2.12.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

18 – 24 септември 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

18 – 24 септември 1920

На 20 септември Съветът на Обществото на народите приема резолюция, която потвърждава т.нар. линия на Фош като временна демаркационна линия между Полша и Литва. На същата дата поляците настъпват към Гродно. Започва т.нар. Неманска операция, чиято цел е армията да тръгне от север, като се насочи към Лида и пресече териториите, предадени от Съветите на Литва през август, и  излeзe в тила на Западния фронт на Тухачевски. Основната тежест на операцията пада върху 3 армия на ген. Едвард Ридз-Шмигли и 4 армия на ген. Леонард Скерски. На 21 септември в Рига започват полско-съветските преговори за мир. Начело на полската делегация е Ян Домбски (зам.-министър на външните работи), Съветите представлява Адолф Йоффе.


Битката при Неман.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

Майор Станислав Ростворовски (началник на Оперативния отдел на Полеската група) в писмо до съпругата си:

Днес можем да се похвалим с превземането на Ровно, а след час вероятно и на Дубно. Две крепости за един ден са напълно достатъчни. С неуморното преследване с конница, пехота, бронирани коли и пилоти така подредихме болшевиките, че за известно време ще ги откаже от нападателната война на нашия фронт. Офицерът и войниците се бият, защото мислят, че така се определя границата на полската държава. Дано тази вяра не ни напуска и дипломатите успеят да се възползват от нашата победа. […]

Все още сме без снаряжение, защото няма как да го пренесем по време на 300-километровия марш, затова се връщаме към първоначалния начин на работа на щаба с писането на заповеди на пет ръце под диктовка и летящата поща на конните щафети. Имаме огромен проблем с няколкото хиляди пленници, които няма с какво да храним, защото онези дръвници бяха изяли цялата пшеница наоколо.

Луцк, 18 септември 1920

[Станислав Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война 1918–1920, Варшава-Краков 2015]

 

—————————————-

Варшава, септември 1920.
Отпътуване на полската делегация за мирните преговори в Рига, в средата – депутатът Ян Домбски.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

————————————–

Адам Скварчински (политик, публицист от лагера на привържениците на Пилсудски) като „Адам Пломенчик” в списание „Правителство и армия“ („Rząd i Wojsko”):

Правителството на Витос твърде буквално и тесногръдо прие факта, че е правителство за защита на държавата. Не само тогава, когато над Полша и столицата бе надвиснала опасност, но и по-късно, както и в настоящия момент то не се занимава сериозно с нито един въпрос, освен тези, които са непосредствено свързани с войната и мира. Правителството сякаш забрави, че не само тази или друга демаркационна линия, не само преговорите в Минск или Рига и не само въпросът с набирането на нови войници са въпроси, свързани със защитата на държавата. […]

Вътрешните работи на държавата са зарязани или вървят по инерция.  Сиреч земеделската реформа също е зарязана, макар че понастоящем само чисто правителствени разпореждания са достатъчни, за да бъде тя тласната по пътя на осъществяване; продължават да отлежават въпроси от законодателството, свързани с  охрана на труда и въобще социалното законодателство. […] И накрая отлежава – което е може би най-важното – въпросът за борба с лихвите – и макар че неговото решаване днес е гореща необходимост за градовете, за работническата класа и работещата интелигенция, правителството досега не е изработило реална програма за борба с този кошмар.

Варшава, 19 септември 1920

[Адам Пломенчик,  За програмата за вътрешно изграждане на държавата, „Rząd i Wojsko” бр. 5/1920]

 

Из отчета на болшевишката делегация от посещението в лагера за военнопленници  в Стшалково:

Облеклото и обувките на пленниците са съсипани, повечето ходят боси, тези, които излизат на работа получават облекло. Легла изобщо няма – спят на слама, само единици имат одеяла. Изобщо не се мият, само веднъж седмично ходят на баня за дезинфекция. Работят на строежи, понякога копаят окопи, често в съседни села. Когато няма работа седят в бараките. Няма никакви библиотеки. В болницата има само една библиотека, открита преди седмица. Не получават вестници. […] Здравословното състояние на пленниците е ужасяващо, хигиенните условия в лагера предизвикват отвращение. Повечето сгради са землянки с пробити покриви, подът е глинен, много рядко се среща дъсчен. […] Навсякъде е мръсно. Почти никой няма бельо за смяна, много пленници се оплакват, че не са сменяли бельото си вече три месеца. […] Тези, които пребивават в лагера три-четири месеца, нито веднъж не са се стригали или бръснали.  

