„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

25 септември – 1 октомври 1920

На 25 септември полските части на ген. Владислав Юнг отвоюват Волковиск, а Съветите започват да се изтеглят от източния бряг на Неман. На места изтеглянето се превръща в бягство. През нощта от 25 срещу 26 септември поляците превземат Гродно. Части на Червената армия в безпорядък преминават в отстъпление, като масово захвърлят оръжието и снаряжението си. Юзеф Пилсудски хвърля частите на негово подчинение в преследват разбития неприятел – в резултат действията се разпростират на фронт, разположен между Неман на север и Припят на юг. На 30 септември в Сувалки са възобновени полско-литовските преговори. Чиновниците от Главното поземлено управление организират поземлени околийски и общински комисии, които трябва да съдействат при прилагането на земеделската реформа.  

⁂ 

Из информация в „Kurier Warszawski”:

По време […] на заседанието на мирната конференция ръководителят на съветската делегация [Адолф] Йофе прочете съветската мирна декларация, напълно различна от условията, представени на нашата делегация в Минск. […] В декларацията се отправя искане за признаване на правото на народите [да] решават съдбата си или с други думи признаване на такова право на Украйна, Белорус и Източна Галиция. Поради невъзможността спешно да бъде организиран референдум (делегацията) е съгласна на примирие и предварителен мир по границата, простираща се много по-далеч на юг от линията на Кързън. Източна Галиция остава в полски ръце. Това съветско предложение е валидно 10 дни, завърши Йофе.  

След това ръководителят на полската делегация [Ян] Домбски прочете декларацията на полското правителство. Тя потвърди желанието за демократичен мир, основаващ се на правото на народите на самоопределение. Полските условия остават без промяна, независимо от победата.  

Рига, 25 септември 1920

[Мирната декларация на Съветите, „Kurier Warszawski” бр. 266/1920]

Поручик Владислав Броневски (1 пехотен легионен полк, поет) в дневника си:

Отново имах работа с литовците. […] Придвижвах се след седма [рота], като резерва – имах само един ранен. Тръгнахме към Сейни, а когато поражението на врага стана ясно, се отправихме в правилната посока – към Друскеники.[…]

Имаме кратка „передышка”(почивка – бел.прев.) по време на прехода към Лида. Трите дни на ужасни, над 50-верстови преходи, са вече зад нас. Днес стоим неизвестно защо – това ме ядосва. Говори се, че Гродно е превзето. Казват, че е превзето с контраатака; вчера е превзет Волковиск. […]

Категорично съм морално уморен от войната – тя ми тежи като кошмар, като сифилис – нещо лошо, което не може да бъде избегнато. Дали това е страх? Или ревност? – Нервите ми са скъсани, разпокъсани.

Околностите на Лида, 26 септември 1920

[Владислав Броневски, Дневник, Варшава 2013]

Елжбета Дорожинска, по баща Залеска (земевладелка, писателка) в дневника си:

Страхувам се от радостта! Постоянно се чуват изстрели; в околностите на Джурин и Вапнярка отново се вихри [генералът на Украинската народна република Юрко] Тютюник. В Могильов вече няма болшевики; вчера от Румъния в Ямпол пристигна ултиматум за 24 часа да се оттеглят на 40 версти от Днепър. […] Поляците уж били вървяли заедно с унгараците, чехите, руснаците и румънците или с други думи  т.нар. малка Антанта. Дали е вярно? Говори се, че болшевиките са обкръжени от всички страни и няма къде да избягат. Наистина ли избавлението е близо? И най-важното – наистина ли нашите войски идват насам, за да обявят за лъжа хленченето на всички украинско-московски негодници и да покажат на света, че Полша е силна, могъща, победоносна и справедлива.

Отечество мое! Завръщаш се при нас, забравените си деца; крачиш по полята си, обрасли с плевели и тръни, верни и предани, с шумоленето на гъстите храсти вечната ти слава шептящи.

Имение Грушка (Подолия), 26 септември 1920

[Елжбета Дорожинска, по баща Залеска, На последна служба. Дневник на живота на подолското село в перода 1917–1921, Ломянки 2008]

–––––––––––––-

Фронтови седмичник „Войник от 3-а армия” от 27 септември 1920.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Михал Рьомер (полски земевладелец, юрист) в дневника си:

Полската офанзива срещу болшевиките напредва, особено на юг, където болшевиките изгубиха Ровно и бяха изтласкани от Източна Галиция, но изглежда и на север, защото чухме, че поляците вече са превзели Лида, а има и слухове, че полската армия е стигнала до Ейшишки. Наближава моментът, когато полското командване може стратегически да счете за необходимо да бъде превзет Вилно. Градът е вече наелектризиран от това и нервността се предава на населението, което все по-силно вярва в завръщането на поляците. Говори се, че боевете между полската и литовската армия продължават отново и не са в полза на литовците, които наскоро били понесли много тежко поражение. […]

Дали на започва криза на новата фаза в този непоносим източен гордиев възел? В самия Вилно, където по-голямата част от местното християнско население  винаги е била и е настроена против Литва и литовците, расте омразата към литовското управление, а трябва да кажем, че и самите литовци не са направили нищо, за да спечелят симпатиите на местните поляци. Вместо това с редица единични нетактични актове подразниха мнозина и ги настроиха срещу себе си. Истинско нещастие е тази омраза на литовците към самия полски език, а това силно дразни чувствата на полското население.

