24.05.2021 2021 ГОДИНА НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ, Актуално, Литература

Общ коментар на творчеството на Станислав Лем

Още през 1961 г. Ян Блонски (“Życie Literackie” nr 497) обръща внимание върху многообразното творчеството на писателя.  Станислав Лем използва почти всички възможности, които съвременната science-fiction дава на писателя. Дори можем да кажем, че в своето – хронологически сбито, но количествено богато  -творчество той сякаш повтаря еволюцията на вида: започва от простички, безхитростни, окуражаващи разкази (“Aстронавти”, “Облакът на Магелан”),  за да стигне скоро до пародии (“Звездни дневници на Ийон Тихи”), както и до апокалиптичната и сбита визия на „най-лошия от възможните светове” (“Eден”). Нещо повече – систематично проверява литературните възможности, които предоставя научната фантастика.

По-късните години само потвърждават тази точна диагноза,  а на нас ни остава само да я доразвием.

Работно творбите на Лем можем да разделим на няколко групи. След забравените вече днес разкази и след ранните, оптимистични в изказа си  повести (самият автор  по-късно ги критикува като “соцреалистични”),  през 60-те години Лем създава творби, които в най-голяма степен притежават черти, характерни за каноничната форма на научната фантастика, и въвеждат в този жанр елементи на своеобразно разбиран реализъм.  Тук имаме предвид такива романи като „Еден” (1959), “Соларис” (1961), „Непобедимият” (1964), “Гласът на бога” (1968), както и печатаните в различни сборници разкази,  които влизат в поредицата  „Разкази за пилота Пиркс” (1968). След 1968 г. Лем се връща към тази писателска формула само веднъж, в последния си роман, озаглавен „Фиаско” (1987).

Малко по-дълъг живот имат творби с гротесков характер, понякога нарочно архаизирани, съчетавани в цикли заради ярките характери на главните герои, като например звездния пътешественик Ийон Тихи или пък конструкторите Трурл и Клапауций. Този тип текстове се отличават с голяма езикова фантазия. В тях се появяват техническо-феодални неологизми, рими, както и крайно гротескни названия на устройства от бъдещето. Последният роман с Ийон Тихи – „Мир на земята” – излиза през 1987 година.

През годините фокусът на творчеството на Лем се измества все повече към есеистиката и философските разсъждения. Най-важната творба от този вид със сигурност е “Summa technologiae”, въпреки че си заслужава да се спомене и “Философия на случайността”, тъй като съдържащите се в нея възгледи отекват в антикриминалните произведения “Разследване” и „Сенна хрема“.

Aвтор: Culture.pl

Полска версия и фотогалерия  https://culture.pl/pl/tworca/stanislaw-lem

Английска версия https://culture.pl/en/artist/stanislaw-lem

Scheduled 2021 ГОДИНА НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ Актуално Литература

Прожекция на филма “Никога няма да вали”

В програмата на есенното издание на юбилейния XXV Международен филмов фестивал София филм фест (14-30.09.2021).
20 09.2021 Актуално, Кино

Прожекция на филма “Никога няма да вали”

В програмата на есенното издание на юбилейния XXV Международен филмов фестивал София филм фест (14-30.09.2021).
19 09.2021 Актуално, Кино