Войната в Украйна разкри истината за Русия. Който не искаше да забележи, че държавата на Путин се стреми към империализъм, днес трябва да се съобрази с факта, че в Русия са се възродили демоните от 19-ти и 20-ти век: национализмът, колониализмът и все по-видимият тоталитаризъм. Но войната в Украйна разкри и истината за Европа. Много европейски лидери се хванаха на въдицата на Владимир Путин и сега са шокирани.

Завръщането на руския империализъм не трябва да е изненада. Русия бавно възстановява позициите си почти двадесет години пред очите на Запада. Западът избра геополитическа дрямка в този момент, а не благоразумна бдителност. Той предпочете да не вижда нарастващия проблем, отколкото да му се противопостави навреме.

Европа се озова в днешната ситуация не защото беше недостатъчно интегрирана, а защото не искаше да се вслуша в гласа на истината. Този глас идва от Полша от много години. Полша не претендира за монопол върху истината, но е много по-опитна от другите в отношенията с Русия. Подобно на Касандра, която предизвестява падането на Троя, президентът на Полша Лех Качински беше прав, когато преди много години каза, че Русия няма да спре до Грузия и ще иска още и още. И той също остана нечут.

Фактът на игнорирането на полския глас е само пример за големия проблем, пред който е изправен днешният ЕС. В него равнопоставеността на отделните държави е декларативна. Политическата практика показва, че най-важен е гласът на Германия и Франция. Така че имаме работа с формална демокрация и фактическа олигархия, в която най-силните държат властта. Освен това най-силните допускат грешки и са неспособни да приемат критика отвън.

Защитата, която предпазва ЕС от тиранията на мнозинството, е принципът на единомислието. Намирането на компромис между 27 страни, които толкова често имат противоречиви интереси, може да бъде разочароващо, а самият компромис може да не е 100 процента задоволителен за всички. Това обаче гарантира, че всеки глас ще бъде чут и че приетото решение отговаря на минималните очаквания на всяка държава-членка.

Ако някой допуска, че действията на ЕС зависят от решенията на Германия още повече от преди, което би било резултат от премахването на правилото за единомислие, достатъчно е да се направи кратък ретроспективен анализ на германските решения. Ако през последните години Европа винаги беше действала според желанията на Германия, щяхме ли да сме в по-добро положение днес или в по-лошо?

Ако цяла Европа беше последвала гласа на Германия, от много месеци щеше да бъде пуснат не само Северен поток 1, но и Северен поток 2. Зависимостта на Европа от руския газ, която сега Путин използва като инструмент за изнудване срещу целия континент, би била почти необратима.

Ако през юни 2021 г. цяла Европа беше приела предложението за организиране на среща на върха ЕС-Русия, Путин щеше да бъде признат за пълноправен партньор и санкциите, наложени на Русия след 2014 г., щяха да бъдат отменени. Ако предложението, по онова време блокирано от Полша, Литва, Латвия и Естония, беше прието, Путин щеше да има гаранция, че ЕС няма да предприеме реални действия за защита на териториалната цялост на Украйна.

Ако Европейският съюз беше приел предложените през 2015 г. правила за разпределение на мигрантите, вместо твърда политика на защита на собствените граници – основен атрибут на държавния суверенитет, днес щяхме да бъдем все повече обект, а не субект на международни политика. През 2015 г. Путин осъзнава, че мигрантите могат да бъдат използвани в хибридната война срещу ЕС и през 2021 г. заедно с Александър Лукашенко по този начин атакува Полша, Литва и Латвия. Ако бяхме послушали привържениците на отворените граници през 2015 г., днес съпротивата ни срещу следващите големи кризи щеше да е още по-малка.

И накрая, ако цяла Европа беше изпратила оръжие на Украйна в такъв мащаб и толкова бързо като Германия, войната отдавна щеше да е приключила. И то с абсолютна победа за Русия. А Европа щеше да бъде на ръба на нова война. Защото Русия, насърчена от слабостта на своите противници, щеше да продължи напред.

Днес всеки глас от Запада за ограничаване на доставките на оръжия за Украйна, облекчаване на санкциите, водене на „двете страни“ (агресора и жертвата) към диалог – това  е признак на слабост за Путин. Все пак Европа е много по-силна от Русия.

Ако днес искаме наистина да говорим за демократични ценности, време е за голямо изпитание на европейската съвест. Твърде дълго време ниската цена на руския газ беше най-важната ценност за много страни. Знаем обаче, че тя можеше да бъде ниска, защото към нея не беше добавена реалната цена на кръвта, която Украйна плаща днес.

Преодоляването на империализма в Европа също е предизвикателство и за самия Европейски съюз. Международните организации ще могат да се противопоставят успешно на империализма само ако те сами защитават основните ценности – свободата и равенството на всичките страни членки. Това е особено актуално за Европейския съюз.

