„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

13 – 19 ноември 1920

На 14 ноември на пл. „Замкови“ във Варшава се провежда тържественото връчване на маршалски жезъл на Юзеф Пилсудски. Тържеството е съчетано с пренесените специално за тази дата чествания на Деня на независимостта. На 15 ноември Гданск окончателно е провъзгласен за Свободен град. На 17 ноември на първата сесия на Обществото на народите е взето решение, че Свободният град Гданск няма да бъде използван за военна база. Червената армия разгромява напълно все още съпротивляващите се украински подразделения и частите на ген. Булак-Балахович. Остатъците от тези формации се оттеглят към полската граница, начертана в мирния договор. Наближава краят на продължаващата от февруари 1919 г. война.  

 ⁂

Из информация във в-к „Kurier Lwowski”:

Отлагането на датата на референдума в Горна Силезия става все по-нетърпимо. Населението настоява референдумът да се проведе възможно най-скоро, а израз на това искане е гласът на в-к „Gazetа Opolskа”, който пише: „Въпросът с датата на референдума днес изглежда така: горносилезийските поляци решително настояват за възможно най-скорошно провеждане на референдума, а германците използват всякакви хватки, за да отложат референдума, ако може и до лятото”. От това състояние на несигурност страда стопанското развитие на страната. Трудностите, свързани с доставката на зърно за посев за есенниците и последното осуетяване на доставките на картофи сериозно се отразиха върху състоянието на снабдяването на държавата.  

Битом, 13 ноември 1920

[Горносилезийските поляци настояват за ускоряване на референдума, „Kurier Lwowski” бр. 276/1920]

Из информация във в-к „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Днес Варшава придоби тържествен облик, къщите бяха украсени със знамена с националните багри. От сутринта тълпите бързаха към Зигмунтовия площад, в 12.00 часа заедно със щаба пристигна държавния глава, приветстван с ентусиазирани викове. След проверката на почетната гвардия се проведе полева литургия, […] последвана от тържествения момент на освещаване и връчване на маршалския жезъл на държавния глава.  

Варшава, 14 ноември 1920

[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 314/1920]

Кажимеж Соколовски (бивш войник-доброволец) в дневника си:

Проведе се тържественото връчване на жезъла на Пилсудски като държавен глава и пръв маршал на Полша. Така нашата армия почете човека, който я поведе към победа, a когото част от нашето общество сравни със земята. Напоследък срещу Коменданта се вдигна страшна врява и шум и първа в това бе „Rzeczpospolita” на [Станислав] Стронски и [Игнаци Ян] Падеревски. И толкова по-добре, че армията, съставена от безпартийни сиви униформи, се изправи срещу клеветническите и предателски атаки на десницата. Юзеф Пилсудски – моят вожд и маршал – да живее!

Варшава, 14 ноември 1920

[Кажимеж Соколовски, Dziennik 1920, Tорун 2018]

Варшава, пл. „Замкови”, 14 ноември 1920.
Тържество по случай връчването на маршалския жезъл на Юзеф Пилсудски.
Сн. Национален дигитален архив

 –––––––––––––

Из информация във в-к „Kurier Warszawski”:

Маршалът пое жезъла с лявата ръка. Всички оркестри засвириха. Заповедта: „За почест!”  полетя над редиците – от двореца до Белведер. Над дворцовата кула се издигна бяло-пурпурното знаме. Във въздуха проехтяха 21 топовни изстрела.

Варшава, 14 ноември 1920

[Връчване на жезъла, „Kurier Warszawski” бр. 316/1920]

 Из коментар във в-к „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Ще има сенат. Няма съмнение, че след последната тъжна караница в Сейма нещата се успокоиха и се усеща желание за компромис при решаването на проблема.  По-разумните стихии отляво прекрасно си даваха сметка, че в държава, в която половината от състава на Сейма формират напълно незрели хора, без политически опит и образование, крайно необходима е втора камара с по-висок образователен и възрастов ценз. […]

Под натиска на възмутеното обществено мнение се разбра, че в полската държава, в която има 35% неполяци, не бива да се толерират бруталните опити за разбиване на Сейма с малцинства. […] В същото време вероятно и границите на Полша ще бъдат окончателно определени, така че новите избори за Сейм ще обхванат цялата територия на Жечпосполита. […] Ще бъде постигнато съгласие съставът на Сенат да бъде попълнен в резултат от всеобщите избори, но с изискване за по-висок възрастов ценз и уседналост.

