Водещ: Силвия Чолева, журналист, поетеса, издател. С участието на Роман Кисьов, автор на илюстрациите в българското издание, син на поета Здравко Кисьов.

Книгата ще представи проф. Калина Бахнева, литературовед, автор на заключителната студия към книгата, преподавател по полска и славянски литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Поетичната проза, събрана в книгата „Седмият ангел“ е от сборника „Хермес, кучето и звездата“ на Збигнев Херберт. Това са предимно истории за природата на съществата и нещата. Представени в лек и игрив тон, те разкриват другото лице на поета.

Збигнев Херберт (1924-1998) – полски поет и есеист, автор на драматични творби и радиопиеси, писател с богато творчество, изключителен художествен и морален авторитет. Неговата поезия черпи от универсалните ценности, историята, митологията и изкуството. Обединява класицизма с опита на авангарда, патоса с хумора и иронията, интелектуалния дискурс с езиковата простота. Дебютира като поет през 1950 г., но първата си поетична книга Струна на светлината издава едва през 1956 г. Автор на 15 книги, в това число стихосбирките: „Хермес, кучето и звездата“ (1957), „Студия на предмета“ (1961), „Надпис“ (1969) и най-известната „Пан Когито“ (1974). Автор на есета, в които се проявяват огромните му познания в областта на хуманистиката – „Варварин в градината“ (1962), „Натюрморт с юзда“ (1993). Творбите му са преведени на повече от 35 езика, включително на български от: Блага Димитрова, Николай Кънчев, Първан Стефанов, Димитрина Лау-Буковска, Борис Данков, Вера Деянова и др. Носител на най-авторитетните полски и международни литературни награди.

Здравко Кисьов (1937–2015) – български поет и преводач на поезия, главно на поети от Полша (сред които: Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт и Халина Пошвятовска) и прибалтийските страни. Автор на двадесет (предимно поетически) книги и на повече от двадесет преводни. Негови стихове са превеждани на много езици. Удостояван е с високи български и чуждестранни отличия и награди.

„Въпреки че наричат Херберт „поет на културните пластове“, според него думите така са изопачили действителността, че нейната същност може да се постигне сега само чрез сферата на предметите и сферата на природата. Предлаганите миниатюри най-добре илюстрират това негово схващане. Те впечатляват с нестандартното въображение на автора, с оригинални метафори и сравнения за различни страни от живота, случки, явления.“ (Здравко Кисьов)