25.06.2020 Актуално, История

ПРОЕКТ „ПОБЕДА 1920” – ЗА СИТУАЦИЯТА ПРЕДИ АПРИЛ 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

Преди да дадем думата на свидетелите на събитията отпреди сто години, предлагаме на Вашето внимание предговора на д-р Михал Цегларек. В него авторът в достъпна форма представя събитията от периода 1918–1920, имали място преди кулминационните месеци от полско-болшевишката война и изиграли ключова роля за развитието на този конфликт.

През ноември 1918 г., след 123 години отсъствие от картата на Европа, Полша възстановява своята независимост. Появила се след дълъг период на подялби, без  редовна  армия, военна промишленост и съюзници, от първите минути на своята независимост полската държава трябва да премери сили с една от досегашните световни империи. Налага се усилията на поляците за възстановяване на държавата да се противопоставят на агресивната и донякъде империалистическа политика на Русия, управлявана от партията на болшевиките.

Държавният глава Юзеф Пилсудски и ген. Едвард Шмигли-Ридз, 1919 г.
Национален дигитален архив online

Още на 11 ноември 1918 г. Революционният военен съвет на републиката (център на усилена реорганизация и увеличаване на числеността на Червената армия) получава от Съвета на народните комисари (съветското правителство) директива за започване на офанзива срещу Украйна в рамките на 10 дни. На 29 ноември е сформирано Временно работническо-селско правителство на Украйна, което от името на съветската власт обявява война на привържениците на независима от болшевиките Украйна – начело със Симон Петлюра. В началото на 1919 година Червената армия превзема Киев (6 февруари), a през април застава на позиции край р. Збруч. Украйна, обявена на 6 януари за Социалистическа съветска република, се превръща в лесна плячка за болшевиките.

Възродена Полша, бивша провинция на руската царска империя, се стреми да засили интегралността на териториите си, като в това влиза и установяването и опазването на източната ѝ граница. Като използва различни манипулации,  болшевишката партия се опитва да прилага царската политика, като продължи да упражнява политически и военен контрол върху суверенна Полша. Средите на болшевишкото правителство виждат Полша в ограничена и стеснена етнографски територия и я възприемат най-вече като препятствие по пътя към пренасяне на революционните „идеали“ в държавите от Западна Европа. Още на 17 ноември 1918 г. частите на Работническо-селската Червена армия започват марш  на запад – на борба с „европейската буржоазия и други собственически класи“ за осъществяване първо на европейска, а след това и световна „пролетарска комунистическа революция“.

На пътя на „похода на болшевишката революция” застават частите на Полската армия. Главнокомандващият маршал Юзеф Пилсудски си дава сметка, че цената на това противопоставяне ще бъде много висока: или ще се опази възстановената независимост и болшевишката идеология ще бъде отблъсната от държавните граници или ще се стигне до унищожаване на държавността. Държавата трябва да бъде подготвена за отбрана. Не бива да забравяме, че през ноември 1918  г. полската армия наброява ок. 50 хиляди войници. През май 1920 г. личният състав е вече 963 хиляди войници (за сравнение: Червената армия наброява oк. 4 милиона войници). Поради това организационните усилия са големи и сравнително бързи.

Oсвен засилващата се заплаха от страна на Червената армия още от ноември 1918 г. Полша воюва с украинците за Лвов. На запад великополските въстаници воюват с Германия, а на юг Чехословакия се опитва да отнеме полската част на Чешинска Силезия.

Полско-болшевишката война. Група полски войници в окоп. Вижда се тежка картечница.

1919 г., Национален дигитален архив online

В такава ситуация Полша трябва да се противопостави на настъпващите от изток части на Червената армия. Първият сблъсък е битката за Вилно. Поляците не успяват да спрат Съветите и на 6 януари 1919 г. Вилно е превзет от болшевиките, а в града е създадено правителство на Литовската съветска република. В средата на февруари 1919 г. полската армия предприема ефективни контраофанзивни действия. На 14 февруари в град Мости на Неман започват боеве между Полската армия и Червената армия. На тази дата поляците освобождават Береза Картуска. С това започва войната между съветска Русия и Полша. Много историци смятат датата 14 февруари 1919 г. за начало на тази война.

