„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

2 – 8 октомври 1920

От 2 октомври върховният главнокомандващ Юзеф Пилсудски посещава командните щабове в Лида, Гродно и Слонима и планира поредните военни действия. На 7 октомври в Сувалки е подписан полско-литовски договор, който потвърждава линията Фош като временна граница в Сувалски регион. На същата дата части под командването на ген. Луциян Желиговски имитират неподчинение на заповедите на армейските власти и предприемат подготовка за преход към Вилно, окупиран от литовците. Акцията е опит да се избегнат възможни дипломатически усложнения от страна на западните държави. След разпускането на Генералния инспекторат на доброволческата армия от 8 октомври се прекратява приемането на доброволци в армията.

⁂

Майор Станислав Ростворовски (началник на Оперативния отдел на Полеската група) в писмо до съпругата си:

С литовците стават странни неща. На един участък от фронта се сключва примирие, докато на други сблъсъците продължават със страшна сила. Бъркотия, каквато светът не е виждал.

След едногодишна война тукашните околности могат отново да се превърнат в пустиня, а провеждането на референдум щеше да е лесно, защото май само кръстовете на гробовете могат да гласуват.  Цялата болшевишка армия се е изхранвала от този район, изяла е и отнесла житото, изкопала е картофите и хората по селата вече умират от глад.

Железницата е унищожена, мостовете – взривени, в Неман има цял влак, пуснат от болшевиките на изгорения мост, за да не го оставят на поляците. […] Тук като на длан се вижда цялото варварство на войната.  

Гродно, 2 октомври 1920

[Станислав Ян Ростворовски, Писма от полско-болшевишката война 1918–1920, Варшава-Краков 2015]

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

Вчера на вечеря у нас бе [министърът на снабдяването Станислав] Шливински. Преди два дни се е върнал от Париж; потиснат до немай къде. В Париж на всяка крачка му се набивало впечатлението, че ние сме пролетария на народите. […] Всички просто ни заповядват да правим мир. Въпреки липсата на логика в това желание, въпреки непризнаването на Съветите от Франция и Америка и признаването на Врангел. Никой не поглежда напред, в следващата година. „Не искаме да мислим за каквато и да било война”, „Работете за мир”. Далеч сме от тях. Някак си нещата ще се оправят, болшевиките ще се разотидат или изчезнат, а ние няма да окажем помощ и няма да дадем кредит. Те съвсем не си дават сметка, че болшевизмът може скоро да се организира,  отново да потърси съюз с Германия и че плодовете на мира са нетрайни. А те искат да ги изядат насила. […]

Тук, както винаги, ние и Русия дърпаме одеялото, което се изсуля и гъне, и сме безсилни в усилията си. Отново превземаме Лида, отново Пинск, отново Звяхел, утре отново още нещо, отнемаме каруци, боеприпаси, хора и всичко е напразно, защото пред нас отново се отваря тази безбрежна земя, с която не знаем какво да правим.

Не е работа да воюваме, да стоим и да чакаме – също. Безизходна ситуация. Шливински е ужасéн от снабдителните доклади. Армията унищожава, похабява, изяжда без смисъл. Човек не може да й насмогне. Вече се вижда дъното на предвидените за тази година резерви. […] Шливински пристигна при нас направо от заседанието на министрите. Щом там е такова настроението, значи тези хора нищо няма да родят.

Варшава, 2 октомври 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

–––––––––––––

Покрайнините на Столпце (Новогрудски регион), октомври 1920.
Почивка след битката при Неман.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

–––––––––––––

Поручик Владислав Броневски (командир на рота, 1 пехотен легионен полк на Полската армия, поет):

Лида-Новогрудек-Мир.  Вървим все напред.  На пътя остават убити и ранени. Няма време за почивки, за спирки, дори за поглед назад. Понякога в полусъзнание човек се хвърля на някакво сено и спи като животно няколко часа – след това отново преход.  Преходи, преходи. Движи се колона, прашна, мръсна, разляла се широко – заела е целия път – очите блуждаят, покрити с някаква мъгла. […] Пред ротите – силуетите на офицерите, поклащащи се върху уморените коне. А конете са с наведени глави, отчаяни. […]