ЕС има все по-големи проблеми със зачитането на свободата и равенството на всички държави членки. Все по-често чуваме, че не единомислието, а мнозинството трябва да решава бъдещето на цялата общност. Отстъплението от принципа на единомислие в следващите сфери на дейност на ЕС ни доближава до модел, в който по-силните и по-големите доминират над по-слабите и по-малките.

Дефицит на свобода и дефицит на равенство също се проявяват в еврозоната. Приемането на обща валута не гарантира устойчиво и хармонично развитие. Еврото дори въвежда механизми на взаимна конкуренция, което може да се види например в постоянния излишък на износа на някои страни, които противодействат на повишаването на курса на собствената си валута, като поддържат икономическата стагнация в други страни. В такава система равните възможности остават само на хартия.

Тези дефицити правят Европейския съюз особено уязвим и го отслабват, когато се сблъска с руския империализъм. Русия иска да превърне Европа в нещо, което ѝ е познато и близко от няколко века – в концерт на силите със съвместно очертани сфери на влияние. Излишно е да казвам какво означава този „международен ред“ за европейския мир.

Все по-често способността за защита на правата, интересите и нуждите на средните и малките държави губи в конфронтацията с най-големите държави. Това е насилствено нарушаване на свободата, често извършвано  в името на предполагаемия интерес на цялото.

Общото благо беше ценност, която лежи в центъра на европейския проект. То беше движещата сила на европейската интеграция от самото ѝ начало. Днес това благо е застрашено от партикулярни интереси, вдъхновени най-често от национални егоизми. Системата ни осигурява  неравностойна игра между слабите и силните. В тази игра има място както за най-големите държави с голяма икономическа мощ, така и за малки и средни държави без такова предимство. Най-силните се стремят към политическо и икономическо господство, а другите – към политически и икономически клиентелизъм. За всички общото благо става все по-абстрактна категория. Европейската солидарност се превръща в празно понятие, сведено до принудително съгласие с реалния диктат на по-силния.

Да си го кажем открито: сегашният ред на Европейския съюз не ни предпазва достатъчно от чуждия империализъм. Напротив, институциите и практиките на ЕС, без самите те да са освободени от изкушението да доминират над по-слабите, остават отворени за проникването на руския империализъм.

Ето защо апелирам към всички европейски лидери да имат смелостта да мислят с понятия, които отговарят на времето, в което живеем. А ние сме в исторически момент. Имперска Русия може да бъде победена – благодарение на Украйна и нашата подкрепа за нея. Спечелването на тази война е въпрос само на нашата последователност и решителност.

Благодарение на доставката на оборудване в мащаб, който все още е сравнително малък, като се имат предвид възможностите на Запада, Украйна започна да обръща хода на войната. Русия напада, сее смърт и разруха, върши жестоки престъпления, но почти половин година духът на украинците не е сломен. Моралният дух на руските войски, както показват данните на разузнаването, е все по-слаб. Армията търпи много сериозни загуби. Ресурсите от оръжие и друга техника не са неизчерпаеми и възстановяването им от индустрията, засегната от санкциите, ще бъде все по-трудно.

Така че трябва да подкрепим Украйна, за да си върне загубената територия и да принуди Русия да отстъпи. Само тогава е възможен истински диалог и войната да приключи така, че това да е нейният реален край, а не само кратка почивка преди следващата агресия. Само такъв край ще означава, че сме победили.

Трябва да преодолеем заплахата от империализъм и в рамките на ЕС. Нуждаем се от дълбока реформа, която ще върне общото благо и равенството най-високо сред принципите на ЕС. Няма да стане без промяна на гледната точка – държавите членки, а не институциите на ЕС, трябва да определят посоките и приоритетите на действие на Общността, защото институциите са създадени за държавите, а не държавите за институциите. Основата на сътрудничеството винаги трябва да бъде изработването на споразумение, а не господството на най-големите над останалите.

Днешната ситуация ще ни принуди да мислим в съвсем нова рамка. Трябва да имаме смелостта да признаем, че ЕС не се справи както трябва с Ковид кризата и с войната. Проблемът обаче не е в това, че твърде бавно вървим по пътя на интеграцията и трябва рязко да ускорим този процес. Проблемът е, че самият път е погрешен. Понякога, вместо две крачки напред, си струва да се направи крачка назад и да се видят нещата в перспектива. Перспективата за връщане към принципите на организация на европейската общност от нулата, изглежда най-сигурна. Въпросът не е да се подкопават основите на ЕС, а те да се укрепват, а не да се гради напречно върху тях. Европа се нуждае от надежда както никога досега. И тя може да бъде намерена само при връщане към принципите, а не при укрепване на институционалната надстройка.