„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

⁂

16 – 22 октомври 1920

На 16 октомври във Вилно се провежда първото тържествено заседание на Временната управляваща комисия на Централна Литва; към събраните се обръща ген. Луциян Желиговски. На 18 октомври на целия полско-съветски фронт са прекратени военните действия. Набелязана е предварителната граница от Двина до Днестър. Обществеността протестира срещу въвеждането на институцията Сенат, като го смята за спирачка, която ще възпрепятства всички начинания на демократично избраната долна камара. На 22 октомври Законодателният сейм ратифицира Рижкия мирен договор. Това предизвиква протестите на полските земевладелци, чиито имения се намират на изток от набелязаната линия на границата. Поляците завладяват териториите на запад и север от Вилно.

 ⁂ 

Станислав Карпински (банкер) в дневника си:

С болшевиките е подписан мирен договор в Рига. Войната свърши! Цялата държава ще си отдъхне и вероятно министъра на хазната най-вече. Всъщност едва сега може да се задейства разумната, планова икономика. Най-сърдечно пожелавам успех на [Владислав] Грабски.  Той временно се спасява с облигационен заем и подготвя задължителен заем, който може и да не успее, защото заложеният в него принцип е неправилен: насила можеш да вземеш от някого, но да вземеш назаем става само на шега.

Варшава, 16 октомври 1920

[Станислав Карпински,  Споменник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

Юлиян Волошиновски (писател) в списание „Przymierze”:

Говорим за умението да печелим привърженици сред освобождаващите се народи, с които доскоро ни обединяваше общото робство, с които днес ни свързва общата опасност; говорим за доброто отношение към тях, за морална подкрепа в борбата им за извоюване и укрепване на свободата.  […] Следва да избягваме всичко, което може да ни скара със съседите, а именно: обиден тон, тенденциозни унизителни информации, с една дума всичко, с което нашата националдемокрация се пъчи спрямо Украйна с упоритост, достойна за по-добро дело, и с омраза, която дори от приличие не се опитва да скрие. Всъщност тази омраза е добър знак. Тя е свидетелство за безсилието й да се противопостави на духа на времето, който въпреки протестите на назадничавите вкарва в живота нови, по-съвършени форми на съжителство между свободните народи. Това предизвиква гнева на назадничавите. […]

Нашите най-близки два народа, най-силно свързани с нас чрез историята и кръвта, с икономически отношения, които най-добре могат да ни защитят от нашествия, са Украйна и Белорусия, борещи се за свободата си. Те заслужават най-благосклонната ни морална подкрепа и искрено приятелство, което е подкрепа в борбата.  

Варшава, 17 октомври 1920

[Юлиян Волошиновски, Честност и благоразумие, „Przymierze” бр. 10/1920]

Ян Квапински (председател на Управителния съвет на профсъюза на селските стопани):

Сеймът пристъпи към изработването и приемането на Конституция. Развихри се яростна борба между десницата, центъра и левицата за въвеждане на демократично управление  в Полша. Десницата искаше да въведе двукамарен парламент, при което съставът на сената трябваше да бъде сформиран от вирилисти [влизащи в сената не по избор, а въз основа на функция]. Центърът и левицата са против този принцип, като се стремят към съставяне на еднокамарен парламент. От сейма борбата се пренесе на улицата, а Полската социалистическа партия, споразумяла се с централата на профсъюзите, обяви всеобща стачка срещу проекта на десницата.

Варшава, октомври 1920

[Ян Квапински, Моите спомени 1904–1939, Париж 1965]

–––––––––––––-

Последната страница от мирния договор, подписан в рига  между Полша и Съветите.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон/ Център КАРТА

–––––––––––––

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

Стачка с манифестация против сената, социалистите успяха да събрат ок. 8 хиляди души. Макар че отричат, те не могат да се откъснат от комунистическата си опашка. Пък и къде е границата? При нас продължава смесването на понятията, че за антидържавно се смята само комуната с болшевиките. Замазват очите на хората, че може да има национален комунист. И така се разхождаха безнаказано с лозунги: „Долу сеймът”, „Смърт на буржуите”, „Да живее републиката на съветите”. Такива са нравите в Полша, правителството се съобразява само с тълпата и юмрука.