Понякога нещо електризира колоната – свързочник на кон пристига с оперативна заповед: „Атакуваме – плацдарм – осма челна” – шепнат офицерите. Това се предава на цялата колона. Не се оплакват, равнодушни към всичко, свикнали дори да умират. Една основна мисъл пулсира в колоната: няма хляб. Авангардът не успява, а дали ще им го върнем? „На болшевиките тук няма начин да го върнем,” – казват. По квартирите дебели белоруски женоря плачат, до пояса се покланят брадати селяни: „Господарю, цялото сено ни взеха, нива с картофи бях посял и тях ми взеха”. […]

След този прелом болшевиките май зарязаха съпротивата – бягат към Минск и не спряха дори при Неман […]. Преди сключването на мир трябва да пречупим болшевиките, да ги разбием, защото иначе през пролетта отново ще дойдат. Трябва да напрегнем остатъка от сили и да жертваме останалите хора.  

4 октомври 1920

[Владислав Броневски, Дневник, Варшава 2013]

От статия във в-к „Ziemia Lubelska”:

Характерна и в същето време нахална алинея от предложения временен мир, представена на полската делегация от [Адолф] Йоффе, от която разбираме, че съветска Русия би искала да спечели т.нар. передышка (почивка) е следната алинея от  §14:

„Русия се задължава да върне на Полша архиви, библиотеки, произведения на изкуството, исторически военни трофеи, старини и подобни предмети с културна стойност, изнесени от Полша в Русия в годините на подялба на Полската република, доколкото тези предмети имат реално значение за Полша и доколкото това не е в ущърб на руските архиви, галерии, музеи, библиотеки,            в които те се съхраняват”. […]

Грабителят и крадец също може да поиска от ограбения да докаже, че ограбеното или откраднатото му е необходимо или е ненужно на крадеца и обирджията.

Люблин, 5 октомври 1920

[Стойността на руските мирни предложения, „Ziemia Lubelska” бр. 428/1920]

–––––––––––––-

Генерал Луциян Желиговски.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

–––––––––––––

Из статитя в „Gazeta Robotnicza”:

Тази година селските стопани могат да бъдат доволни от полските култури. […] Ще бъдат ли картофите по-евтини по този случай? Струва ни се, че не, защото […] броят на честните селски стопани в света намалява, а войната научи и тези хора да трупат запаси, второ – търговията с картофи е свободна, затова всеки ще си ги държи до пролетта, за да ги продаде скъпо. Тук останалите организации трябва да се договорят с Познанския регион и Полша и да организират конкуренция. Искаш въглища, дай по-евтини картофи. […] И тази година има обилна реколта от плодове, но уви цените не искат някак си да падат, понеже спекулантите и разните там  мошеници стават все по-многобройни.

Битом, 5 октомври 1920

[„Gazeta Robotnicza” бр. 223/1920]

Майор Станислав Бобятински (командир на 85 полк на вилненските стрелци на Полската армия):

Вилненци и тези от покрайнините представляваха едва една трета от полка, но настроението беше много добро и всички се радваха, че с всеки изминал ден се доближаваме до нашия град Вилно.  Още край Лида започнаха да се появяват смътни вести и слухове,  че няма да вървим към Вилно, че имало някакъв сувалски договор [подписан на 7 октомври] с литовците, който им предавал Вилно. … Никой обаче не вярваше на това и войниците казваха: с превземането на Радзимин спасихме Варшава за поляците, сега те ще ни помогнат да си върнем Вилно.

[…] извикаха ме в Ейшишки, където се представих на ген. [Луциян] Желиговски. Той ми каза, че има план за превземане на Вилно, но трябва „да се разбунтуваме“. Щом трябва, ще се бунтуваме, “ – си казах. Няма значение под какъв предлог ще влезем във Вилно и вече няма да го предадем.

