28.01.2021 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

23 – 29 октомври 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

23 – 29 октомври 1920

Временното правителство на Централна Литва предлага на литовците арбитражно разрешаване на възникналото напрежение. В резултат правителството в Ковно обявява нов набор за армията и привлича немски и болшевишки доброволци. На 27 октомври Конференцията на посланиците към Обществото на народите обявява Гданск за свободен град, като му предоставя специален юридически статут, обект на международен и полски надзор. На 28 октомври Съветът на Обществото на народите приема решение, че проблемът за държавната принадлежност на Вилненския регион трябва да бъде решен чрез референдум, наблюдаван от Обществото. Полската армия постепенно започва демобилизация на войниците. Краят на войната разкрива дълбокия икономическия и социален колапс.

Инжинер Тадеуш Венда (ръководител на строежа на пристанището в Гданск) в Kurier Warszawski”:

В момент, когато Съветът [Конференцията] на посланиците в Париж трябваше да реши съдбата на гданското пристанище, пристигна радостна новина, че полското правителство започва строежа на първото пристанище на полското морско крайбрежие в Гдиня. […] В реалност започва да се превръща идеята за изграждане на собствено пристанище, което ни е крайно необходимо като опорна точка за нововъзникващия роден флот и като център на полския живот, търговия и риболов в полското море. Полското общество с уважение ще посрещне тази новина, която ще го успокои относно съдбините на нашата пряка комуникация със света, заплашена  от вражеско присъствие в град Гданск. […] Засега се предприема изграждане на част от външното пристанище, което ще направи възможно разтоварването на военните кораби и ще осигури убежище за рибарите. Изпълнението на работите ще бъде възложено на полска фирма.  

Варшава, 23 октомври 1920

[„Kurier Warszawski” бр. 294/1920]

 

Елжбета Дорожинска, по баща Залеска (земевладелка, писателка):

Сега е разбираме припряното извозване и грабене на болшевиките. Великоруските болшевики напускат, като оставят поле за действие на съветска Украйна. Полша въобще няма да се меси в тукашните [украинските] дела; петлюровците вървят сами, говори се че са наблизо, фронтът в Дорошувка е на 20 версти, сега има временно примирие [между частите на Петлюра и болшевиките] за десет дни.  

Все ми е едно. Аз съм само сянка и пародия на някогашния свободен човек, уверен и храбър. Възможно е да се мобилизирам да бъда герой, но да остана в такова състояние  години наред е свръх силите ми. Някакъв откачен, влудяващ копнеж залива душата и достига своя зенит. Тъгувам за родината, […] за скъпите живи, за починалите; тъгувам за хората, живота, спокойствието, чистотата, културата, усмивката, свободата; тъгувам за миналото, тъгувам за бъдещето. В този момент ме няма.

Имението Грушка (Подолие), 24 октомври 1920

[Елжбета Дорожинска, по баща Залеска, Последният форпост. Опис на живота на подолското село  в периода 1917–1921, Ломянки 2008]

 

Зофя Романовичувна (жителка на Лвов) в дневника си:

Над всичко, заслужаващо да се пише за него, е едно нещо и то е велико: на 18 октомври е подписано примирие, а от два дни звучи само тази дума: мир. Ах! Вярно ли е това? Дали не е сън? Господи на голямото милосърдие, прости вината ни и направи така, че ужасната война, която преживяхме, да бъде последна.

Лвов, 24 октомври 1920

[Зофя Романовичувна, Лвовски дневник 1842–1930, т. 2, 1888–1930, Варшава 2005]

–––––––––––––-

1920.
Лагер, организиран от Американската мисия за хуманитарна помощ.
Сн: Zakład „Fotografia W. Szapiro” / Център КАРТА

 –––––––––––––

 

Из статията „Варшава срещу терора“ във в. „Rzeczpospolitа”:

Варшава […] разкри истинския си политически облик. […]

