Името ѝ е неразривно свързано с българските издания на Ришард Капушчински и Януш Корчак. С вдъхновение, прецизност и дълбоко уважение към оригинала тя създаде преводи, които ще останат за поколенията като образец за майсторство, езикова чувствителност и красив, чист български език. Неслучайно тя е беше сред лауреатите на полската Преводаческа награда „Ришард Капушчински“ за принос към превода и популяризирането на творчеството на „репортера на века“.

 

За нея преводът беше повече от професия. „Преводът за мен е своеобразна съдба, кауза“ – казваше тя. И действително го живееше така: с всеотдайност, с чувство за отговорност към думите и към хората, които ще ги прочетат.

 

Ще я помним като светъл и благороден човек – винаги усмихната, откровена, изпълнена с енергия и доброта, готова да помогне и да сподели енергията на духа си. Тя беше част от живота ни през всички тези години, като ни даряваше със своята подкрепа, мъдрост и приятелство.

 

Много ще ни липсва.

Светла ѝ памет.