Краков, 14 ноември 1920

[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 312/1920]

Из статия в седмичника „Wyzwoleniе”:

Писахме вече, че депутатът от нашия клуб [Еустахи] Руджински и неговите колеги настояват за отмяна на военното положение. Войната свърши, не ни грози опасност, комунистите са малобройни,  защо да тормозим населението. А чиновниците използват закона за извънредното положение  и тормозят спокойното население. […] Полицията се ползва с тъжната слава на нахална, грубиянска, допускаща административни нарушения и рушветчийска. Тази полиция намира в извънредното [военно] положение чудесен претекст да продължи своите злоупотреби. Извънредното положение отглежда сатрапи в полицията, староствата (административна единица в Полша, датираща от 14 век – бел.пр.),  обслужващи своите партии, се превръщат в кацик, затова по най-категоричен начин трябва да настояваме за спешна отмяна на извънредното положение.  

Варшава, 14 ноември 1920

[За отмяната на извънредното положение, „Wyzwolenie” бр. 46/1920]

Из информация на Полския червен кръст:

Поради необходимостта от постепенно преминаване към мирен труд Главният комитет, в съответствие с правилника, реши да пристъпи към осъществяване на планираната акция за грижа за инвалидите. […] Към Военното министерство вече съществува комитет за инвалидите, град Варшава създаде 50-милионна фондация […], съществува и „Сдружение лагери за инвалиди“ под ръководството на ген. [Юзеф] Халер, освен това много хора предоставиха земя и средства за инвалидите от Полската армия.  Настъпи моментът за координиране на обществените акции, посветени на този проблем. […]

Червеният кръст организира празненства за Бъдни вечер за ранените и болните войници [оставащи] на фронта и в болниците. За тази цел бе сформирана специална комисия, която ще се заеме със събирането на подаръци и организирането на Бъдни вечер.  

Варшава, 15 ноември 1920

[От Полското сдружение на Червения кръст, „Czerwony Krzyż” бр. 22/1920]

–––––––––––––-

Военен инвалид.
Сн. Институт „Юзеф Пилсудски“ в Лондон / Център KAРТА

 –––––––––––––

Из статия във в-к „Ilustrowany Kurier Codzienny”:

Студенти-доброволци редници, както и ученици от средните училища трябваше да бъдат освободени от военна служба, за да могат да продължат учението си. Те са изпълнили жертвоготовния си национален дълг, войната свърши; време е младежите да се върнат в училищата, защото от това дали ще имаме достатъчен брой интелигенция зависи бъдещето на държавата. Уви, както ни съобщават от много места, въпреки заповедта, много студенти, без основателна необходимост,  са задържани в армията и то дори не на източния фронт, а например в гарнизоните в Познанско.  

Между другото,  оплака ни се един баща, че не може да освободи от армията 16-годишния си син, от 6 гимназиален клас постъпил като доброволец в редиците на артилерията, намираща се на фронта някъде при р. Припят, където момчето няма никаква работа, освен да чисти два коня, поверени на грижите му.  Най-лошото в цялата работа е, че полевата поща въобще не се справя.

Краков, 15 ноември 1920

[Защо не уволняват многобройните студенти-доброволци и ученици от средните училища?, „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 313/1920]

Из резоюция на Полското педагогическо дружество:

Решението на Съвета на посланиците […] относно Чешинска Силезия нечувано ощетява полското население в Силезия, и най-вече нейното учителство. […] Полското учителство в Чешинска Силезия, което в добро и лошо винаги е вървяло с народа и му е посочвало пътя, изразява силната си убеденост, че последната дума за Чешинска Силезия още не е казана. Полша не смее да остави в робство 160 хилядно, многократно изпробвано полско население в източните покрайнини. […]

На временно окупираната от чехите територия на Чешинска Силезия цари терор и анархия. Със знанието и подкрепата на чешкото правителство полското население е лишено от най-насъщните си права, като му се изтръгва езика и се преследва полскостта. На хиляди полски деца са отнети училищата и учителите. […] Полското учителство в Силезия тържествено заявява, че няма да си мръдне пръста за чешко-полско помирение, докато силезийският въпрос не бъде решен справедливо.  

Чешин, 16 ноември 1920

[Резолюция на общото събрание на ППД, „Gwiazdka Cieszyńska” бр. 210/1920]

Михал Рьомер (полски земевладелец, юрист) в дневника си:

Срещна ме министърът на външните работи [Йозуас] Пурицки[…] и ме помоли да му разкажа накратко какво ми е известно за Вилно. Днес сутринта бях при него в министерството и доста подробно му разказах, по-скоро му дадох интервю. По време на разговора звънна телефона. Обаждаше се болшевишкия комисар в Ковно, за да го уведоми за разгрома на [ген. Пьотр] Врангел, за превземането на Теодосия и Симферопол. […] Пурицки в отговор изрази голямата си радост и не криеше, че приема тази вест като триумф не само на Русия, но и на Литва.