От тясната уличка „Швентойерска“ полека изплува главата на огромна народна манифестация. Начело върви група ветерани от 1863 г., посрещани от някои групи с ръкопляскания. След ветераните крачи многобройно духовенство, след тях цехове, сдружения и кръжоци. Манифестацията залива като огромна вълна първоначално пл. „Замкови“, [улиците] „Краковске пшедмешче“ и „Нови свят“. Докато главата на манифестацията е на пл. Трите кръста, краят й тепърва напускаше пл. „Замкови“. Над това огромно човешко море се вееха десетки пъстри знамена с надписи:  „Долу терора!”, „Да живее Сенатът!”, „Франция, Англия и Америка имат Сенат!”, „Болшевишка Русия няма Сенат!”. […] Многобройната публика на тротоара приветстваше манифестацията с викове: „Да живее Сенатът! Вилно в Полша! Да живее Халер! Долу терора!”.

Варшава, 24 октомври 1920

[„Rzeczpospolita” бр. 132/1920]

 

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

Манифестацията бе успешна. Само призивът на Националния народен съюз изкара на улицата ок. 40 хиляди души. Но колко малко разбира тази тълпа. На няколко места, когато някой отстрани се опитваше да викне: „Да живее Пилсудски!”, призивът намираше отклик и хората викаха. От въпроса със Сената социалистите си направиха лозунг „Смърт на буржуите“, напълно разбираем за тяхната тълпа. Тук този лозунг [сенат] нищо не говори. За масите тази дума е и исторически натоварена. Така, както за нас тя има някакъв дъх. Към лозунга „Долу социалистическия терор” улицата също е слабо чувствителна. Ядосват ме някои буржуи, седящи на кафе и готови да се оплакват, но не искат да излязат на улицата. Много подходящ материал за бифтек за болшевиките

Варшава, 24 октомври 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

–––––––––––––-

Литография от 1920 г., автор – Юзеф Мехофер.
От фондовете на Националния музей в Краков

 –––––––––––––

 

Из статия в „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Кметът на гр. Краков и малополските депутати внесоха спешно предложение в Сейма, в което се казва: […] Стигна се до това, че в Краков вече няколко седмици не пекат хляб – в тази безнадеждна ситуация […]в Министерския съвет успяхме да получим решение, което упълномощава Министерството на снабдяването веднага да закупи хранителни продукти в чужбина, на първо място от Румъния. И сега с най-голямо учудване разбираме, че министерството възнамерява да направи тази покупка само за нуждите на Конгресна Полша […]. От това следва, че министерството не се справя, като прилага политика, удобна за една област,  а напълно пренебрегва други, които имат правото да искат същото отношение”.

Краков, 25 октомври 1920

[Как да спасим Краков от глад? Интерпелация на малополските депутати, „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 293/1920]

 

Кажимеж Древновски (инжинер) – лекция в Сдружението на индустриалците:

В настоящия момент задача на всеки гражданин на Полша е културната борба, в която индустриалците следва да играят първостепенна роля, защото те управляват производството на страната. За да повишим стойността на полската валута и създадем по-добри условия за живот на първо място трябва да увеличим производството в държавата и за целта да съживим индустрията. В същото време тъжната действителност ни напомня, че за нас опасност представлява вътрешния фронт поради факта, че правителствената политика в това отношение или е неясна или просто убийствена.  

Бихме се справили с липсата на въглища, суровини, транспрот и т.н., ако не бяха правата, които се противопоставят на всички принципи на взаимодействие – често за производителя е най-изгодно да разпродаде своята фабрика на части, защото данъците, които плаща, са по-големи от доходите му, докато най-богатата класа от населението – земевладелците, плащат минимални такива. Съществуващото извън всякакви закони учреждение за борба с лихварството и спекулата наказва всички, единствено селскостопанският производител, помпащ цените да небивали висоти е безнаказан.  Дали частната иницатива, зависеща от редица учреждения, на чиито решения не може да се угоди, може да просъществува? […] И когато индустриалците  плащат най-високи данъци, в сената се намери място за всички, с изключение на индустрията. […]

Правителствената атмосфера е задушлива, от нея бягат всички, които биха искали да работят за държавата. С една промяна на политиката индустрията ще процъфти и нашата държава няма да бъде държава на роби и мизерия.  

