24 юни 2021, четвъртък, 19.00 ч.

Полски институт, вход свободен

Ще бъдат представени най-известните творби на поета, преведени от Андреана Радева, както и преведените за първи път на български език от Антоането Попова стихове, чийто герой е Фридерик Шопен: „Пианото на Шопен“, част от „Черни цветя“ и „Прометидион“, и „Некролог“.

Циприан Камил Норвид (1821-1883) – изтъкнат романтичен поет, прозаик, драматург, скулптор, художник и автор на рисунки. Прекарва младостта си във Варшава, изучавайки живопис. Продължава обучението си в Германия и Италия. През 1846 г. в Берлин е арестуван и затворен по политически причини. През 1849 г. пристига в Париж, където поддържа контакти с изтъкнати представители на полската
и международната емиграция (като Фридерик Шопен, Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Адам Йежи Чарториски, Георг Гервег).  Принуден да търси препитание, заминава за Ню Йорк. Опитва се да изкарва прехраната си със скулптура и рисуване. През 1854 г. се завръща за постоянно в Париж. Той е известен
в артистичната общност главно като рецитатор, рисувач и гравьор (през 1868 г. е приет в Société des Artistes). Постоянни финансови проблеми и задълбочаваща се глухота са причина през 1877 г. да се премества в приют за бедни полски ветерани и сираци, където прекарва остатъка от живота си. Погребан е в гробището в Иври. През 1888 г. тялото е преместено в полското гробище в „Монморанси“ и погребано в масов гроб. Творчеството му е преоткрито през 1897 г. от поета и критик Зенон Пшесмицки (Мириам), който десетилетия наред издирва ръкописите на Норвид и пише за него. По-късно неговото творчество
е оценено и от академичните среди, подготвят се многотомни издания за Норвид, в които коментарите са толкова обширни, че са с обем на самостоятелни книги. Поезията му е трудна, интелектуална, афористична, лишена от описателността и мелодичността на типичната романтична поезия. Той използва кратки форми, детайли, метафора на няколко нива, диференцирана, неправилна структура на стиха, за да подчертае поантата. Сред най-добрите му произведения са поетичният цикъл „Vade mecum” (1865-1866), философската поема „A Dorio ad Phrygium” (1871), трагедиите „Зад кулисите” (1865-1966), „Клеопатра” (1870-1872), „Пръстенът на великосветската дама” (1872). Негови събрани съчинения са публикувани през 1966 г., а през 1971-1976 излизат пълни събрани съчинения в 11 тома.