците.

Тези радостни възгласи бяха прекъснати от страшен стон и плач. Приближава група  девойки, кършат ръце, реват: „Какво става? – Боже! Скрихме се в мазето на Здунска. Когато едните излизаха, други влизаха! Господи! Каквото искаха, това правиха с нас. Малки момичета, стари жени, всички ни мъчиха”. Момичатата бяха синьочервени, очите им изскочили, дрехите разкъсани. Разбрахме. Връщаха се на големи групи, плачейки и хлипайки.  

По-късно ни достигнаха вести за грабежи и изнасилвания. Малко улици бяха оцелели, основно тези под обстрел. Много познати жени бяха изнасилени. […] Жени на военни, познати моми – по десет или двайсет болшевики ги насилвали. […] Ранените в болницата, на брой 40, били посечени, санитарките също.  

Плоцк, 23 август 1920

[Писма на Мария Мачеша, „Notatki Płockie” тетр. 2/1997]

Генерал Луциян Желиговски (командир на 10 пехотна дивизия на Полската армия):

Бойното поле изглеждаше неприятно. Имаше голямо количество трупове.  В огромното си болшинство това бяха наши войници, но не ранени и убити в бой, а избити след него. Дълги редици трупове, само по бельо и без обувки, лежаха покрай оградите и в близките храсти. Бяха мушкани със саби и щикове, а лицата им обезобразени и с извадени очи. Докладваха ми, че е пристигнал английски генерал с няколко английски офицери. […]. Бях възмутен. „Ще разкаже ли г-н генералът на г-н Лойд Джордж,  – казах тогава, – как неговите политически приятели се държат с нашите пленници.” Генералът и офицерите мълчаха.  

При Хожеле

[Луциян Желиговски, Войната през 1920.Спомени и размисли, Варшава 1990]

–––––––––––––-

1920.
Имущество, изоставено от болшевиките, изтеглящи се от Полша.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

Еустахи Сапеха (министър на външните работи) в депеша до легацията на Република Полша в Лондон:

Победата при Варшава може да се смята за окончателна. Болшевишката армия е разбита и не оказва вече сериозна съпротива. Ежедневно има десетки хиляди пленници. Досега 70 хиляди. Въоръжените с коси и вили селяни ги водят с хиляди. Голяма плячка. Бялисток е превзет и това окончателно отрязва останалата съветска армия. Моля да използвате момента, че Полша сама се е справила преди още съюзниците да се притекат на помощ,  защото досега не сме получили никаква конкретна помощ освен съществената морална подкрепа на Франция, която с лоялното си съюзническо становище държа Германия в шах.  Да се подчертае неуспешната блокада на Полша от революционните елементи – предвид патриотичното поведение на цялото население.

Варшава, 24 август 1920

[Депеши на легацията на Република Полша в Лондон, т. 1 (юни 1919 – март 1923), Краков 2019]

Полк. Юлиян Стахевич (командир на 65 пехотен полк на Полската армия) в писмо до ген. Леон Бербецки:

Победата в тази голяма битка за Варшава е огромна, но енергията и бързината на действие, проявени от войниците, надминават всичко, съществувало досега. Смятаме тази битка за една от най-интересните, а по отношение на последиците – за една от най-значимите в света.

Шедълце, 24 август 1920

[Битката за Варшава. Оперативни документи. Част I (13–17 VIII), Варшава 1995]

Из информация в „Dziennik Śląski”:

Осем горносилезийски окръга са в полски ръце. Полската самоотбрана е превзела напълно следните селски окръзи: битомски, пшчински, рибницки, тарногурски и забрски, частично – гливицки и люблинецки окръг. Чуваме, че и в стшелецкия и кожелския окръг е дадено началото на движението за самоотбрана. Незасегнати от събитията от последните дни са окръзите рачиборски, ополски, олески, ключоборски и рудницки. От почти едномилионното полско население, живущо на плебисцитната територия в Горна Силезия, около 700 хиляди са се вдигнали в защита на правата си и справедливите си искания. Това е най-доброто доказателство, че Горна Силезия е била, е и ще остане полска и че никакви заблуждаващи интриги няма да я задържат в Германия.  

Битом, 25 август 1920

[Полската самозащита в Горна Силезия, „Dziennik Śląski” бр.195/1920]

–––––––––––––-

Бялисток, 1920.
Полева литургия.
Сн. Център КАРТА

–––––––––––––

Из разказ в „Kurier Warszawski”:

Тъжна гледка представляваше градът, напуснат наскоро от болшевиките. В понеделник отпътувахме за Ломжа. […] Градът беше опустял. Има хора, но магазините са затворени и цари някакво страшно униние. Всъщност виждаме същото навсякъде. Още от Раджимин по всички места се вижда една от най-важните последици на тяхното присъствие: абсолютна липса на храна. Във Вишков и Остров, дори и да има отворен магазин или ресторант, стопанинът още на стълбите предупреждава: „Няма нищо, взеха всичко ”.

Отвърд Буг и Нарев няма коне, останали са много малко крави и изобщо инвентар, храната е изядена, взели са дори лекарствата от аптеките. Когато влиза в магазина болшевишкият войник или просто граби, или, дори и да плаща с болшевишки рубли, не иска конкретна  стока, а пита какво има и „купува“ всичко. […]

Най-много се търсят вестниците. Взехме със себе си над 5 хиляди варшавски вестници, както и множество прокламации; всичко бе разграбено по пътя, до Ломжа не стигна нищо. А хората ни наобиколиха, питат завсичко. В продължение на 20 дни Ломжа бе окупирана от болшевиките. Чела е Красные газеты и ужас е обземал  хората при новините за ставащото в Полша; за истинското състояние на нещата те не са имали представа. „Казвайте! Казвайте! Как е там в действителност?”

Варшава, 26 август 1926

[До Ломжа и обратно, „Kurier Warszawski” бр. 236/1920]

Из прокламацията на Съвета за защита на държавата  към войниците:

Войници! Преди няколко седмици държавният глава от името на Съвета за защита на държавата ви призова към упорита борба с нахалния агресор-болшевик, който заля нашите земи с унищожителна вълна, искаше да превземе столицата на държавата и да отнеме нашата независимост. Подчинявайки се на този призив, с чувство за дълг и със съзнанието за огромната заплаха, въпреки трудностите и липсите, вие се хвърлихте в бой, извихте се като буря и победихте!

Многобройните отряди на агресора бяха или унищожени, или попаднаха в плен, или разгромени още блуждаят в страната ни или извън нея. Мощта на врага в значителна степен бе унищожена. […]

Войници! С вашето мъжество, кръв и усилия спасихте независимостта и съществуването на държавата, спасихте честта на народа, на своите семейства в момент, когато чужди и свои вече се усъмниха. […] Историята на Полша, историята на Европа ще запише вашето дело със златни букви, а отечеството ще ви бъде благодарно поколения наред. Приемете благодарността ни и останете до край..

Варшава, 27 август 1920

[Винценти Витос, Моите спомени, Париж 1964]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.