Историята на двете държави – Полша и България – се преплита в съдбата на д-р Тадеуш Станислав Грабовски (1881-1975) – един от първите, участвали в изграждането на полско-българските дипломатически отношения. Той е професор в Ягелонския университет, литературен историк, журналист, дипломат и общественик. През 1915 г. е изпратен в България като журналист, за да организира журналистическо бюро в София и да потърси подкрепа в дебата за бъдещето на Полша. Благодарение на активната му журналистическа и политическа дейност България получава информация както за Полша, така и за плановете на Великите сили относно бъдещето на държавата, която не съществува на картата на Европа. Разделена между трима окупатори, тя се нуждае от подкрепа в борбата си за независимост.

Такава подкрепа разкъсаната държава получава от България благодарение на Тадеуш Станислав Грабовски, който блестящо се справя със задачата да организира българска анкета по полския въпрос. Такива анкети се организират в цяла Европа чрез мрежа от новосъздадени бюра, които да влияят върху общественото мнение.

В анкетата, включваща общо шест въпроса  членове на правителството, интелектуалци и журналисти отговарят основно на въпроса: Има ли право Полша на самостоятелно, суверенно съществуване върху собствената си държавна територия отпреди подялбата в края на XVIII в. и началото на XIХ в.  Нито един от 32-та анкетирани членове на правителството, интелектуалци и журналисти не отказва да отговори ясно на зададения въпрос.  Български политици, членове на правителството, журналисти, видни интелектуалци, уважавани университетски професори, писатели и поетеси, поборници за българската кауза, не отказват морална подкрепа на многострадална Полша и, независимо от политическите си възгледи, не забравят за правото на последния поробен и разпокъсан славянски народ да придобие независимостта си в името на европейските ценности, на изключителните си култура и история.

Статистиката сочи, че отговор са дали  професионални политици и дипломати, бивши и настоящи министри  (д-р Васил Радославов,  д-р Иван Шишманов), учени, университетски професори (д -р Беньо Цонев, Ал.Теодоров-Балан), журналисти (Ст. Чилингиров, Брашлян), представители на литературата (Мара Белчева, Анна Карима), юристи, народни представители – бивши и настоящи, търговци, библиотекари, инженер, адвокати. Анкетата е ярко свидетелство за разбирането и готовността на най-видните български интелектуалци да внесат своя, макар и не решаващ, принос за бъдещата независимост на Полша.

Първото издание на книгата „Българска анкета по полския въпрос“ (1915-1916) излиза на полски език през 1917 г. в град Пьотркув като израз на общонародна българска подкрепа. Тадеуш Ст. Грабовски незабавно превежда и издава анкетата на полски език, защото съзнава, че жестът на солидарност от страна на българите, които единодушно подкрепят идеята за суверенна Полша, ще бъде приет с благодарност и симпатия.

С не по-малък успех Тадеуш Станислав Грабовски реализира още две важни задачи – организира първата дипломатическа мисия на независима вече Полша в България и основава Полско-българско дружество и сп. „Полско-български преглед“. Създадените условия след установяване на дипломатически отношения между Полша и България позволяват да се учреди един главен център за културно сътрудничество между двете държави. В края на 1918 г. в София е основано Полско-българско дружество. Негови инициатори и учредители са видни обществени дейци, професори, адвокати, лекари, журналисти. За председател на първото настоятелство на дружеството е избран изтъкнатия обществен и политически деец Михаил Маджаров, бивш министър и посланик на България в Лондон и петроград, член на БАН. Негови заместници са професорът по славянска филология в Софийския университет Боян Пенев, поклонник и изследовател на полската литература и д-р Тадеуш Ст. Грабовски, тогава все още представител на Политическия департамент на Полското кралство в България. В настоятелството влизат още такива личности като поетесата Дора Габе, проф. Александър Теодоров-Балан, проф. Ст. Младенов и др.  

Особена роля в живота на дружеството играе неговият орган „Полско-български преглед“, който започва да излиза веднага след основаването на дружеството. На страниците му намират място статии за миналото и настоящето на Полша, преводи на творби на най-изтъкнатите полски поети и писатели, текстове в помощ на изучаващите полски език, както и рубриката „Полският печат за България“ или информация за български културни инициативи, намерили широк отзвук сред полската общественост.

Пристигнал в България като млад журналист (1915-1917), Грабовски става първият посланик на Република Полша в София (1918-1925). Той е първият официален представител пред българските власти на нововъзкръсналата към свободен държавен живот Полша. Приет е от българската общественост като изключителна личност със значим принос за полско-българските политически и дипломатически контакти. Когато си заминава, той получава царски почести, прощална аудиенция при цар Борис ІІІ и изпращане до Русе. На 14 май 1925 г. той напуска пределите на България с възгласа „Да живее България“.

                През 2011 г. „Българската анкета по полския въпрос“ (1915-1916) излиза за първи път на български език (в българо-полско издание) с подкрепата и на Полския институт в София благодарение на иницативата на българската полонистка проф. Магда Карабелова.

През 2017 г. Научният архив на Българската академия на науките подготви изложбата „Българската анкета по полския въпрос“, представена в Полския институт в София.  Тя включва сканирани оригинални документи, свързани с „Българската анкета по полския въпрос“ (1915-1916), дейността на Българо-полското дружество и кореспонденцията между Тадеуш Грабовски, Иван Шишманов и Боян Пенев.

(Материалът е изготвен въз основа на: Българската анкета по полския въпрос (1915-1916), автор  Магда Карабелова, полско-българско издание, 2011 г.;  България и Полша. 1918-1941, автор Ечка Дамянова, 1982; Międzymorze. Nadzieje i ograniczenia w polityce II Rzeczpospolitej, praca zbiorowa pod redakcją Elżbiety Znamierowskiej-Rakk, 2016)