12.02.2021 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

30 октомври – 5 ноември 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

30 октомври – 5 ноември 1920

След правителственото решение за избирането на долината на р. Хилоня в село Гдиня за място на построяване на ново, независимо от Гданск пристанище за Полша, на 1 ноември нa Военното министерство са предоставени 40 милиона полски марки за изграждане на временно военно пристанище и убежище за рибарите. На 2 ноември досегашните съюзници, в съответствие с договора за полско-съветско примирие, започват да се оттеглят от полските територии – украинските части и отрядите на ген. Булак-Балахович решават самостоятелно да продължат военните действия срещу Червената армия. Във връзка с приключването на войната властите работят върху проектозакон за предоставяне на земя на войниците.

 ⁂ 

Из възванието, публикувано в „Dziennik Poznański”:

Горносилезийци и горносилезийки! Референдумът наближава! Съгласен ли си силезийският народ да бъде откъснат от Полша завинаги? Бъдещото благосъстояние и свобода на силезийската земя са в твоите ръце. Побързай да изпълниш дълга си. Отиди лично или заяви писмено на Комитета за обединяване на Горна Силезия с Полската република (Варшава, „Краковске пшедмешче“ 60), че искаш да те включат в списъка на  гласоподавателите! И не забравяй, че твой дълг е не само да гласуваш за Полша, но и да убедиш и накараш и други, по-мудни и равнодушни.

Познан, 30 октомври 1920

[„Dziennik Poznański” бр. 251/1920]

 

Канонир Станислав Невядомски (7 полеви артилерийски полк на Полската армия):

Намираме се в прифронтовата линия и, въпреки примирието, може да се окаже, че още сме необходими. Мирът все още не е подписан. Или болшевиките са прекъснали преговорите? […]

На кон пристига свързочник от дивизията. Донесъл е заповед за батареята – тръгване преди един часá през нощта в посока Олевск. Настана голямо движение. Батареята и обозът се подготвят за път. […] И какво? Да не би войната да е подновена? Или отиваме да спасяваме съюзника Петлюра, май заплашен от север? Може пък Петлюра да се е сдушил с болшевиките и предприема нещо срещу нас? В същото време получаваме някакви не особено разбираеми или правдоподобни вести от Варшава за предполагаеми бунтове, стачки или преврат и сваляне на правителството на Витос. […]

Вратата се отваря. Вмъква се „Koт”. […] Казва какво е научил. […]

– O! Toва ще остане в историята! Войната още не е приключила, а там, дявол го взел, стачки и  бунтове! Ама че долно общество!

Сновидовиче (край Житомир)

[Станислав Невядомски, 1920 година. Записки на канонира, Варшава 2001]

Елжбета Дорожинска по баща Залеска (земевладелка, писателка):

Не мога да отида на църква; толкова е студено, че с измръзнали крака няма да стигна,  а с коне никой няма да тръгне, защото има опасност от реквизиции [болшевишки]. Днес моят познат евреин отново ме предупреди да се пазя, защото болшевиките искали да ме отведат с тях.  Сега са настъпили такива студове, че със сигурност тези „босяци” (скитници) няма да дойдат през нощта, но всяка сутрин благодаря на бога, че съм жива и съм си у дома. […] Ужасният кошмар от лоши предчувствия не ме напуска нито за миг. Не мога повече да живея така! Тук е истинска безнадеждна глуха провинция – над човешката мизерия и нещастие се простира само студът.  

Имението Грушка (Подолие), 1 ноември 1920

[Елжбета Дорожинска по баща Залеска, Последен форпост. Дневник на живота на подолското село в 1917–1921, Ломянки 2008]

—————————————-

Гдиня. Изглед от Каменна гура преди началото на строежа на гдинското пристанище.
Сн. Мариан Джевонски / Национална библиотека

 ————————————–

 

Из информация в „Kurier Lwowski”:

Предприети са вече крачки за построяването на пристанище в Гдиня, достъпно за кораби средна големина. То трябва поне частично да намали зависимостта от Гданск и ще ни позволи да държим гданчани в шах. Затова Министерският съвет реши да се предприеме изграждането на железница Кокошки-Гдиня. Проучванията на линията както на карта, така и на терен са приключили, материалите са на място, така че строителството може да започне веднага. Работите ще продължат около пет месеца и ще струват над 50 милиона марки.