Вилно, 27 септември 1920

[Михал Рьомер, Дневници, т. 4, 1920–1930, Варшава 2018]

Майор Станислав Ростворовски (шеф на Оперативния отдел на Полеската група) в писмо до съпругата си:

Забавно бе, че където и да влизахме, евреите веднага се захващаха да въвеждат ред.  От улиците се измиташе сламата и мръсотията, оставени от казаците, търкаха се зацапаните подове, магазините веднага отваряха и започваше търговия с единствения достъпен продукт, а именно с волински ябълки и круши. Впечатлението бе такова, сякаш културата на Запада и спокойствието на нормалните години се придвижва с войската ни на изток. Понеже магазините бяха ограбени до шушка, сапунджии, бръснари, обущари и шапкари започнаха да продават ябълки.

Околностите на Гродно, 28 септември 1920

[Станислав Ян Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война 1918-1920,

Варшава-Краков 2015]

Депутатът Владислав Херц (член на Национал-християнския работнически клуб) в предложение относно референдума в Мазурия и Вармия:

Трябва да проверим причините, поради които референдумът в Мазурия и Вармия приключи с негативен резултат за Полша.  Като въховен съд съветът на посланиците произнесе неблагоприятна и вредна присъда на Полша. […] Полският Сейм трябва решително да се противопостави на това. […]

Всички акции и машинации на територията на референдума в Мазурия и Вармия не бяха референдум, гарантиран от Версайския договор, […] това бе явна, предварително уговорена край зеленото сукно комедия, трагичен фарс. Затова, по силата на всички изборни злоупотреби, които германците безнаказано извършиха, имаме право да поискаме преразглеждане на тази присъда. […]

Ако съюзническата комисия не е обърнала внимание на предложението на полската страна да предостави на поляците права, равни на тези на немците, а винаги е толерирала само идващото от немска страна, ако е решила да толерира и фаворизира германците, ние нямаме причина да ратифицираме присъдата на Съвета на посланиците. Можем смело да кажем на света, че този референдум бе комедия, а присъдата е несправедливост и нов акт на насилие срещу нас. […]

Всички изборни комитети, които съществуваха, бяха съставени от германци. […] Две седмици преди срока германците незаконно и публично заявиха нито един поляк да не посмее да стане член на изборния комитет, като така искаха да ги опозорят и да ги изложат на терора на германските банди. Предвид този терор така и стана, всички избягаха, почти никой не остана, никой от наша страна не се включи в изборния комитет, защото не бе сигурен за живота си.  

Варшава, 28 септември 1920

[Стенографски запис от 168-то  заседание на Законодателния сейм от

28 септември  1920, Дигитална библиотека на Университета „Мария Склодовска-Кюри“]

–––––––––––––-

Гродно, 1920.
Унищоженият мост над Неман, на втори план – дървен мост, построен от полските сапьори.
Сн. Л. Гелгор / Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

Из информация в „Górnoślązak”:

Съветската „Правда” публикува прокламацията на Ленин, призоваваща населението на борба с врага. Правителствената задача за запасяване с храна никога не е била толкова трудна. Армията усеща липсата на всякакъв провиант. Наложително е съветското правителство и комунистическата партия да впрегнат всички сили за борба с глада. Селяните трябва да предадат своите резерви. На заседанието на петроградския изпълнителен комитет [Ленин] заяви, че населението вече няма да получава обувки и облекло, защото тези артикули са дефицитни дори за армията.

В източна Малополша бяха разпръснати съветски прокламации. В тях болшевиките обещават, че както са победили Деникин, Юденич и Колчак, така ще смачкат и полската шляхта, но им липсват „само“ хляб, оръжие, патрони, пушки, облекло и обувки, които трябва да им достави работникът и земевладелецът. Засега болшевишките скакалци се оплакват във вестниците си, че в Полша „силно удрят“ работниците и земевладелците.

