Преди 102 години, на 11 ноември  1918 г., Полша възстанови своята независимост. На тази дата освободеният от магдебургската крепост Юзеф Пилсудски поема от Регенционния съвет  военната власт, след три дни – гражданската власт, за да обяви „като главнокомандващ на Полската армия […] на воюващи и неутрални правителства и народи” завръщането на картата на света на „възродената и независима Полска република”. След 123 години Полша се превръща в суверенна държава, като възстановява своята субектност на международната арена.

Пет поколения воюват във въстания, подкрепят духа на полскостта, противопоставят се на германизирането и русифицирането, за да могат поляците да се радват на свободата през ноември 1918 г. Юзеф Пилсудски, Роман Дмовски, Игнаци Ян Падеревски, ген. Юзеф Халер, Игнаци Дашински, Винценти Витос и Войчех Корфанти са държавници, бащи на Независимата. Те произлизат от различни политически среди, но през 1918 г. общата им цел е поляците да възстановят собствената си държава.  

Атмосферата на този изключителен момент описва премиерът Йенджей Морачевски: „Невъзможно е да се предаде опиянението и лудата радост, обзела полското население в този момент. След 120 години кордоните бяха разкъсани. Свобода! Независимост! Съединение! Собствена държава! Завинаги! Хаос ли? Това е нищо. Ще се оправим. […] Този, който не е преживял тези кратки дни, който не е бил луд от радост заедно с целия народ, няма да изпита най-голямата радост в живота си ”.

Споменът за този исторически ден отпреди 102 години, когато Полша възстановява независимостта и свободата си, до днес е извор на вдъхновение за работа за доброто на нашата родина – Полша.