30.12.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

9 – 15 октомври 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

9 – 15 октомври 1920

На 9 октомври частите на ген. Луциян Желиговски отблъскват литовската армия, оказваща съпротива и превземат Вилно. Литовското правителство изпраща протест срещу тази акция В ООН. На 10 октомври започва последната операция на полската армия на източния фронт – атака срещу позициите на съветската 3 армия при Молодечно. На 12 октомври в Рига е подписан договор за предварителен мир и примирието между Полша и Съветите. Същия ден ген. Желиговски издава заповеди, съгласно които ще упражнява лична власт във Вилно като върховен командир на войските на „Централна Литва“. Полското правителство официално отрича участието си в тази акция. В обществото се засилва умората от войната.

—————————————-

Битка за границите
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

  

Викторас Биржишка (литовски журналист, политическии деец):

С приближаването към Вилно на командваните от ген. Желиговски части, наречени за заблуда на Европа „литовско-белоруска дивизия“, безпокойството в града нарастна.  Преместените наскоро във Вилно наши институции бързо се евакуираха в Ковно и ден преди влизането на полските войски улиците на града бяха задръстени с коли с учрежденски вещи. […] За сметка на това сред малобройните ни армейски части, останали във Вилно, имаше образцова дисциплина и готовност за битка с врага докрай.

Вилно, 9 октомври 1920

[Миндаугас Серейчикас, Враждебно съседство, „Kaрта” бр. 74, 2013]

 

—————————————-

Вилно, октомври 1920.
Обръщение след превземането на града от частите на ген. Луциян Желиговски. От фондовете на Националната библиотека

————————————–

Капитан  Вацлав Котовски (1 полк на вилненските улани):

Походът към Вилно протичаше почти спокойно, с изключение на няколко малки въоръжени сблъсъка, които нямаха съществено значение за бойните действия на полка.

Най-сетне видяхме нашата цел – Вилно. В редиците избухна радост, всички без изключение с голямо нетърпение очакваха влизането в града. Пред стените на Вилно на войнишките лица се виждаха следи от силно вълнение. Всеки инстинктивно оправяше униформата и я изтупваше от праха, оправяше патронташа и шапката, загрижено поглеждаше пробитите си обувки. На залез слънце накрая на града ни посрещна огромно количество хора, които в радостен порив ни прегръщаха и целуваха.

Някаква млада и гиздава булка с две дечица на ръце с вик „скъпи съпруже” се хвърли срещу мърлявия от прах войник, който намести децата на раменете си и с този скъп товар продължи да марширува по улиците на града. Събралото се множество се понесе като река след полка, като викаше ентусиазирано: „Да живеят децата на Вилно” – и изсипваше върху ни купища цветя, които войниците затъкваха в снаряжението си.

Вилно, 9 октомври 1920

[Разкази на участници в акцията по превземане на Вилно  през октомври 1920 г., събрани през юли, август и септември 1930 г. в анкетата на Армейското историческо бюро, Централен военен архив I.400.959]

 

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

От щаба научихме за днешното съобщение за превземането на Вилно. Че е превзет е добре. Но защо [министъра на външните работи княз Еустахи] Сапеха преди пет дни официално заяви, че няма да влизаме във Вилно? И за какво е тази глупава комедия, че Желиговски, въпреки заповедта, поради неподчинение го [Вилно] е превзел? Никой не вярва на такива неща. Та нали преди няколко дни някой от английската мисия  бе казал на ректора [Михал] Шедлецки, че знаят, че смятаме да влезем във Вилно. Кому е нужна тази глупава комедия, и, второ, ако продължаваме да твърдим, че това е проява на своеволие от страна на генерала, защо трябва да възхваляваме липсата на наказание в армията? […] В очите на света ще изглеждаме като глупави комедианти и азиатски измамници.

Варшава, 10 октомври 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

 

Генерал Луциян Желиговски (командир на 1 литовско-белоруска дивизия на Полската армия):

Докладваха ми, че всички представители на чужди държави към „литовското“ правителство молят да дойда на тяхното събрание в сградата на Тариба [Литовския съвет – представител на литовското общество]. […] След много сух и официален поклон английският генерал каза:

– С какво право превзехте Вилно?

– Превзех Вилно и цялата тази страна, за да защитавам правата на населението и да му дам възможността да каже какво иска.

