Антони Пьотровски – полски художник, илюстратор, автор на рисунки, роден в Нетулиско през 1853 г. Учи живопис при изтъкнатия полски художник Войчех Герсон, по-късно в Мюнхен и накрая в Краковската художествена академия под ръководството на големия полски художник Ян Матейко.   

През 1885 година младият художник пристига в новоосвободена България като военен кореспондент на английските списания „График“ и „Илюстрейтед Лондон нюз“ и на френските „Илюстрасион“ и „Монд илюстре“, за да отразява Сръбско-българската война.  

В същото време в България пребивава още един полски художник – Тадеуш Айдукевич (поканен от цар Фердинанд през 1884 г.). Те са не само художници-документалисти, но и свидетели на важни за България исторически и политически събития. По поръчка на главнокомандващия княз Александър Батенберг Антони Пьотровски отразява епични моменти от военните действия, като създава цикъл от рисунки. Появява се и цикъл от десет картини, посветени на Сръбско-българската война – Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот. Платната са закупени от българската държава и се съхраняват в Националната художествена галерия в София. Художникът рисува портрети на българските князе Александър Батенберг и Фердинанд, който го награждава с Орден „За гражданска заслуга“.

Той е и първият художник на българската войска. За храбростта и заслугите си към българския народ Пьотровски е награден с орден „Св. Александър“ ІІ степен.  През 1892 г. той рисува една от най-известните си картини – „Баташкото клане“, която печели награда по време на Пловдивското изложение.

В 1900 година Антони Пьотровски се връща в Полша. Умира през 1924. Неговата „Автобиография“, завършена през 1911 г., е ценен източник за българската история по времето на княз Александър Батенберг и цар Фердинанд.

Тадеуш Айдукевич е автор на картини с батални сюжети и портрети на изтъкнати исторически личности, напр. портрета на Ст. Стамболов. Неговите творби са показани по време на Световното изложение в Париж през 1900 г. редом с картините на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Антон Митов.

Двамата полски художници имат големи заслуги за развитието на баталния жанр в българското изкуство. Тяхното творчество се превръща във вдъхновение за по-младите поколения български художници, които в онази епоха могат да разчитат само на чужди образци извън пределите на българската държава.

Баташкото клане

Автор: Антони Пьотровски

маслени бои, платно, 1892

колекция на Националната галерия