Русе
11 октомври, петък, 16.00 ч.
Дом Канети, ул. Славянска №12
Съвместно с Полския институт в София
Мото на фестивала: „Стената“
Откриване на Изложбата „Несресани графики“ от Европейския център „Солидарност“ в Гданск
Изложба рисунки, плакати и графики на Зигмунт Янушевски, който през 80-те рисува и твори за независими издания в Полша, а по-късно – за полски и чужди вестници и списания. В изложбата ще бъдат представени графики, рисунки и плакати, създадени от автора в периода 1983 – 2012. През този период З. Янушевски създава над 100 плаката, в т. ч. за театрални представления и книги.
Зигмунт Янушевски (1956 – 2013) – многократно награждаван и отличаван изтъкнат полски график и илюстратор. Преподавател в Международната лятна академия за изящни изкуства в Залцбург и Академията за изящни изкуства във Варшава. По време на Полската народна република работи с независими издания, като успява да осмее системата и апарата на властта. Негови илюстрации са публикувани във водещи полски, немски, френски и британски издания. Занимава се с графика, плакат, фотография и поезия. В сюрреалистичните си творби измисля собствен език, изпълнен със символи.
Изложбата ще бъде представена от г-н Ярослав Годун – директор на Полския институт в София
16.30 ч.
„Седмият ангел. Поезия в проза“ – Збигнев Херберт в превод от полски на български език от Здравко Кисьов (Издателство за поезия ДА, София, 2019)
Книгата ще представи Роман Кисьов
Модератор проф. Пенка Ангелова
Две години след смъртта на поета и преводач Здравко Кисьов (1937 – 2015) неговият син Роман Кисьов – поет, преводач и художник – открива в архива на баща си папка със заглавие „Седмият ангел“, а по-късно – и малка тетрадка. В тях са съхранени преводи на поетическата проза от Збигнев Херберт от втората му книга „Хермес, кучето и звездата“ (1957). Така се ражда богато илюстрираният сборник с 50 кратки поетически текста в превод на български, озаглавен „Седмият ангел“ на Издателство за поезия ДА. За първи път у нас Херберт се представя със своята поезия в проза. В книгата е отпечатана и статия на проф. Калина Бахнева за Збигнев Херберт.
Збигнев Херберт (1924-1998) полски поет и есеист, автор на драматически творби и радиопиеси, писател с богато творчество, изключителен художествен и морален авторитет. Един от най-често превежданите полски писатели. Дебютира като поет през 1950 г., но първата си поетическа книга „Струна на светлината“ издава едва през 1956 г. В творчеството си разглежда морално-философски проблеми, като ни препраща към хуманистичните традиции на Европа.
Неговата поезия черпи от универсалните ценности, историята, митологията и изкуството. Обединява класицизма с опита на авангарда, патосa с хумора и иронията, а интелектуалния дискурс – с езиковата простота. Издал е над 15 книги, в това число стихосбирките: „Хермес, кучето и звездата“ (1957), „Студия на предмета“ (1961), „Надпис“ (1969) и най-известната – „Пан Когито“ (1974). Автор е на есета, в които се проявяват огромните му познания в областта на хуманистиката – „Варварин в градината“ (1962), „Натюрморт с езда“ (1993). Творбите му са преведени на повече от 35 езика, включително на български език от: Блага Димитрова, Николай Кънчев, Първан Стефанов, Димитрина Лау-Буковска, Борис Данков, Вера Деянова и др. Носител е на най-авторитетните полски и международни литературни награди.
17:30 ч.
Съвместно с Институт за книгата в Краков и Полския институт в София
Владислав Шпилман – „Пианиста“ в превод от полски на проф. Маргрета Григорова (Издателство Елиас Канети, Русе, 2019)
Книгата ще представи проф. Маргрета Григорова
Модератор: проф. Пенка Ангелова
Владислав Шпилман е роден на 5 декември 1911 г. в Сосновец, Полско кралство, Руска империя. Той е четвъртото дете в еврейско семейство. Има брат и две сестри. В началото на 30-те години на 20 век завършва Музикалния университет „Фредерик Шопен“ във Варшава под ръководството на Александър Михалковски. През 1931 година печели стипендия в Берлинската музикална академия в Берлин, където му преподават Леонид Кройцер и Артур Шнабел. След идването на власт на нацистите през 1933 г. се завръща в Полша и от 1 април 1935 г. работи като пианист в полското радио. До 1939 г. композира симфонична и филмова музика.
След като Германия окупира Полша през 1939 г., през 1940 г. Владислав Шпилман се оказва заедно с цялото си семейство във Варшавското гето. На 16 август 1942 г. семейството му е интернирано и отправено в концентрационния лагер Треблинка, където всички са убити. Владислав се спасява по чудо, като е отделен от конвоя в последния момент от еврейския полицай Ицхак Хелер. Той се спасява на косъм още няколко пъти, докато накрая, през февруари 1943 г., успява да избяга от гетото и да се крие в различни квартири на свои приятели. Заедно с еврейските и полските въстаници и с помощта на германския офицер Вилхелм Хозенфелд оцелява през последните дни на войната. На 6 юли 2000 г. той умира на 88-годишна възраст във Варшава.