– Ние, представителите на държавите от Антантата, сме тук и ще гарантираме тези права.

– Не, не мога да се съглася. Населението само ще решава съдбата си.

– Значи Вие не признавате държавите от Антантата и международното право?

– Изпитваме признание към държавите от Антантата. Но Вие напразно наричате  машинациите във Вилно и Ковно международно право. Именно това право се стремя да гарантирам.

– A на кого ще разчитате?

– На населението и пушките си.

[…] На следващия ден преди обед ковенското правителство и представителите на чуждите държави напуснаха Вилно. Тогава английският генерал, запитан дали сме се виждали, отвърнал лаконично: „Той е бандит”.

Вилно, 10 октомври 1920

[Луциян Желиговски, Забравени истини, Лондон 1943]

—————————————-

Вилно, 10 октомври 1920.
Ген. Луциян Желиговски и щабът по време на полевата литургия пред катедралата. Сн. Националната библиотека

————————————–

Вацлав Липински (референт във II отдел на  Военното министерство) в сп. „Правителство и армия”:

Междувременно обществото бавно и полека изстиваше. Все по-малко проявяваше интерес към войника и неговите усилия, все по-рядко се четяха комюникетата и кореспонденциите от фронта (от някакви ужасно далечни Джвини и Птичи), а все повече се интересуваше от скандалчета и местни клюки, все по-предвидливо се суетеше край собствените интереси, постове, протекции и спекула. Ненадейно  войникът остана сам на фронта. Остана сам и когато се обърна назад, не видя народа си, не видя зад себе си обществото, обединено от обща воля, от един копнеж за победа. […]

В писмата от едно селско семейство някъде край Лубартов или Грайево,  пишеше едно и също: „Няма кой да се занимава със стопанството, обещаха да дадат земя, да изпълнят поземлената реформа, но не дават и не говорят за нея.”… Не е написано ясно. Но войникът в полето усещаше, че вкъщи смятат, че се бие напразно, излага се на опасност и воюва, а от това широките селски маси нищо няма да получат. A това, което не е изречено в писмото, е казано вкъщи, когато войникът си идва в отпуска.  

Варшава, 10 октомври 1920

[Армията и обществото, „Правителство и армия” бр. 41/1920]

Из информация в „Kurier Lwowski”:

Въпреки усилията на градския съвет отделът по снабдяването за Малополша не доставя необходимото количество зърно за общината и поради тази причина на населението се раздават намалени дажби хляб. А следващата седмица населението изобщо няма да получи хляб, само брашно и ечемичен булгур.  

[…] Надеждите за тазгодишната реколта не се оправдаха, поради болшевишката агресия бе унищожена основната част от реколтата в Малополша, която бе основен източник на снабдяване на западна  Малополша, също така вследствие на нападението беше прекратено събирането на реколтата в голяма част от бившата Конгресна Полша. Освен това липсата на зърно днес е предизвикана от големите нужди на армията и закъснелите доставки на определените наряди.  

Лвов, 11 октомври 1920

[Прогнози на снабдяването в Малополша, „Kurier Lwowski” бр. 248/1920]

Из информация в „Robotnik”:

Когато Министерският съвет реши да не взема предвид исканията на работниците за попълване на бюджетния дефицит за жепейците, те започнаха постепенно да отказват работа на всички постове, без да напускат работните си места. Като последица от това от сутринта на 11 октомври от Варшава не отпътува нито един влак, а до нас стигат и вести, че на други жп възли движението на влакове е прекратено. Придвижват се само санитарни влакове с ранени и тежко болни. […] Досега стачката е обхванала ченстоховския възел, лодзкия и Скерневице.  

Варшава, 12 октомври 1920

[Стачка на железничарите, „Robotnik” бр. 279/1920]

 

—————————————-

Рига, октомври 1920.
Мирните преговори.
Сн. Музей на Полската армия във Варшава

————————————–

Едвард Войнилович (общественик) в дневника си:

Днес навършвам 74 години, никога досега не съм прекарвал този ден в такова тъжно настроение; до мен достигна новината за подписването в Рига на мирния договор, в който границата на Източните покрайнини оставя в ръцете на болшевиките Минск, столицата на Белорусия! Ужасно нещо, Полша зачертава няколковековната си работа на Изток; нашата мисия приключи, „негърът може да си ходи”. В продължение на сто и петдесет години след подялбите ние запазихме в Белорус католическата вяра, полската идея, националните традиции, премахнахме специалните закони, преследвания, с кръв белязахме границите през 1772, през последните години изпратихме всичките си синове в армейските редици, плодовете на земята ни дадохме за нуждите на армията, a парите, с които разполагахме предоставихме за държавен заем, а в последния момент в мирните искания Полша се отрече от Минск, където нашата дългогодишна организационна работа отиде напразно. […].

