Aдам Тарновски (1892-1956) – дипломат, министър на външните работи в правителството на Томаш Арчишевски (1944-1949). Завършил правния факултет на Варшавския университет и Школата за политически науки в Париж. Приет на дипломатическа служба през 1919 г. Oт 1 юни 1930 до 2 март 1941 е извънреден и пълномощен министър в Легацията на Република Полша в София. Следващите три години, до края на ноември 1944 г., е представител на Полша към Задграничното правителство на Чехословакия в Лондон. Кариерата си приключва като министър на външните работи в правителството на Т. Арчишевски. След войната е и един от учредителите на Института за международни изследвания в Лондон.
След пристигането си в България посланик Адам Тарновски за кратък период от време развива активна дейност в областта на политическото, стопанското, военното, научното и културно сътрудничество. Една от първите му инициативи е възстановяването на списанието „Полско-български преглед”. Toва уникално по съдържание и списване литературно и културно списание е посветено на исторически, но и литературни теми. Списанието излиза в периода 1919-1925 и отново през годините 1931-1935. На страниците на възроденото списание Адам Тарновски публикува свои статии: „Влиянието на полската литература върху полската идея за независимост“ (бр. 1/1931), и „За полско-българското приятелство” (бр. 1/1934).
Поредната важна инициатива на Адам Тарновски е участието му в официалното откриване на паметника-мавзолей на Владислав ІІІ Варненчик във Варна през 1935 г. Тържеството е подготвено от Комитет за честване на паметта на крал Владислав Варненчик и падналите в битката при Варна през 1444 г. Тържествата протичат под почетния патронаж на тогавашния министър-председател на България ген. Пенчо Златев. Музеят е открит от цар Борис ІІІ на 4 август 1935 г. От полска страна в тържествата участват министърът на вероизповеданията и народното просвещение Вацлав Йенджейевич, армейският инспектор ген. Густав Орлич-Дрешер, пълномощният министър на Република Полша в София Адам Тарновски и наброяващата над 200 души група политически и обществени дейци, представители на науката и културата, както и поляци, пристигнали във Варна със специален влак.
След избухването на Втората световна война посланик Адам Тарновски активно участва в инициативите, свързани със спасяването на над 100 професори и научни работници от Ягелонския университет и Минно-геоложката академия, изпратени от нацистите в концлагера Заксехаузен. Сред арестуваните са известни в цяла Европа слависти, поддържащи тесни контакти с научните среди в Европа: напр. проф. Тадеуш Лер-Сплавински, Кажимеж Нич, Мечислав Малецки. Първото от цяла поредица писма на пълномощния министър A. Tарновски, с което той информира ръководството на Българската академия на науките за репресиите срещу полските научни среди, е с дата 27 януари 1940 г. В това писмо полският пълномощен министър в София описва драматичната ситуация, в която се оказва полската наука под германска окупация.
Aдам Тарновски изпълнява функциите на пълномощен министър на Република Полша в София до прекратяването от Полша през март 1941 г. на дипломатическите отношения с България. През 11 години работа в България Тарновски си спечелва огромно доверие от страна на местниия политически елит и формиращите общественото мнение среди. Той е награден с високо държавно отличие на Княжество и Царство България – орден „Св. Александър“ за изключителни заслуги към българския народ и монархията.
Източници:
- E. Дамянова, България и Полша 1918-1941, изд-во „Наука и изкуство“, София 1982;
- Kaczmarek, Pod znakiem Warneńczyka, wyd. Ars Nova, Poznań, 2002,
- Карабелова, Посланик Адам Тарновскии неговото дипломатическо пилигримство, изд.во „Фараго“, София, 2015
- 4. Ł. Chimiak, Minister Adam Tarnowski, Nasz poseł w Sofii. Przyczynek do dziejów współpracy polsko-bułgarskiej w latach 1939-1941, Pamięć i Sprawiedliwość, t. 24, Warszawa 2014.