Oт март 1919 г. гражданската война все по-силно ангажира вниманието на управляваната от болшевишката партия Русия. Връщането към всеобщо настъпление на запад е възможно едва след пълния разгром на вътрешния враг. Това обстоятелство дава време на Полша. Oт началото на април поляците подготвят планираната от Юзеф Пилсудски голяма вилненска операция. Полската армия постига успех и до началото на май 1919 г. Червената армия е отблъсната на 60-90 км от Вилно.  На 1 юли 1919 г. Юзеф Пилсудски започва настъпление със силите на Литовско-белоруския фронт, като се насочва към Полоцк и Минск. Поляците превземат: Нешвеж, Минск, Лунинец, а в края на август 2 Пехотна легионна дивизия стига до Березина. На 29 август Полската армия превзема крепостта Бобруйск.

Последното от военните действия на полската армия на фронта срещу Съветите, допълващо логиката на по-предишни стратегически акции от 1919 г., е осъществената съвместно с латвийски части операция по превземането на крепостта и града Динабург (Двинск, Даугавпилс) през януари 1920 г. Благодарение на това Полша получава пряка връзка с приятелска Латвия, а северният участък на антисъветския фронт край Двина е  скъсен. За известно време военните действия спират.

Карта на Полската република с граници съгласно Версайския договор с Германия от 28 юни 1919 г., съгласно решенията на Съвета на посланиците в Париж от 28 юли 1920 г. (относно Чешинска Силезия, Спиж и Орава) и  съгласно Рижкия договор с РСФСР от октомври 1920 г.  Краков: Ян Забиело, 1920 г. Polona.pl

Проектът „Победа 1920” е резултат на дългогодишна работа по документирането и съхраняването на историята на полско-съветската война от 1919-1920. За него са използвани архивни материали, в т.ч. непубликувани по-рано. Първата група включва архивни източници, съхранявани в: Институт и музей „Ген. Шикорски“ в Лондон, Институт „Юзеф Пилсудски“ в Aмерика (Ню Йорк), Институт „Пилсудски“ в Лондон, Aрхив за нови документи, Централен военен архив и Архив на Център „КАРТА“. Втората група включва материали, получени от фондовете на библиотеки: Национална библиотека във Варшава, Национална библиотека „Осолински“ във Вроцлав, Библиотека на князете Чарториски в Краков, Централна военна библиотека. Третата група източници са годишнини на списания от 1920 г. Тук са включени няколко десетки заглавия  с различен произход и географски обхват, описващи военни и обществени събития от различни перспективи: дясна, работническа, социалистическа, селска и армейска. Четвъртата група включва над 200 дневници, мемоари, писма, съобщения и спомени на преки свидетели. Направеният подбор дава възможност разказът за 1920 година да бъде изпълнен с емоции и преживявания на живи хора, участници в онези събития.

Всяка седмица предоставяме на читателите поредния откъс от сбирката изключителни исторически извори. В проекта съзнателно е направена съпоставка на материали, написани от различни хора, живели в различни части на Полша и с различни възгледи. Така подбраните разнообразни свидетелства позволяват по-добре да бъдат разбрани събития отпреди 100 години и хората, живели тогава. И все пак, като всички исторически източници, те подлежат на т.нар. критичен анализ на достоверността. Преди да бъдат използвани текстовете, следва да си зададем следните основни въпроси:

  • Къде, кога и при какви обстоятелства се е появил този текст?
  • Kой е неговият автор?
  • За кого е написан?
  • Защо се е появил този текст, каква е целта му?
  • Обективен ли е текстът или през него прозират възгледите на автора?
  • Какво пише авторът и какво премълчава?

Днешните интернет портали, блогове и вестници представляват смес от стопанска, социална, политическа и криминална информация, съвети за ежедневието и хоби новини. Преди сто години, когато младата Полска република се подготвя за поредната война, вестниците са изглеждали почти по същия начин. На всички любители и професионалисти, които се потапят в 1920 г., пожелаваме много прекрасни открития.

Scheduled Актуално История

Прожекция на филма „Polmission. Тайните на паспортите”

Реж. Яцек Папис, 55’, с български субтитри.
08 04.2021 Актуално, История, Кино

Градината на Пендерецки 🗓

На първата годишнина от смъртта на композитора ви каним в неговата градина: тази в Луславице и във виртуалната.
29 03.2021 Актуално, Музика

Песента “The Ride” на RAFAŁ е полското

Песента "The Ride", изпълнена от RAFAŁ, ще представи Полша в конкурса Евровизия 2021.
26 03.2021 Актуално