Защо трябваше цялата тази трудна, къртовска и дълбоко народна работа да бъде пратена в небитието не в резултат на военни неуспехи, не в резултат на вражеска съпротива, а в резултат на неразбиране на цялата важност на нашите Покрайнини за силата и израстването на държавата, защото в Рига нашата мирна комисия не „беше принудена да отстъпи“, а от самото начало „не е желаела да поиска Минск“.

[…] Вечен позор за тази мирна комисия, съставена не от държавни мъже, а от Сейма на партиен принцип […]. Това е нова, четвърта подялба на държавата, предложена от самата Полша, първата окачествена като престъпление, все пак подялбата не отряза толкова от тялото на Полша, колкото настоящата комисия в Рига предаде доброволно на болшевиките.

Варшава, 13 октомври 1920

[Едвард Войнилович, Спомени 1847–1928. Първа част, Варшава 2016]

 

Премиерът Винценти Витос по време на заседание на Сейма:

Този мир, подписан на 12 октомври, не удовлетворява напълно аспирациите на полския народ, оставя извън границите на Полша голям брой поляци, но е умерен и удовлетворява полския стремеж към приключване на войната (ръкопляскания), като същевременно дава възможност на Полша да си поеме дъх на изток. […] В Рига двете страни се съгласиха, че в състава на земите, разположени на запад  от начертаната граница влизат територии, обект на спор между Полша и Литва, и че решаването на въпроса за принадлежността на тези територии към една от тези две държави е в ръцете на Полша и Литва.

Варшава, 14 октомври 1920

[Стенографски запис от 172. Заседание на Законодателния сейм от 14 октомври 1920 г.]

 

Из статия в „Nowiny Warszawskie”:

Войната свърши, но борбата за мястото на Полша като велика сила тепърва започва.  Историята преди подялбите ни е завещала името на велика сила, гордостта не ни позволява да го опропастим и да слезем до нивото на държавица, която трябва да търси правосъдие у другите, а самата тя да не може да го въздаде. […]

Обединяването на областите, странящи една от друга вследствие на подялбите, вървящи понякога по свой път, ще допълни работата по възстановяване на страната. Предстоят други спешни за решаване въпроси: скорошният референдум в Горна Силезия, въпросът с Гданск, преглед на решението от Чешин и грижата за завърналите се в родината източни покрайнини – всичко това по пътя на спешните мирни усилия на Полша- ни дават само приблизителна картина на предстоящите задачи.

Варшава, 14 октомври 1920

[Нашите бъдещи задачи, „Nowiny Warszawskie” бр. 18/1920]

—————————————-

Вилно, 15 октомври 1920.
Вилненски стрелкови полк.
Сн. Музей на Полската армия във Варшава

————————————–

 

Из манифеста на Сдружението на полската младеж – девойки:

Нашата задача е да потискаме огорчението и недоволството си, които се засилват напоследък. Често се чуват оплаквания от правителството, администрацията и т.н. Вярно е, че не всичко върви така, както бихме искали, вярно е, че условията на живот днес са много трудни. Но също толкова трудно е да върнем страната към състоянието отпреди войната. […] Трябва да възстановим Полша, да премахнем кървавите следи от войната, да я издигнем от руините на унищожените села и градове, да възстановим индустрията и селското стопанство, за да бъде Полша отново житница, за да има нашата Родина достатъчно хляб за децата си. И все пак на първо място Полша трябва да бъде възстановено от морална гледна точка. Тези плевели – измама, лъжа, спекула, тази жажда и стремеж към пари, следва да бъдат изхвърлени от употреба. […] А кой трябва да се стреми към това, да даде начало на тази работа? – Полската младеж, полската жена, полската девойка.  

Познан, 15 октомври 1920

[Защо трябва да членуваме в сдружението?, „Młoda Polka” бр. 10/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920