Лвов, 1 ноември 1920

[Свързване с морето, „Kurier Lwowski” бр. 266/1920]

 

Из писмо на жител на Вармия до редакцията на „Gazetа Olsztyńskа”:

Германските вестници пишат, че общата работа може да ни спаси от катастрофа. Докато няма обща и напрегната работа правителството ще продължи да възнаграждава мързела. Броят на безработните расте ежедневно. Мнозина работят за хляба, но има и такива, които и без да работят  ще получат в Германия и хляб, и пари. Но за да има доставки, хлябът първо трябва да бъде произведен. Селският стопанин работи с пот на челото, за да доставя зърно, но как това може да помогне, щом все повече народ  изоставя земята. […]

В мазурската земя виждаме хиляди морги земя и ливади (морг – остаряла единица за измерване на площ, в Европа равняваща се прибл. на 0,33-1,07 хектара – бел.пр.), зле или въобще необработени; цели ливади и поля, поради горепосочените причини, са обрасли , защото лисват ръце, за да ги оплевят. А в градовете е пълно с хора, които се мотаят без работа. Навсякъде говорят, че за такива работници в селата няма подслон  или квартира. […] Правителствените фактори мислят първо за работата в мините и фабриките, но най-първостепенна и най-важна е полската работа. За глупак ще обявят човек, който строи къща и иска първо да скове покрива, после да изгради стените и накрая на постави основите.  

Олщин, 2 ноември 1920

[Писма на варминците, „Gazeta Olsztyńska” бр. 132/1920]

 

Из информация във вестник „Chwila”:

Варшава. Тукашният еврейски печат отбелязва, че миналата седмица сред местните евреи е било забелязано много силно емигрантско течение. В същото време във Варшава ежедневно пристига голям брой емигранти от цяла Полша, които, след получаване на необходимите документи,  поемат към Америка.

Лвов, 2 ноември 1920

[Масова емиграция към Америка, „Chwila” бр. 645/1920]

 

—————————————-

Пропагандна картичка от периода на референдума в Горна Силезия.
От фондовете на Националната библиотека

 ————————————–

 

Михал Рьомер (полски земевладелец, юрист) в дневника си:

Проблемът на Вилно не е лесен, особено след като бе усложнен с инцидента „Централна Литва”. Европа го третира като проблем между Литва и Полша, но има всички признаци, че иска да го запази, заедно със съдбата на всички балтийски държави, за третия голям клиент на бъдещето – за велика Русия  – и че всички тези предложения за референдум и т.н. са само маневри за печелене на време. […]

Пилсудски и някои леви среди в Полша разглеждат вилненския проблем като ключ към голяма политическа система на изток, в центъра на която би била Полша, заобиколена от блок солидарни държавици, един от елементите на която е литовско-белоруската държавност във федерация с Полша. В самото Вилно само тънка прослойка „демократи” с шепа интелигенти-идеолози се опитва, в рамките на концепцията на Пилсудски, да гради тази федеративна конструкция на Литва, като използва за това „Централна Литва” и се противопоставя на доминиращите  национални тенденции в полската и литовската държавност.

Вилно, 2 ноември 1920

[Михал Рьомер, Дневници, т. 4, 1920–1930, Варшава 2018]

 

Из писмо на представители на руската и белоруската формация до Юзеф Пилсудски:

Руската народна доброволческа армия, воюваща с болшевиките за свободата на всички народи и мир в света, повикана на помощ  от свободния белоруски народ, днес пресече начертаната от мирния договор граница. Разчитайки на подкрепата на белоруските земевладелци и с многобройни белоруски доброволци в редиците, тя напредва, за да освободи независима Белорусия и да постигне окончателен триумф над болшевишките узурпатори на властта. В този исторически ден офицери и доброволци изказват своята гореща благодарност  и изпращат братски поздрави на свободния полски народ, храбрата полска армия и нейния върховен главнокомандващ маршал Пилсудски. Да живее братството между народите! Да живее свободна Белорус! Да живее демократична Русия!

Председател на руския политически комитет – Борис Савинков

Командир на народната доброволческа армия – генерал [Станислав] Булак-Балахович

Варшава, 3 ноември 1920

[„Kurier Warszawski” бр. 304/1920]

 

Майор Кажимеж Швиталски (началник на политическия отдел и пресотдела на върховния главнокомандващ) в дневника си:

Комендантът: Бях против мира. Днес вече можем да забележим, че определянето на нашите граници, резултат именно от този мир, започва да дава добри резултати. От страна на Англия се усеща вече известна тенденция да ни направи услуга. Ако тази тенденция продължи, ще можем да спечелим някои много важни неща. Най-трудният въпрос е Горна Силезия. Не вярвам, че ще спечелим там. Струва ми се, че най-мъдрото решение е компромисът, който може да ни даде най-богатата част от Горна Силезия, напр. до Джеджице. В Полша обаче няма начин да прокараме тази мисъл. […]