Стшалково (Великополша), 19 септември 1920

[Польско-советская война 1919–1920, Москва 1994, прев. от руски Дорота Пажо]

 

Из статия във в-к  „Kurier Warszawski”:

Полският войник може да ни защити от вражеско нападение, но не може да се предпази от студа и кишата. Тази упорита мисъл се поражда у всички организации, които се грижат за войниците. Тя тревожи всеки, който е наблюдавал войниците на фронта. Че откъде време […] да се мисли за облекло, бельо и обувки… Всичко се късаше и ставаше на парцал. […]

Три институции едновременно решиха да съберат бельо и топли дрехи за войниците. А към тях каквото успеят друго: сапун или чай, цигари и хартия […]. Съветът за защита на столицата, Изпълнителният граждански комитет за защита на държавата и Белият кръст  – всяка от тези институции поотделно започна организационна работа.  

Варшава, 20 септември 1920

[Преди зимата, „Kurier Warszawski” бр. 261/1920]

—————————————-

Издание на „Nowiny Warszawskie” от 20 септември 1920.
Архив на Националната библиотека


Подпоручик Януш Козловски (205 пехотен доброволчески полк):

На смрачаване аз и взводът заехме високия бряг на Неман и се окопахме. Трябваше да се опитаме да преминем реката. Патрулите претърсиха крайбрежните храсти. Подплашеният болшевишки патрул избяга с лодката на другия бряг. Със зазоряването пред очите ми от мъглата постепенно започна да изплува Гродно с фабричните си комини. […]

Придошлият след дъждовете Неман представляваше непреодолимо препятствие. От другата страна на реката болшевиките започнаха да стрелят, на което ние не отговорихме. Сутринта беше студена. През нощта в окопа измръзнахме до мозъка на костите, след лятната кампания нямахме топли дрехи. […] Нашите сапьори незабавно започнаха да слагат подпори под моста, чиито остатъци се виждаха на противоположния бряг. Материалът беше напълно достатъчен. Вероятно болшевиките го бяха събрали тук. И все пак течението на Неман бе толкова силно, а реката беше така придошла, че сапьорите, въпреки свръхчовешките си усилия, не можеха да се справят и водата постоянно преобръщаше подпорите и ги отнасяше. […] Тогава майор [Бернард] Монд заповяда едно въже да се прекара с лодка и да се закрепи на противоположния бряг. Бързо беше скован сал и започна преправянето през реката на 1 батальон, който веднага, още през нощта, трябваше да се придвижи на юг, да отблъсне пресрещнатите неприятелски части и да се насочи към Гродно, без да чака останалата част от полка и артилерията да стигнат до противоположния бряг.  

Тъй като трябваше да бързаме, товарихме върху този импровизиран сал колкото може да побере, така че по средата на реката той се потапяше под водата и понякога тя ни стигаше до коленете. Спасяваше ни въжето, и макар че течението ни отнасяше, салът изплуваше над водата и ние продължавахме да го теглим напред.   

Край Неман, 20 септември 1920

Януш Козловски, спомени, CAW, I.400.964/12]

 

Из информация в списание „Gwiazdka Cieszyńska”:

По информация от парижките промишлени среди, които проявяват финансов интерес към полските промишлени предприятия, нуждаещи се от кокс, въпросът за Чешинска Силезия не може да се смята за окончателно уреден. Понеже в Полша значителен френски капитал е силно ангажиран, а изкуственото разделяне на Силезия и присъждането на Чехия на мините с коксуващи въглища прави невъзможно развитието на някои отрасли на нашата промишленост, тези френски кръгове подкрепят идеята за преразглеждане на разделението на въглищните области между Чехия и Полша.

Чешин, 21 септември 1920

[Полско-чешките преговори за Чешинска Силезия, „Gwiazdka Cieszyńska” бр. 194/1920]

 

Отец Еустахи Сапеха (министър на външните работи) в грама до Полската легация в Лондон:

Моля веднага да опровергаете фактите, изложени в немските ноти, изпратени на Великите сили и на [Анри] льо Ронд [председател на Междусъюзническата комисия в Горна Силезия]. Германското правителство твърди, че разполага с полски оперативни планове, рапорти и заповеди за превземане на Горна Силезия и че на границата са съсредоточени полски части. Трябва да се посочи, че полските документи, с които са се сдобили германците, се отнасят най-вече до Полската военна организация […], и като цяло имат само историческо значение, защото днес има само тайни остатъци от тази организация, включващи частично младежи от Полша. Щом Полският комисариат разбра за тях, той поиска от полското правителство да изведе тези хора от Силезия като подлежащи на наборна служба, което вече е направено. Следва да се  подчертае, че Германия обикновено обвинява другите за неща, които тя планира. Наскоро в Горна Силезия задържаха изпратени от Германия 2000 карабини и десетина картечници. Съучастието на германското правителство е очевидно, тъй като това оръжие подлежи на унищожение от Комисията на [Шарл] Ноле [председател на Междусъюзническата комисия за контрол на Германия].

