„Целта на броя е да очертае историческия и културния контекст на случилото се в Полша под нацистка окупация и да представи гласовете на творците – свидетели и жертви на Холокоста. В композицията на броя влизат литературни и исторически анализи на учени като Яцек Леочак, Барбара Енгелкинг, Владислав Панас и Еугения Прокоп-Янец, които въвеждат в спецификите на полско-еврейската културна продукция и историческите реалии на живота в гетото. Специфичната перспектива на полскоезичните автори от еврейски произход е реконструирана в текста на Еугения Прокоп-Янец, а Владислав Панас разсъждава върху онтологичното различие и другостта като важна категория за това творчество. Особено важни за реконструирането на живота в най-голямото гето в окупираната от нацистите Европа са свидетелствата от Конспиративния архив на Варшавското гето, разгледан от Яцек Леочак. Ценен синтез за литературния и театралния живот в гетото представя Барбара Енгелкинг, чиито текстове представляват своеобразен културен „пътеводител из несъществуващия град“. Литературната част на тематичния брой обхваща непубликувани до този момент на български материали от Архива на Рингелблум. Жанрово разнородните документи (очерци, поезия, епистоларна и есеистична проза) са създавани от автори с различни идеологически убеждения и възгледи, разнообразен предвоенен опит и художествен стил. Въпреки многообразието си обаче тези текстове споделят редица общи черти. Подбраните материали са писани на полски език, макар че в Архива на Варшавското гето голяма част от написаното е на иврит и идиш. Текстовете в броя представляват документи, спомени, есета и стихотворения, които разкриват всекидневните изпитания на обитателите на гетото.“ (Кристиян Янев)

 

Водещи редактори на брой 40 са Кристиян Янев и Маргрета Григорова.