Днес новият чешки шарже д’афер, доктор [Ярослав] Новак се представи на Коменданта. […] На обвинението му, че от началото на независимостта […] чехите работят против Полша, Новак отговори, че именно Полша е работила  срещу Чехия, което се е усетило най-вече в Париж. Комендантът отговори, че тези две неща не могат  да се сравняват, защото Чехия през последните две години не е била в толкова тежка ситуация като Полша.Уреждането на Чешинския въпрос в един критичен за Полша момент ще предизвика в Полша раздразнение срещу Чехия. Новак се оправдаваше, че не те са избирали момента за решаване на въпроса.

Варшава, 4 ноември 1920

[Кажимеж Швиталски, Дневник 1919–1935, Варшава 1992]

—————————————-

Плакат от 1920 година, авторМ Йежи Гелбард.
От фондовете на Националната библиотека

 ————————————–

 

Из кореспонденция на „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Въпреки че категоричното становище по въпроса за Сената на социалистите и стапинковистите [от Полската селска партия-левица, под ръководството на Ян Стапински] е всеизвестно, нито маршалът на Сейма, нито правителството и водещите клубове направиха нещо за постигане на споразумение. […]

Маршалът нареди да започне гласуване [на членовете на Конституцията]. Тогава при левицата избухна буря. Чу се тракане на маси, тропане с крака, пронизителни освирквания и силни викове. Маршалът зае защитна позиция.  Говореше укорително и махаше заплашително с ръка към левицата. След всеки негов жест шумът се усилваше. […]  Маршалът диктува нещо на стенографите: това са дисциплинарни наказания, които обричат депутатите на изключване от участие в пет заседания. […] Изключването е съпроводено от врява. […]

При връчването на уведомленията за изключване чиновник от Сейма се приближи, за да връчи писмата, тогава господин [Зигмунт] Клеменшевич ги изтръгва от ръцете му, къса ги на парчета и ги хвърля на пода. Оргията придобива мрачен тон, когато вследствие на проблем в електроцентралата токът угасна. В светлината на свещи и газени лампи, сред тайнствени сенки, олюляващи се по стените на залата, се вдига адска олелия. […] Маршалът, виждайки, че нещата вървят към сериозен инцидент, прекъсва заседанието.

Изминава час, преди заседанието да продължи. […] От журналистическата ложа се вижда, че само десницата предава листчетата с гласовете, другите групи не участват в гласуването. Депутатът [Витолд] Станишкис се отправя към левицата с кошчето за гласуване,  заобиколен отвсякъде, той разговаря, а в същото време депутатът  [Зигмунт] Дрешер изтръгва  кошчето от ръцете му. След малко кошчето полита към лампата, а листчетата се разпиляват по пода. Въпреки това маршалът нарежда гласовете да се преброят и обявява резултата, който означава приемане на чл. 37 [създаване на Сенат].

Варшава, 5 ноември 1920

[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 305/1920]

 

Из информация в „Kurier Lwowski”:

Поради повишаване на производствените цени, непропорционално на обезценяването на марката, днес немската сол е по-евтина от родната, дори чуждото зърно в сравнение с нашето в свободната продажба. Ако нещата продължат така няма да имаме сметка да произвеждаме каквото и да било. По-изгодно ще бъде да караме всичко от чужбина. Ако дори подминем факта, че в нито една държава няма излишък от стоки, особено хранителни продукти, възниква въпросът с какви средства ще внасяме при обезценената полска марка и липса на чужда валута, която се набавя само чрез експорт? Крайно време е всички, които непрекъснато искат поскъпване, да разберат, че се докарват до пълен абсурд, от който единственият изход е гладна смърт. Време е водачите на масите да престанат да се упражняват в евтина демагогия и да осъзнаят и те,  и масите, че се свличаме по наклонена повърхност към катастрофа.  

Лвов, 5 ноември 1920

[Скъпотия, девалвация и  поскъпване, „Kurier Lwowski” бр. 269/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Antoni Libera “Madame” 🗓

Dyskusyjny Klub Książki - zapraszamy do rozmowy przy herbacie o polskich książkach.
29 04.2021 Актуално, Литература

Онлайн представяне на научното многотомно издание на

Разговор за приноса на полската хуманитаристика и за общественото значение на изданието с полски и български изследователи и участници на проекта.
22 04.2021 Актуално, История, Литература