21 ноември 2021, 16:00 – 17:00 ч.  

Програма „Христо Ботев“ на БНР

Съвместно с Българско национално радио

По случай Годината на Станислав Лем и 100-годишнината от рождението на писателя

„Доктор Диагорас“ – разказ от поредицата „Звездни дневници“, който може да се опише като „Соларис“ в миниатюра. Историята разказва за противоречив и свадлив кибернетик, който оспорва основните постулати на своята наука. Според Диагорас създаването на машини или програми, които изпълняват човешки команди, е задънена улица – всъщност би било по-подходящо да се конструират устройства, които първоначално проявяват воля, а не интелигентност. Крайният резултат от работата му е самоорганизиращо се желе, способно да реагира на външни стимули, например електромагнитни вълни. Диагорас конструира два такива хомеостата и след това забелязва, че те комуникират помежду си. Той се опитва да блокира тази комуникация, но не успява. По време на посещението си в имението на Диагорас в Крит Тихи открива – както в „Соларис“ – че изследователят и изследваното лице са си разменили местата.

„Звездни дневници“ (превод: Силвия Борисова, Лина Василева, Павел Николов, Светлана Петрова, ИК „Колибри“, София, 2009) – какво можем да научим от извънземните? В поредица от разкази, писани в продължение на тридесет години, гениалният полски фантаст Станислав Лем доказва, че можем да научим много. Главният герой на „Звездни дневници“, Ийoн Тиxи, общува с различни извънземни като истински Гъливер. По време на многобройните си междупланетни пътувания пътешественикът се запознава с различни цивилизации, изградени от мислещи същества, но и от напреднали роботи. Въображението на автора в създаването на измислени светове и необикновени сюжети няма граници. Неговите истории за пътуванията са не само  невероятни и забавни фантазии, но и сериозни размисли за парадоксалната природа на света, човека и неговата култура. Изненадващото е, че извънземните, населяващи отдалечени в космоса (понякога и във времето) планети, имат повече общо с нас, отколкото можем да предположим …