„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.
⁂
6 – 12 ноември 1920
На 6 ноември от Вилно Михал Рьомер заминава за Ковно (Каунас – бел.пр.), за да провери вероятността за диалог между двата града в контекста на „Централна Литва“. На 9 ноември в Париж представители на Полша и Свободния град Гданск подписват конвенция, уреждаща отношенията им: Гданск е подчинен на Обществото на народите, от Германския райх Полша наследява собствеността му в Свободния град, получава частични права върху корабостроителницата, телеграфите, телефоните и пощата. На 10 ноември самостоятелно действащата армия на ген. Станислав Булак-Балахович превзема Мозир, а ден по-късно Каленковиче; на 12 ноември той обявява независима Белоруска република. Населението във всички полски градове страда от растящата скъпотия и липса на стоки от първа необходимост.
⁂
Из информация в „Gazeta Olsztyńska”:
Политическият и пресотделът на командването на 3-та армия докладва за редица злоупотреби на организираните от литовския комитет за национална отбрана литовски партизански отряди, патрулиращи в селата и градчетата. Отрядите тероризират полското население, като отнемат имуществото и вещите им и убиват оказващите съпротива. Полското население в неутралната зона, в която след оттеглянето на редовната литовска войска са останали по-малочислени банди, иска да му бъдат доставени средства за самоотбрана. […]
Ковненският парламент упълномощи литовската полиция да арестува и задържи в ареста за неограничено време всички подозрителни лица. Литовската полиция изтълкувала разпореждането по такъв начин, че в редица населени места като напр. Кейдани затворила цялата полска интелигенция. Независимо от това литовските военни власти масово разстрелват поляци и ограбват жилищата им.
Олщин, 6 ноември 1920
[Жестокостите на литовските банди, „Gazeta Olsztyńska” бр. 134/1920]
Из информация в „Ilustrowany Kurier Codzienny”:
Вчера в Ягелонския университет започнаха записванията и ще продължат до 17 ноември. Дейността си започна и академичният съвет, чията задача е да издава удостоверения за изпълнена гражданска повинност или военна служба на студентите. Тези, които не получат горепосоченото удостоверение, няма да бъдат приети в университета.
Краков, 6 ноември 1920
[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 304/1920]
Максимилиан Малиновски (деец на Полската селска партия „Освобождение”) в сп. „Wyzwolenie”:
Най-сетне сключваме мир. Стотици хиляди ще се върнат от фронта, хиляди, заети във военната промишленост, ще трябва да се захванат с друга работа; по време на войната хиляди преживяваха от ден за ден, само и само да оцелеят ден или седмица; мнозина се омързеливиха – всички тези хора трябва да се захванат за истинска продуктивна работа. И с какво да се захванат тези хора, къде ще намерят работа? Нито някогашният Държавен или Регентски съвет, нито по-късните правителства – никой от тях не се погрижи да осигури работа на хората. Само политиканстваха. […]
Стотици хиляди войници ще се завърнат от фронта и ще викнат: работа, хляб, земя! Осигурило ли е правителството работа, хляб и земя за войниците и големия брой безработни? […] Земята за тях трябваше вече да е готова, а ако не е, нека чиновниците излязат от учрежденията, […] веднага да отидат в полето, да измерят земята и да я дават на безработните войници. […] В центъра, в сърцето на Отечеството трябва да бъдат заселени те, като пример и най-добра база. Да им бъде заделена веднага половината от частната земя в чифлиците. Това, което в продължение на година не бе сторено, да стане днес и веднага.
Варшава, 7 ноември 1920
[Мир и нови грижи, „Wyzwolenie” бр. 45/1920]
–––––––––––––-
Сатирично списание „Муха”, издание от 12 ноември 1920.
