Полският е вторият по големина славянски език в света по отношение на броя на употребяващите го. Около 50 милиона души активно го използват, а поне 10 милиона имат пасивни познания за него.  Така полският език се явява най-големият славянски език в Европейския съюз, петият му етнически език (ex aequo с испански кастилски, след немския, английския, френския и италианския).

Полският принадлежи към групата на индоевропейските езици и подгрупата  на западнославянските езици (наред с чешкия, словашкия, кашубския, долнолужишкия, горнолужишкия и изчезналия  полабски).

Счита се, че средностатистическият поляк активно знае около 30 000 думи и пасивно – разбира около 100 000, но не ги използва. Според част от университетските полонисти е достатъчно да знаеш 1200 думи, които най-често се използват, за да можеш да говориш полски.
                                                                                                                                                                       Полската азбука се основава на латинската  и се състои от 32 букви. Има девет букви, създадени с помощта на диакритични знаци (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Освен това има седем диграфа (sz, rz, cz, ch, dz, dż, dż) и един триграф  (dzi).

В полския език има склонение/деклинация. Седем падежни форми имат съществителните, прилагателните, причастията, местоименията и числителните. На свой ред глаголите имат следните категории: спрежение, лице, число, време, залог, наклонение и вид на глагола.

Най-старото изречение в полския език: „Day, ut ia pobrusa, a ti poziwai” („Daj, ać ja pobruszę, a ty poczywaj” – Ти почивай, а аз ще меля) записано с латинската азбука през 1270 г. във Вроцлав (в Книгата на Хенриков, която е в списъка на ЮНЕСКО). През 1285 г. на събора на духовенството в Ленчица е взето решение полският език да се употребява успоредно с латинския в училищата към църквите и манастирите.

Върху полския език влияние оказват латинският, гръцкият, немският, чешкият, руският, турският, френският, италианският, руският, унгарският език и идиш. Днес най-голямо влияние върху него има  lingua franca на нашето време – английският език.

Основните диалекти на полския език са велкополски, малополски, шльонски/силезийски, мазовецки, хелминско-кочевско-варминският, както и северно-пограничният и южно-пограничният диалекти.

Повече:

Multimedia Guide to Polish Language: http://multimediaguides.culture.pl/multimediaguides/alphabet/the-polish-alphabet/0

Poland.pl: https://poland.pl/social-issues/social/polish-language-simple-language/

Информация за това, къде по света може да се изучава полски език и за полските библиотеки – на интерактивната карта на Полша извън Полша https://polski.msz.gov.pl/

Разпространение на полския език в чужбина: https://nawa.gov.pl/jezyk-polski