Беше ми неприятно като поляк и като гражданин на Литва, който желае постигане на споразумение  между литовците и литовските поляци, и който разбира, че само това съгласие може да спои и даде сила на Литва и че всякакви трети фактори в лицето на Русия и болшевиките са натрапници, които искат да опекат своята си работа и които няма да вадят кестените заради Литва, а Литва ще трябва да плаща за това.

Ковно, 16 ноември 1920

[Михал Рьомер,  Дневници, т. 4, 1920-1930, Варшава 2018]

Из препечатка от берлинската преса:

„Kreuz-Zeitung”, коментирайки в обширна статия бъдещето на град Гданск посочва, че най-големият удар за Гданск е зависимостта му от митническото законодателство на Полша.  Въпросът за митниците и валутата  откъсва Гданск от Германия, но пък го обвързва с Полша. Позицията на Гданск по отношение на Германия се характеризира с факта, че на последното събрание на гданските немци изрично бе подчертано, че Гданск, като град, който живее от търговия, не може да подкрепя германската репресивна политика спрямо Полша.  Вестникът изразява убеденост, че в политическо отношение Гданск все повече се превръща в полски град, предвид на което следва да се полагат максимални усилия за запазване на германския характер на града поне по отношение на културата.

Бидгошч, 17 ноември 1920

[Гданск става полски град , „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 315/1920]

–––––––––––––-

Пинск (Полесие), 1919–20.
Пред Бюрото на околийския комисар на Държавното учреждение по въпросите на завръщането на бежанците, пленниците и работниците.
Сн. Център КАРТА

 –––––––––––––

Старши редник Лех Димецки (201 доброволчески пехотен полк на Полската армия) в писмо до семейството си:

Като гръм от ясно небе се стовари заповедта от 17 ноември, в която се говори за демобилизирането на доброволците  и наборниците, родени след 1901 година […]. Без съмнение значи моментално ще бъдем освободени. На 20 ноември командирът на полка трябва да докладва в дивизията как се изпълнява демобилизацията. Днес сутринта група освободени замина за Резервния батальон на 1 пехотен легионен полк и при кадровиците. Там ще им смъкнат всичко и голи ще ги пуснат да си ходят у дома. 

Прушков, 18 ноември 1920

[На Лех Ян Димецки писмата от фронта 1920, Варшава 2004]

Из информация във в-к  „Goniec Częstochowski”:

Операциите в Украйна се развиват неблагоприятно за украинската армия. В момента продължава силна болшевишка офанзива  на фронта от Мохильов Подолски чак до Деражна. През първия ден на украинската офанзива […] операциите протичаха успешно. Украинската армия превзе Змежинка и се придвижи напред с 14 километра по линията на целия фронт, но поради пълната липса на боеприпаси офанзивата на юг се задави и доведе до  пробив на фронта и кавалерийски марш на болшевиките дъбоко навътре. […]

Тарнопол. Командването на полската армия, предвид възможността  воюващите на границата украински части  да прекосят Збруч,  извършва подготовка за разоръжаване на частите, пресичащи полската граница.

Ченстохова, 18 ноември 1920

[Армията на Петлюра отстъпва, „Goniec Częstochowski” бр. 265/1920]

Из информация във в-к „Kurier Lwowski”:

Предвид факта, че наближаващата мразовита зима може по ужасен начин да затрудни както пребиваването в концлагерите, така и завръщането на пленниците в родината, както и че всеки ден забавяне може да коства стотици човешки същества – събраните [във Варшава] настояват: 1) в най-спешен порядък да се постигне договореност с руското правителство; 2) преди всичко да се осъществи завръщането на няколко десетки хиляди военнопленници и армейски заложници; 3)  полското правителство от своя страна да извърши подготовка за размяна, като осгури влакове, пари и т.н.; 4) в състава на делегацията за смесената комисия в Москва да влязат хора не само добронамерени, но преди всичко специалисти във всяко отношение и способни за бързо и умело осъществяване на акцията; 5) делегацията да замине веднага, без да чака приключването на цялостната подготовка на нещата.

Лвов, 19 ноември  1920

[За ускоряване на завръщането на пленниците, „Kurier Lwowski” бр. 281/1920]

 ⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.