От фондовете на Националната библиотека
–––––––––––––
Из депеша на Полската телеграфна агенция:
Неочаквано избухнаха стачки в две централни електростанции в Божов и Забже, които снабдяват с промишлен ток и битов ток за осветление цялата горносилезийска промишленост. […] Причина за стачката са искания за повишаване на заплащането. […] Вече втора нощ горносилезийските градове тънат в мрак. Поради липса на ток не излизат вестници. Спряха всички промишлени предприятия и трамваите. От тъмните нощи се възползваха бандитите, които извършиха редица кражби и нападения. Днес тръгна слух, че в подкрепа на исканията на работещите в електроцентралата със стачка заплашват и работниците от водоснабдителната служба.
Битом, 7 ноември 1920
[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 307/1920]
Из статия за полско-германската конвенция в „Ilustrowany Kurier Codzienny”:
Полско-германските преговори за уреждане на комуникационните отношения между Източна Прусия (Померания) и останалата част от Германия през полска тертиория или т.нар. полски коридор, включваха жп, пощенските, телеграфните и телефонните комуникации, въпроса за митническите отношения, паспортни и навигационни въпроси. […] Преговорите продължиха почти месец и резултатите бяха доста успешни, въпреки че цялостния проблем за уреждане на сервитут за преминаване през Полша поражда многобройни изключително сложни и спорни въпроси и че не съществува прецедент в досегашното международно право. […] От Берлин във Варшава пристигат немски експерти, за да обсъдят с полски експерти редица въпроси, които, поради липса на данни, не са могли да бъдат обсъдени както трябва и из основи в Париж.
Варшава, 8 ноември 1920
[Полско-германската конвенция за коридора върви в правилната посока, „Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 306/1920]
Из договора между Полша и Свободния град Гданск:
Полша ще поеме външните работи на Свободния град Гданск и ще съдейства на гданските граждани в чужбина. Това съдействие ще бъде оказвано при условията, важащи за полските граждани. Паспортите, издадени на гданските граждани, ще гарантират съдействие от страна на Полша зад граница само в случаи, когато притежават виза на Представителя на полското правителство в Гданск.
[…]
По всяко време и при всякакви обстоятелства Полша ще има право на внася и изнася през Гданск стоки от всякакъв вид, които не са забранени от полските закони.
Париж, 9 ноември 1920
[Договор, сключен между Полша и Свободния град Гданск за изпълнение и допълнение на полско-гданската конвенция от 9 ноември 1920 г., Гданск 1921]
–––––––––––––-
Първата страница на конвенцията, подписана в Париж на 9 ноември 1920 от Полша и Свободният град Гданск.
От фондовете на Националната библиотека
–––––––––––––
Из информация в „Rzeczpospolitа”:
Преди половин година делегация от Америка докара около 6 милиона марки [полски], предназначени за подпомагане на варшавските еврейски дребни търговци. Дълго време не се знаеше къде са тези пари. Най-накрая успяхме да разберем, че те са на разпореждане на г-н [Йошуа Хешел] Фарбщайн. […] Подозираме […], че е задържáл тези пари, за да ги разпредели в съответния момент и да агитира чрез заеми в полза на сионистична организация. […]
За да не се стига все пак до намеса, набързо се събра междупартиен еврейски комитет, който изчисти нещата. Но остава фактът, че в продължение на толкова месеци сионистите са „кътали” 6 милиона, с което предизвикаха коментари с обвинения на част от еврейската преса.
Варшава, 9 ноември 1920
[Афера за 6 милиона, „Rzeczpospolita” бр. 146/1920]
Станислав Карпински (банкер) в дневника си:
Болшевиките са разбили бялата армия на Врангел, наследник на Деникин. Руската емиграция ни обвинява в преждевременно примирие.
В Сейма се водят ожесточени, а понякога и отвратителни битки за конституцията. Ако я приемат най-сетне, то ще бъде благодарение на председателя Тромпчински. Демократичното управление не е лесна работа.