Краков, 26 октомври 1920

[„Rzeczpospolita” бр. 133/1920]

 

Из информация в „Goniec Częstochowski”:

В Лондон пристигна Леон Райх, председател на националния комитет на източногалицийските евреи. […] Райх изпрати декларация на английската преса, в която подчертава, че в Източна Галиция живеят 670 хиляди евреи, 11 процента от цялото население. В Лвов, казва Райх, 40 процента от населението са евреи. При различни гласувания евреите могат да наклонят везните или на полска, или на руска страна. Затова следва не само да им бъдат признати права, но и да бъдат признати за отделна националност. Само едно такова решение може да спаси евреите. Днес 97 процента от галицийските евреи членуват в националната еврейска партия. […] Тези евреи имат следните искания: 1) всички вътрешни еврейски въпроси да бъдат решавани от специално избрани за тази цел хора; 2) организиране не само на основни частни еврейски училища, предвидени от договора [версайския], но и на средни такива; 3) създаване на департамент, който да се занимава само с еврейските въпроси.

Ченстохова, 27 октомври 1920

[Претенции на източногалицийските евреи, „Goniec Częstochowski” бр. 247/1920]

 

Майор Кажимеж Швиталски (началник на политическия отдел и пресотдела на върховния главнокомандващ) в дневника си:

Комендантът иска да „wyśrubować” надуе значението на Желиговски, като изхожда от тезата, че в спора на Литва с Полша е хубаво да имаме някой трети, което да бъде на наша страна – в този случай местното население в централна Литва. Иначе в играта се включват от една страна Полша, от друга – Литва. […] [Леон] Бобицки информира Коменданта, че вилненските народни демократи с кисели физиономии приемат Законодателния сейм.

Варшава, 27 октомври 1920

[Кажимеж Швиталски, Diariusz 1919–1935, Варшава 1992]

–––––––––––––-

Варшава, 1920.
Превозване на брашно, доставено в Полша в рамките на хуманитарната помощ, предоставена от американското правителство.
Сн: Library of Congress / LC-A6197- RC-4225-Ax

 –––––––––––––

 

Из фейлетон в „Dziennik Poznański”:

Акцията „за гладуващия град Вилно”, подета в Познан и Великополша, в настоящия момент е най-разумната политика по този животрептущ и труден въпрос на нашите северни територии. Ако към Вилно наистина тръгнат вагони с картофи и зърно, ще можем да сравним това великополско дело с момента, когато познанските полкове, пристигнали на помощ на Лвов, спасиха града [ноември 1918]. […] Вилно, чиито запаси бяха ограбени от болшевишките власти и армия, по време на литовското управление имаше добро снабдяване. Ковненско е земеделски район, приличащ на великополския. С доставката на храни литовците искаха да впечатлят населението и да го спечелят на своя страна. Щом населението е копнеело за завръщането на полската армия, това говори само за неговия дълбок и искрен патриотизъм. […]

Да не забравяме, че Вилно вече два пъти бе онеправдано от полското правителство, че по отношение на полската администрация има какво да се желае, че през юли още, когато полската армия се изтегляше от града, мародери ограбиха околностите. И все пак това население, глухо за всичко, ентусиазирано иска присъединяване към Полша.  

Познан, 29 октомври 1920

[Бели цветя, „Dziennik Poznański” бр. 250/1920]

 

Михал Рьомер (полски земевладелец, юрист) в дневника си:

Какво искат днешните владетели на Вилно, какво представлява тяхната „Централна Литва”, не е известно нито на Ковно, нито на някой друг, защото дори самите създатели на „Централна Литва“ не знаят. […] Колкото глави – толкова различни идеи, различни цели. Едните искат присъединяване на Вилно и Гродно към Полша, други – единна литовска държава с един сейм във Вилно, свързан с уния, федерация или конвенция с Полша, други пък искат Литва като федерация от кантони, а има и такива, […] които не се интересуват нито от Литва, нито от отношението към Полша, а само от това да тикнат Белорусия под фирмата на Литва и към поглъщането на Вилно от Белорусия.

Вилно, 29 октомври 1920

[Mихал Рьомер, Дневници, т. 4, 1920–1930, Варшава 2018]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

 
Scheduled Актуално >История >ПОБЕДА 1920