С тъга научихме за кончината на Николай Георгиев, българският режисьор, възпитаник на Варшавската театрална академия, ученик на Йежи Гротовски, почитател и ценител на полската драматургия и театрална теория, претворил на българска почва идеите на Йежи Гротовски и Кажимеж Деймек в създадения от него Театър-лаборатория „Алма алтер“. Стъпвайки на революционните идеи на Гротовски, той създава нов тип театър, в който отрежда съвсем различно място на зрителя и актьора. През годините имахме удоволствието да видим  на сцена негови спектакли, посветени на знакови за полската култура творби или личности в рамките на създадения от него цикъл „Театър полски“- „Задушница, една възможна импровизация“ по Адам Мицкевич (2010), „Реквием, за най-прекрасното приключение в историята на човечеството“ (2011) за живота и делото на Мария Склодовска-Кюри, „Когато отново ще бъда малък“ (2012) за големия полски педагог Януш Корчак, „Актьорът-принц“ (2014) по Адам Мицкевич и Адам Георгиев и „Окото на Кантор“ (2015) по творчеството на Тадеуш Кантор.

През 2019 г. за приноса му към развитието на полско-българското сътрудничество в областта на културата той бе награден с указ на президента на Република Полша със Златен кръст за заслуги.

С тъга се прощаваме с този посланик на полската култура в България. Поклон пред паметта му.