[…] След приключване на съвета, на който присъства ген. [Ян] Жондковски, командир на 1 литовско-белоруска дивизия,  заедно се връщахме във Вороново с кола. Докато пътувахме ген. Жондковски постоянно се вайкаше за „бунта” и ми каза: „Служа тридесет години, а сега трябва да се бунтувам. Нямам нищо общо с вашия град Вилно , аз съм от Конгресна Полша”, след което ме попита: „Вашият полк съгласен ли е да се отправи към Вилно?”. Бях много учуден, че генералът ми задава такъв въпрос. […] И му отговорих: „Защо, г-н генерал, не ме питахте дали искам да превзема Радзимин, а сега ми предлагате да организирам референдум. Връщам се от Вороново в полка и нямам никакви намерения да питам когото и да било от офицерите или редниците дали са съгласни. Утре ще издам заповед в духа на получените по време на заседанието  указания и бих искал да видя кой от моите ще се осмели да откаже да участва в тази операция”.

Гродненско, 7 октомври 1920

[Спомени на участниците в акцията по превземане на Вилно през октомври 1920 г., събрани през юли, август и септември 1930 г. в анкета на Армейското историческо бюро, CAW I.400.959]

Стефан Бжешчински (командир на батарея в 1 литовско-белоруска дивизия):

Батареята беше строена по ръст, генерал [Желиговски] ги поздрави с думите: „Здравейте, артилеристи”. Всичко отговориха като един. […] Наобиколиха го в полукръг и и той започна: „Е, войната свършва, а Вилно не е наш. A ние сме от покрайнините и от Вилно […], а във Вилно е и Остробрамската Богородица, пък и Вилно е родният град на върховния главнокомандващ.  Ето така, ще отидем и ще превземем този наш град. Само тихо, без насилие, с добро с народа, че тук те са си свои, същите като нас”.

Вороново, 7 октомври 1920

[Стефан Бжешчински, Дивата дивизия: спомени от 1918–1922, Познан 1996]

–––––––––––––-

Вилно, 8 октомври 1920.
Тълпа пред Остра брама.
Сн. от албума „Полша в пръстена на изпитания и огън: 1918–1926 г.”, Варшава 1933

–––––––––––––

Казис Балютис (началник на Политическия департамент на литовското МВнР, участник в полско-литовските преговори):

Още мастилото не бе добре изсъхнало, когато специален куриер донесе телеграма с новини от Вилно, на които бе трудно да се повярва. Полската армия трябваше вече да е прекосила договорената демаркационна линия и да се отправи към Вилно. [Петрас] Климас [министър на външните работи] разпореди на литовската делегация в Сувалки веднага да връчи протестна нота на полската делегация, той самият изпрати протест в Обединените нации и съюзниците. Когато най-накрая успяха да го [Юлиуш Лукашевич, служител на полското МВнР] открият, той им отговорил писмено, че договорът наистина е нарушен, а полския щаб уж бил получил информация, че зад литовската стража стояли болшевики и полската армия получила заповед  да провери това. Разбира се, информацията за укриващи се болшевики бе лъжа.

Последният ден преди подписването на договора Лукашевич замина за Аугустов и се обади на пребиваващия в Бялисток Пилсудски и получи неговото съграсие за текста на договора. Но в същото време полската армия, по заповед на същия този Пилсудски, вече погазваше договора! В Лида се появи корпусът на Желиговски, за да превземе Вилно. Защо поляците се държаха толкова коварно е трудно да се установи. Вероятно са счели, че една малка държава, непризната още от съюзниците, не заслужава внимание.  

Сувалки, 7 октомври 1920

[Миндаугас Серейчикас, Враждебно съседство, „Карта” бр. 74, 2013]

Из прокламация към народа и правителството на Република Полша, подписана от войниците от 1 литовско-белоруска дивизия:

Нашата държава няма да бъде обект на търговия на политически прекупвачи, няма да разрешим да се търгува с нас. Всички вън от земята ни! Ще разпалим пожара на войната на живот и смърт. Кълнем се в Остробрамската (Богородица – бел.пр.), че докато дори един от нас може да държи оръжие в ръка, нито един литовец, болшевик или немец няма да владее гробовете на нашите прадеди. Никой англичанин няма да решава съдбата ни, няма да признаем  нито един договор, сключен против волята ни. Бог да ни е на помощ.

Място на стациониране, 8 октомври 1920

[Неманската битка 29 VIII – 18 X 1920: оперативни документи, ч. 2: (20 IX – 18 X 1920), Варшава 1999]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.