Можем да рискуваме да направим следното сравнение: космическите пътувания в „Разказите за пилота Пиркс“ са представени донякъде като отвъдморските плавания в края на епохата на платноходите. За такава връзка намеква стилизираният интериор на ракетата от разказа „Terminus“ – кръгли, месингови светилници под формата на илюминатори, бледи небесносини карти, имитиращи морските карти и накрая полумитичния разказ за корабокрушенци, борещи се докрай за оцеляване. Но все пак в действителността, в която се движи Пиркс, романтизмът на професията космонавт постепенно отстъпва пред рутината, а тя от своя страна води до различни неизправности. Както процедурите, така и оборудването се нуждаят от усъвършенстване, понеже са смес от най-новите постижения на техниката и инструменти и от престаряли начини на поведение (всичко това, разбира се, от перспективата на бъдещето).
Тази амбивалентност на експерименталните иновации и неизбежното износване на техниката отразяват материалните обекти, представени в разказите на Лем. В текстовете често се появяват прототипи на уреди (което по никакъв начин не гарантира тяхната безотказна работа), но, от друга страна читателят често среща прецизни описания на неудобства, износване, унищожаване или дори на грешни конструкторски решения (лющещата се броня на „Kориолан“). Но най-голямата заплаха за човека не е отказът на техниката, а заложените в него самия ограничения. В „Aнанке“ причина за тежката катастрофа става патологичният перфекционизъм на програмиста, а в „Условен рефлекс/Odruch warunkowy“ смъртоносният резултат от грешката неколкократно се появява на границата между неизправната алармена апаратура и човешката интерпретация на нейните показания. И ако главният герой намира изход от такива ситуации, то това не е благодарение на типичните за един супергерой качества (по-скоро обратното, пилотът Пиркс е представян по-скоро като разсеян мечтател), а благодарение на интуицията му, която го кара да излезе извън типичното шаблонно поведение. Нещо повече, мечтателността, мнимият характерологичен недостатък, обуславя практическата ефективност на неговите действия. Този тясно свързан със слабостта модел на героизъм, проявен от един обикновен човек (което от гледна точка на законите на жанра научна фантастика е нещо ново), оприличава Пиркс на мицкевичовия Густав-Конрад.
Цената за това, че във фантастичните светове на Лем читателят се чувства доста удобно, са някои анахронизми. Например в „Eден“, където технологиите правят възможни ако не междупланетните, то междузвездните пътешествия, единият от героите използва газова запалка. Такива ситуации следва да отличаваме от явно шеговитите анахронизми, с които са пълни „Приказки за роботите“ и „Звездни дневници“.
Друга, малко парадоксална проява на реализма,е живописното и подробно изобразяване на чужда за героите реалност. Интересното е, че това могат да бъдат както реалии на извънземни цивилизации, така и ситуации на Земята, наблюдавани от човек от друга епоха. Той може да бъде жертва на физически парадокси, свързани с пътуване със скорост, близка до скоростта на светлината („Завръщане от звездите“) или бенефициент на организирано години по-късно съживяване („Фиаско“ или илюстриращия същия проблем в шеговита форма „Футурологичен конгрес“).
Във всички случаи описваната от Лем чуждост е винаги конкретна, почти осезаема, тревожна – не поради някаква недоизказаност, а най-вече поради това, че не можем да я разберем. По правило човешките познавателни схеми са изправени пред изпитание поради размиване на границите между живото и мъртвото, естественото и изкуственото, органичното и неорганичното. Тук можем да припомним некроцитите от „Непобедимия“ или с други думи миниатюрните летящи военни автомати, интелигентни само когато са обединени в рояк, биологичната фабрика от „Еден“ или пък всички форми на мислещо желе, които срещаме от „Соларис“ до „Звездни дневници“. Друг типичен за Лем белег на чуждостта е израждането или деформирането на идеята на конструктора, възникващи в резултат на катастрофа, след която само части от цялото са достъпни за интерпретация. Този мотив се появява още в „Астронавти“, за да премине по-късно през безкрайни модификации.
Върху силата и конкретния характер на изобразената в творчеството на Лем чуждост акцентира авторът на неговата биография Владимир Борисов:
Именно при Лем открих най-интересните описания на фантастични пейзажи. Това е океанът на планетата Соларис и гората Бърнам в романа „Фиаско“. Десетки страници, в които на практика няма действие, са написани по такъв начин, че е невъзможно да се откъснеш, те са изпълнени с вътрешна динамика. И най-интересното, Лем е признавал, че вътрешно не вижда това, за което пише. Той нанизва дума след дума, воден само от това структурата на написаното да му харесва, да поражда естетическо удоволствие именно в литературен план. Но във въображението на читателя тези редове пораждат великолепни картини, много трудни за възпроизвеждане в графично отношение.
За висшата степен на изразителност на използваните от него езикови средства свидетелстват описите на поне два фантастични пейзажа. Можем да прегледаме хиляди научно-фантастични книги, но няма да намерим толкова зрелищни описания на измислени феномени като тези в разказите за творенията на Соларис – загадъчните симетриади, мимоиди и др. за гората Бърнам на Титан (‘Фиаско’), която, за разлика от шекспировата гора никъде не отива, но пък постоянно се променя.
За реалиста Лем можем да говорим и от съвършено различна перспектива. В края на краищата своите упражнения по представяне на чуждостта той започва още в ранната си повест „Болница Преображение“, в която действието се развива по време на немската окупация. Според литературния историк Йежи Яжембски това произведение представя същата философска проблематика, която ни е известна от зрелите и канонични творби на Лем (отчасти обаче неутрализирана от това, че най-трудните въпроси в тази повест задава отрицателния герой – литераторът Секуловски).
Тезата за философския приоритет на „Болница Преображение“ заслужава да бъде илюстрирана с примери – затова ще кажем, че конфликтът между хладния научен рационализъм и човешката природа в „Болница Преображение“, представен под формата на дискусия между психиатри, се появява отново в разказа „Разследване“ – в изказванията на разбунтувалия се човекоподобен робот Калдер и в размишленията на противопоставящия му се Пиркс. Хуманистичните аспекти на месианството на доктора от „Еден“ и тревожните описания нa лудостта ще засягат по-често пародиращите нашето съзнание роботи отколкото хората (да си спомним сцената на религиозните преживявания на машините, изпратени за скрап в „Завръщане от звездите“).
Aвтор: Culture.pl
Полска версия и фотогалерия https://culture.pl/pl/tworca/stanislaw-lem
Английска версия https://culture.pl/en/artist/stanislaw-lem