Варшава, 22 септември 1920

[Грами на легацията на Полската република в Лондон, т. 1 (юни 1919 – март 1923), Краков 2019]

 

—————————————-

Гданск, септември 1920.
Полската делегация заминава за мирните преговори с болшевиките.
Сн. C.U.F. Biuro Prasowe / Музей на полската армия във Варшава

————————————–

Из декларация на Общоруския централен изпълнителен комитет на съветите относно сключването на мир с Полша:

Продължава войната на Полша и Русия, предизвикана от нападението срещу Русия и Украйна в момент, когато трудеща се Русия пристъпи към демобилизация на армията си и насочи цялата си енергия към мирна творческа работа. […] РСФСР смята, че с предложението си е направила всичко възможно и необходимо за най-скорошно постигане на мир и предпазване на руските, полските, белоруските и  украинските трудещи се от тежестите на нова зимна кампания. […] Съветска Русия, която в името на мира е готова на такива жертви, го прави с пълното съзнание за правотата си и неизчерпаемите сили на руските и украинските трудещи се, готови твърдо и решително да се изправят в защита на Съветските републики, ако полското правителство реши да поеме отговорността пред целия свят за продължаване на войната и проливането на кръв.  

Москва, 23 септември 1920

[Документи и материали към историята на полско-съветските отношения, т. 3 (април 1920-март 1921), Варшава 1964]

 

Зигмунт Клуковски (болничен ординатор):

След такова чудо – отблъскването на болшевиките, спрели в победния си поход в покрайнините на Замошч и Шчебжешин, животът постепенно започна да се нормализира. Работата си възобновиха пощите, тръгнаха влаковете, започнаха да излизат вестници, както и изостаналата кореспонденция отпреди няколко седмици.  Сред служебната кореспонденция открих […] писмо, което ме задължаваше от 6 юли  да се явя на редовна военна служба с ранг капитан-лекар.  […]. Тази вест ме зарадва още повече, защото вече можех да облека униформата на офицер на Полската армия. Кой от нас не е мечтал за това!?

Съгласно получената заповед заминах за Люблин, в командването на Генералния окръг Люблин, където положих клетва и ме регистрираха в Санитарния отдел. Заех се с попълване на униформата и, естествено, започнах от шапката. Върнах се в Шчебжешин с униформа на капитан  и усетих, как предимствата ми нарастнаха във всяко едно отношение.  

Шчебжешин, 23 септември 1920

[Зигмунт Клуковски, Замойската земя 1918–1959, Варшава 2017]

 

—————————————-

Тарнопол, септември 1920.
Полски войници след превземането на града в общото помещение, запълнено със съветска пропаганда.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

————————————–

Из статия във вестник „Wiek Nowy”:

Преживяното от жителите на Тарнопол от момента на влизане на болшевиките в града до последния ден на освобождаването им позволи да се запознаят с целия ужас на руския болшевизъм. […]. Дори тези, които като русите и евреите веднага взеха страната на червената програма, завинаги бяха излекувани от всякакви симпатии и  илюзии.  

Щом болшевиките влязоха в града бе издадена заповед всички жители да опразнят трите главни улици: Мицкевич, Кошчушко и Швентоянска, като вземат със себе си само толкова, колкото могат да носят в ръце. По тези улици бе извършен основен грабеж, а през следващите дни се грабеше безсрамно в целия град. […] Тази невиждана реквизиция бе проведена с пълна безогледност, като постоянно заплашваха със смъртно наказание. […]

Болшевиките веднага създават в Тарнопол Съветски революционен комитет. […]. Имаше многобройни арести и разстрели. Работеше военно-полеви съд и цивилна чрезвичайка. От полевия съд човек може да се спаси. Но този, които попадне в ноктите на чрезвичайката, след 24 часа обикновено вече не бе между живите.

[…] С всеки изминал ден растеше омразата към безмилостните потисници. Хората бяха отвеждани извън града, недалеч от пивоварния завод, и там се осъществяваха ужасни екзекуции. Осъденият, който разбира, че след малко ще се прости с живота, трябва сам да си изкопае гроба, дълбок до кръста и да застане там прав, както му нареждат тези кървави сатрапи. Обикновено стрелят с куршуми дум-дум в тила, така че куршумът, експлодирайки, разкъсва лицето и убития на може да бъде разпознат.

Тарнопол, 24 септември 1920

[Полският Тарнопол. Окупациите през 1914–1920, „Kaрта” бр. 3, 1991]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920