Като отчитахме това, решихме да опитаме следващата неделя да организираме голяма улична демонстрация в подкрепа на двукамарния сейм. Трябва да успеем. Имам усещането, че на хората им дойде до гуша от това социалистическо парадиране. Няма начин в Полша трамвайджиите да диктуват конституцията и да бъдат последна инстанция.

Варшава, 18 октомври 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

Взводен Януш Сопочко (55 Познански пехотен полк):

Стоим при последните къщи на предградието. Болшевишкият лагер трябва да е в близката гора, на ок. половин километър от нас. Насочвам картечницата натам. Час по-късно откъм болшевишкия лагер долитат викове и страхотна стрелба. Над главите ни обаче не свистят куршуми. „Мир, товарищи, мир”! [Мир, другари!] Не разбирам какво става. Почти едновременно пристигна конен пратеник със заповед от ротния командир веднага да евакуираме лагера  и да се изтеглим внимателно в района на ротата. Връщаме се, ротата е готова за марш. Командирът чака нашия взвод, след което ни казва: „Войници! Край на войната – примирие!”. Всички са объркани, а после ни обхваща луда, невероятна, бясна радост.

Минск Литовски, 18 октомври 1920

[Януш Сопочко, Моят взвод, Варшава 1937]

Маршал Юзеф Пилсудски в заповед за края на войната:

Войници! Две дълги години, първите от съществуването на свободна Полша, прекарахте в тежка работа и кървави усилия. Приключвате войната с прекрасни победи. […]

Нашата задача приключва. Тя не беше лесна. Полша, разрушена от войната, водена не по нейно желание, бе бедна. Войници, неведнъж очите ми се насълзяваха, когато виждах в редиците на армията, която командвах, вашите боси, изранени стъпала,  изминали огромни пространства, когато виждах мръсните дрипи, покриващи телата ви, когато трябваше да късам от скромните ви  войнишки дажби и да искам да се хвърляте в кървав бой гладни и студуващи. […] За труда и издръжливостта, за жертвоготовността и кръвта, за храбростта и смелостта ви благодаря, войници, от името на целия народ и нашето Отечество.

[…] Войници! Направихте Полша силна, уверена в себе си и свободна. Можете да се гордеете и да сте доволни от изпълнения си  дълг. Държава, която за две години е способна да създаде войници като вас, може спокойно да гледа в бъдещето.  

Варшава, 18 октомври 1920

[Юзеф Пилсудски, Събрани писма, т. 5, Варшава 1937]

–––––––––––––-

Варшава, октомври 1920.
Ръководителят на държавата Юзеф Пилсудски сред офицерите от  Отдел „Адютанти“ в белведерската градина.
Сн. Полски институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон/ Център КАРТА

–––––––––––––

Генерал Юзеф Халер в прощална заповед – във връзка с разпускането на Генералния инспекторат на доброволческата армия:

Наравно с работата на Щаба отличавам дейността на II отдел на Генералния инспекторат на доброволческата армия, развил широкомащабна пропаганда в цялата държава, развълнувал обществото и разбудил съвестта на масите. Благодаря на всички най-изтъкнати полски писатели и творци, които по мой призив се вляха в редиците и безкористно отдадоха  силите и таланта си в служба на Отечеството. […] Винаги ще ни обединява любовта на Отечеството и делото, извършено с общи сили, както и  кръвта, проляна в защита на Полша и нейните идеали.  

Варшава, 19 октомври 1920

[Извлечение от вътрешна заповед № 49, в: Защитата на държавата през 1920 година. Отчетно-мемориална книга на Генералния инспекторат на доброволческата армия и Гражданските комитети за защита на държавата, Варшава 1923]

Капитан Людвик Морстин (и.д. военен аташе към щаба на Върховния главнокомандващ на Обединените сили маршал Фердинанд Фош) в грама до Върховното главно командване на Полската армия:

Днес на Ке д’Орсе [във френското МВнР] вече се говори за федерация на цяла Литва с Полша в уния и под полски протекторат. Вчера в разговор с генерал [Максим] Вейганд  рискувах с изречението, че вилненският инцидент, който изглеждаше като катастрофа за външната ни политика, може непредвидено да ни донесе ползи. Генералът не възрази решително, а само каза, че е рано за изводи. Останах с впечатлението, че тук има тенденция за отстраняване на Обществото на народите от литовския въпрос. Обществото на народите бе създадено, за да се установи линията на armistice’а [примирие] на определен участък, която всъщност ген. Желиговски не е пресякъл, а заобиколил.