Катовице, 29 септември 1920

[Политически новини, „Górnoślązak” бр. 223/1920]

Откъс от статия в „Gazeta Robotnicza”, цитираща вицепремиера Игнаци Дашински:

Този, който е чел безкрайно провокативните обидни и уклончиви ноти на [народния комисар на външните работи Георгий] Чичерин, адресирани до Полша, както и до други европейски държави, а дори до социалистически партии в западна Европа, който е следил недостойната игра на неприемане от страна на Москва на грамите на полското правителство, той ще разбере, колко воля за мир, колко себеотрицание прояви полското правителство, което въпреки всичко изпрати делегация за сключване на примирие и мир.  

Полша разбира копнежа за мир  на народите от цивилизовия свят, самата тя се вълнува от този копнеж, но има ли някъде такъв народ, който да не заслужава да бъде роб, ако не се противопостави с всички сили на агресията и то агресия толкова дива като последното кърваво болшевишко нашествие срещу Полша. Болшевиките хвърлиха половин милион окъсани и гладни хора срещу Варшава, като обещаха на тази въоръжена тълпа да плячкоса полската столица, поощрявайки фантазията на комунистите от Западна Европа, че след победата срещу Полша военният пожар ще се пренесе през Германия чак до Франция.

Който желае мир, да го иска от Москва, а не от Варшава. Москва заплашва Европа с война. Москва може да направи от тази война втора световна война. Москва крои мащабни военни планове и говори за тях на висок глас. А Полша не желае нищо повече от  мир, който да гарантира националната  ѝ независимост.  

Катовице, 30 септември 1920

[Мирното изявление на вицепремиера Дашински. Противоотрова на войнствените хвалби на зам.-министъра от Националдемократическата партия, „Gazeta Robotnicza” бр. 219/1920]

Ян Домбски (ръководител на полската делегация) в писмо до министъра на външните работи:

Що се отнася до работата на мирната конференция по същество, тя все още има дискусионен характер, без да придоблие досега реални очертания. Засега това е взаимно обследване и сондиране на намеренията от едната и от другата страна. […] Москва продължава да не вярва на Варшава относно евентуалното подновяване на военните действия. Извън протокола болшевиките постоянно подчертават, че вярват, че полската делегация в Рига иска мир, но някои елементи във Варшава имат различно мнение, откъдето идва желанието им да се предпазят от внезапно подновяване на военните действия. 

Рига

[Ян Домбски, Рижкият мир. Спомени, преговори, тайни договорки с Йофе, писма, Варшава 1931]

–––––––––––––-

Ян Домбски.
Сн. Национален дигитален архив

–––––––––––––

Из комюнике на Военното министерство:

Правителствената политика се посреща със спотанно одобрение от обществото. За първи път от възникването на независима държава правителството е подкрепено наистина от целия народ – също и тогава, когато заявява, че за постигането на мир е готово на значителни отстъпки, както и тогава, когато твърдо заявява, че ще предпочете по-нататъшна борба и жертви пред условия, подкопаващи правото на Полша за пълна независимост и обединение.  

[Архив нови документи, Президиум на Министерския съвет, Досие 49, т. 4]

Игнаци Дашински (вицепремиер) по време на заседание на Съвета за защита на държавата:

Нашата армия се отдалечи на 80 км от линията на южния фронт, посочена от правителството, превзе Звяхел и планира поход на кавалерията към Коростен и Козятин, последните възлови градове преди Киев.  Правителството не може да гледа това равнодушно и да понася отговорността за нарушаването на мира и възмущението на световното мнение. Неприятелската група между Брест и Гродно бе разбита. По-нататъшния поход на изток би бил непростима грешка. Получаваме вести от Париж, че преди февруари или март няма да можем да получим кредит. Надеждите за помощ при снабдяването с провизии също угаснаха, защото хазната е празна. След два месеца ще бъдем принудени да обявим банкрут и да се изправим пред липсата на предмети от първа необходимост. А сега сме принудени да осигурим 14-дневно изхранване за армията ни в Подолия, като отнемем залъка на жителите на исконна Полша. Лодз получи по 1 фунт хляб месечно на човек. Според министъра на железниците предвид разрушените мостове в тила на армията ни тя виси във въздуха. Трябва да пристъпим към финализиране на акцията за мир.

Варшава, 1 октомври 1920

[Рижкият договор от 1921 г. 75 години по-късно, Торун 1998]

Ген. Луциян Желиговски (командир на 1 литовско-белоруска дивизия):

Отидох във вагона, в който живееше Маршалът. Не ми беше трудно да разговарям с него – разсъждавахме с вилненски категории. […] Маршалът оцени ситуацията така: […] ако сега не спасим Вилно, историците никога няма да ни простят. И не само това. Трябва да положим усилия да възстановим историческа Литва. А това може да го направи само населението, с помощ от Литовско-белоруската дивизия. Но някой трябва да се нагърби с това – да организира въстание. Маршалът смяташе, че само аз мога да направя това.

Бялисток, 1 октомври 1920

[Луциян Желиговски, Забравени истини, Лондон 1943]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.