Варшава, 10 ноември 1920
[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915-1924, Варшава 1931]
Mайор Кажимеж Швиталски (началник на политическия отдел и пресотдела на Върховния главнокомандващ) в дневника си:
Относно съобщението за натиска на [министъра на външните работи Еустахи] Сапеха, на Желиговски да се нареди да издаде заповед да не се бомбардират Ковно (Каунас) или Вилкомеж, Комендантът каза, че досега само от наша страна е декларирано съгласие за провеждане на референдум и прекратяване на борбата. Ковно мълчи, затова от страна на съюзническите фактори върху Ковно трябва да бъде упражнен натиск. В противен случай ние се обвързваме, а литовците са със развързани ръце. От трите значими фактора – Варшава, Ковно и Вилно факторът, който в момента се разглежда като най-слаб, е Полша, въпреки баланса на силите. Тъй като играем ролята на слаби и сме склонни на отстъпки, ние сме подложени на най-голям натиск. Това трябва да се промени.
Варшава, 11 ноември 1920
[Кажимеж Швиталски, Дневник от 1919-1935, Варшава 1992]
–––––––––––––-
Бялисток, 11 ноември 1920.
Парад по случай празника на независимостта.
Сн. Център КАРТА
–––––––––––––
Из комюнике на Полската телеграфна агенция:
След дълго прекъсване на 15 ноември в Гданск ще бъде свикано заседание на гданското Учредително събрание, на което Гданск ще бъде официално провъзгласен за Свободен град. Текстът на полско-гданската конвенция също ще бъде прочетен на тази среща. Общинският съвет ще остане в ръцете на съюзническата комисия, докато Съветът на посланиците издаде друго разпореждане. Местните германски ежедневници публикуват депеша на германската гданска делегация в Париж: „В петък делегацията на германците от Гданск даде своето становище относно специалните обсъждания на полско-гданската конвенция. В отговор на това Съветът на посланиците изпрати редактирания текст на конвенцията, който вероятно ще влезе в сила на 15 този месец. […]”.
Варшава, 11 ноември 1920
[„Ilustrowany Kurier Codzienny” бр. 309/1920]
Зофя Морачевска (депутат, съпруга на зам.-председателя на Сейма) в писмо до сестра си:
Успях […] да предизвикам раздвижване и публичен интерес към въпроса с пленниците. Всички статии, споменавания и бележки, появяващи се в ежедневниците, са мое дело, защото или аз самата ги пиша, или принуждавам хората да пишат. Тук се проведоха два митинга – избираха делегация, която замина при Пилсудски, Тромпчински, Витос, Дашински, [Еустахи] Сапеха и зам.-министъра на външните работи [Стефан] Домбровски. Навсякъде говорих и уж нещо става, но нещата вървят много мудно и трудно. Боже – та тези хора са в плен, те са вече извън играта – никому ненужни– кой ще се погрижи за тях. Сърдита съм на Пилсудски за лекомисленото организиране на доброволчески полкове и за похабяване на младежите! Толкова бях сърдита, че не взех участие в тържествата в негова чест – отказах.
Варшава, 11 ноември 1920
[Зофя Морачевска, Писма до сестра ми 1896-1933. Дневник 1891-1895 (1950), Ломянки 2018]
Из информация в „Słowо Żołnierskiе”:
Армията на ген. Булак-Балахович, преминала на територията на Беларус още преди изтичането на посочения в мирния договор срок, постоянно напредва. Челните отряди вече са стигнали Мозир. Армията е затруднена да се придвижва бързо поради липса на жп транспорт – всички мостове са прекъснати. Населението приема армията много благосклонно. Селяните доставят храна, фураж и изпращат много доброволци. В резултат на това числеността на армията с напредването ѝ бързо расте и в момента наброява вече около 50 хиляди ентусиазирани бойци. Отвсякъде се събират въстанически отряди, които сякаш изскачат изпод земята.
Вилно, 12 ноември 1920
[Успехите на Балахович, „Słowo Żołnierskie” бр. 10/1920]
⁂
Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:
Цикълът е изготвен от Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската държавност.
Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.
⁂
Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.