Още през 1961 г. Ян Блонски („Życie Literackie“ nr 497) обръща внимание върху многообразното творчеството на писателя.  Станислав Лем използва почти всички възможности, които съвременната science-fiction дава на писателя. Дори можем да кажем, че в своето – хронологически сбито, но количествено богато  -творчество той сякаш повтаря еволюцията на вида: започва от простички, безхитростни, окуражаващи разкази („Aстронавти“, „Облакът на Магелан“),  за да стигне скоро до пародии („Звездни дневници на Ийон Тихи“), както и до апокалиптичната и сбита визия на „най-лошия от възможните светове“ („Eден“). Нещо повече – систематично проверява литературните възможности, които предоставя научната фантастика.

По-късните години само потвърждават тази точна диагноза,  а на нас ни остава само да я доразвием.

Работно творбите на Лем можем да разделим на няколко групи. След забравените вече днес разкази и след ранните, оптимистични в изказа си  повести (самият автор  по-късно ги критикува като „соцреалистични“),  през 60-те години Лем създава творби, които в най-голяма степен притежават черти, характерни за каноничната форма на научната фантастика, и въвеждат в този жанр елементи на своеобразно разбиран реализъм.  Тук имаме предвид такива романи като „Еден“ (1959), „Соларис“ (1961), „Непобедимият“ (1964), „Гласът на бога“ (1968), както и печатаните в различни сборници разкази,  които влизат в поредицата  „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). След 1968 г. Лем се връща към тази писателска формула само веднъж, в последния си роман, озаглавен „Фиаско“ (1987).

Малко по-дълъг живот имат творби с гротесков характер, понякога нарочно архаизирани, съчетавани в цикли заради ярките характери на главните герои, като например звездния пътешественик Ийон Тихи или пък конструкторите Трурл и Клапауций. Този тип текстове се отличават с голяма езикова фантазия. В тях се появяват техническо-феодални неологизми, рими, както и крайно гротескни названия на устройства от бъдещето. Последният роман с Ийон Тихи – „Мир на земята“ – излиза през 1987 година.

През годините фокусът на творчеството на Лем се измества все повече към есеистиката и философските разсъждения. Най-важната творба от този вид със сигурност е „Summa technologiae“, въпреки че си заслужава да се спомене и „Философия на случайността“, тъй като съдържащите се в нея възгледи отекват в антикриминалните произведения „Разследване“ и „Сенна хрема“.

Aвтор: Culture.pl

Полска версия и фотогалерия  https://culture.pl/pl/tworca/stanislaw-lem

Английска версия https://culture.pl/en/artist/stanislaw-lem