Париж, 19 октомври 1920

[Документи и материали към историята на полско-съветските отношения, т. 3, Варшава 1964]

Из информация в „Kurier Lwowski”:

Целият работнически Лвов спря работа. Спряха частните предприятия и работилници, спряха всички общински институции, по-точно: кланицата, газовата служба, електроцентралата, сметосъбирането, снабдяването с дърва и въглища, снабдяването. Поддържаше се само водоснабдяването и доставката на електричество. По улиците на града правеше впечатление пълното отсъствие на трамваи, както и фактът, че всички магазини без изключение в целия град бяха затворени. Затвориха дори столовите, ресторантите, млекарниците, с една дума местата, които по принцип са отворени дори в неделя.  

Сутринта в своите центрове се събраха профсъюзите и след това тръгнаха със знамена и лозунги към градския площад, където […] се проведе демонстрационно събрание с участието на многохилядно множество. […] Събранието прие с акламации следната резолюция:

„[…]пред цяла Полша Лвов издига протест срещу опита на държавния строй да бъде наложена втора камара – реакционен сенат. Искаме еднокамарен Сейм! […] Искаме камара по труда и национален референдум! […] Искаме в Полша строй, който да гарантира раждането на могъща народна Полша! […]”.

Лвов, 20 октомври 1920

[Всеобща стачка-манифестация в Лвов, „Kurier Lwowski” бр. 255/1920]

–––––––––––––-

Сатирично списание „Mucha”. Издание от 22 октомври 1920.
От фондовете на Националната библиотека

–––––––––––––

Станислав Грабски (депутат на народно-демократичния Национален земеделски съюз, участник в преговорите в Рига):

След завръщането на нашата делегация във Варшава в Сейма и в обществото първоначално имаше задоволство от сключения мирен договор. Скоро обаче започнаха атаките срещу него. Техни автори бяха безспорно привържениците на Пилсудски. Начело на кампанията, която трябваше да попречи на ратифицирането на мирния договор със Съветска Русия от Сейма излезе многобройната по това време във Варшава колония полски земевладелци и национални и културни дейци от минския и мохильовския край, от околностите на Константинов, Каменец, Плоскиров, Винница … Тяхното огорчение бе напълно разбираемо.

Та нали в продължение на почти сто години техните семейства упорито, понасяйки многобройни преследвания, са останали верни на своята националност и вяра, но и не са пестили усилия на земите, част от Полската Жечпосполита преди подялбите, да поддържат ако не преобладаваща, поне силна позиция на полската култура. И е имало период, когато в техните родни земи е имало и полска армия, и полска администрация. И ето че след прекрасната победа край Висла и Вкра Полша се отрича от тях, оставя домовете им, именията, енориите, гробовете на прадедите им извън границите си. За тази несправедливост те ме обвиняваха на първо място. По време на дискусията в Сейма относно рижкия договор от галерията върху банките бяха разпръснати няколкостотин листовки, които остро ме обвиняваха за изоставянето на нашите източни покрайнини.  

Варшава, 22 октомври 1920

[Станислав Грабски, Мемоари, т. 2, Варшава 1989]

Маршалът на Сейма Войчех Тромпчински в реч, откриваща дебатите за ратифициране на договора, сключен в Рига:

Търсихме мир не само с правителството на Съветите, но по-скоро с руския народ. Подписвайки договора, се стремяхме да начертаем държавната граница с Русия въз основа на жизнените интереси на двата народа, а не обвързахме условията на мира с положението на бойния фронт. А това, че трябваше да забравим много лошотии, причинени на нас и нашите бащи, с болка на сърце да жертваме не една похвална традиция, да оставим на изток извън границите на Отечеството милиони наши братя, които в продължение на век и половина с тежки жертви запазиха верността си към нея,  е излишно да се добавя.  Не използвахме нашите последни победи, но историята няма да ни обвини, че сме наложили на руския народ в нещастен за него момент мир, който нарушава принципите на правотата.  

Варшава, 22 октомври 1920

[Стенографски отчет от 177 заседание на Законодателния сейм от 22 октомври 1920 г., Дигитална библиотека на Университета „Мария Склодовска-Кюри“]

⁂

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

⁂

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.