„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.
⁂
На 24 април ръководителят на Украинската народна република Симон Петлюра подписва с Полша военна конвенция за съвместно настъпление в Украйна. На 25 април Юзеф Пилсудски, като командващ на обединените сили, започва офанзива на участъка от Припят до Днестър, превземайки за три дни Житомир, Козятин и Чернобил и комуникационни възли, като дезорганизира болшевишкия фронт. Полските войски пленяват 25 000 души, 120 оръдия, хиляди железопътни вагони и товара им. На 26 април Юзеф Пилсудски се обръща към украинците, като разяснява, че целта на полската армия е възстановяването на независимата украинска държава. На 29 април болшевиките назначават Михаил Тухачевски за командир на Западния фронт. В Познан стачкуват работниците с искане за увеличаване на заплащането.
–––––––––––––-
Действия в Украйна, април-май 1920 г.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
Архив на Националната библиотека
–––––––––––––-
ОТ статията Настояваме за равни права в „Gazeta Robotnicza”:
От месеци ни управлява коалиционна власт. Но така или иначе ние, поляците от Горна Силезия, все още нямаме равни права.
Германците, които се държат провокативно към коалицията, германците, които подготвят враждебни демонстрации към нея, същите тези германци и досега са привилегировани. Ние, поляците, които по време на ужасната световна война се сражавахме редом с коалиционните партньори, които винаги се стремяхме към тясно сътрудничество с Коалицията, съобразявайки се с всичките й изисквания, ние продължаваме да бъдем „граждани втора категория“.
Впрочем, кой в действителност управлява в Горна Силезия? Коалицията ли? Не. В Горна Силезия всъщност управляват германците, които с присъщата им бруталност успяват да саботират всяка коалиционна заповед, която не им е изгодна. […] Полският работник няма да приеме това състояние на нещата. Затова ли през годините на войната подкрепихме политиката на коалицията, дадохме доброволци на силите, воюващи срещу прусаците, затова ли Горна Силезия беше облята с героичната кръв на въстаниците, за да се върнем днес отново под пруско иго с благоволението на коалицията?
Катовице, 24 април 1920
[„Gazeta Robotnicza” бр. 94/1920]
Из информация на „Kurier Warszawski”:
Вчера във всички по-големи градове в Горна Силезия се проведоха грандиозни полски демонстрации. Бяха приети резолюции с искане плебисцитната комисия да премахне германската Sicherheitspolizei [Полиция за сигурност] и да я замени с милиция, чийто състав да съответства на съотношението на националностите в Горна Силезия. В резолюциите освен това се настоява да бъде издадена забрана за износ на лекарствени средства и химически вещества от Силезия за Германия.
Варшава, 26 април 1920 г.
[Демонстрации в Силезия, „Kurier Warszawski: wydanie wieczorne” 115/1920]
–––––––––––––-
Април 1920 г.
Ген. Антони Листовски (първият отляво) в разговор с атаман Симон Петлюра (вторият от ляво надясно), Сн. Национален цифров архив
–––––––––––––-
Юзеф Пилсудски в обръщение към жителите на Украйна:
По моя заповед войските на Полската република се придвижват напред, навлизайки навътре в украинските земи.
Уведомявам населението на тези земи, че полските войски ще отстранят от териториите, населени от украинския народ, чуждите нашественици, срещу които украинският народ се изправи с оръжие в ръка, защитавайки своите села от насилие, грабеж и плячкосване. Полските войски ще останат в Украйна толкова време, колкото е необходимо на законното украинско правителство да поеме властта.
Заедно с полските войски в Украйна се връщат редица нейни смели синове, воювали под командването на главния атаман Симон Петлюра, които в Полската република намериха подслон и помощ в най-тежките дни на изпитание за украинския народ. […]
Призовавам украинския народ и всички жители на тези земи, да понесат търпеливо бремето, наложено от трудното военно време, да помагат според силите си на войските на Полската република в кървавата борба за техния живот и свобода.
Варшава, 26 април 1920 г.
[Полша признава Украйна, „Dziennik Cieszyński“ бр. 97, 1920]
Атаман Симон Петлюра в обръщение към украинския народ:
Народе на Украйна! Трънлив е твоят исторически път.зминаха три години, откакто се опитваш да въведеш ред в своята република, да извоюваш своята свобода, равенство и независимост, борейки се срещу червените нашественици – московските болшевики. Ти даде многобройни жертви на бойното поле. […] Три години, украински народе, ти воюва сам, забравен от всички народи по света, защото враговете ти не спяха и те провокираха по всякакъв начин, като дори не ти признаха правото да се наричате украинци, украински народ. Днес се извършва голяма промяна. […] Република Полша е поела пътя за оказване на реална помощ на Украинската народна република в борбата й срещу московските окупатори, като й дава възможност на нейна територия да сформира частите на своята армия и тази армия сега отива да воюва с враговете на Украйна. […] Съвместната борба на нашите приятелски армии – украинската и полската, ще поправи грешките от миналото, а кръвта, пролята заедно в боевете срещу извечния исторически враг – Москва, врага, който някога погуби Полша и съсипа Украйна, ще освети новия период на взаимно приятелство между украинския и полския народ.
Винница, 26 април 1920 г.
[Обръщение на главния атаман Петлюра, „Monitor Polski” бр. 97/1920]
–––––––––––––-
Полски пропаганден плакат от 1920 г.
Архив на Националната библиотека
–––––––––––––-
Подпоручик Мечислав Лепецки (1-ва пехотна дивизия):
Бронирана кола се показа иззад ъгъла и се насочи към нас. […] Дълго, равномерно, неумолимо тракане на картечница. В един миг улицата се покри с телата на убити и ранени войници. Малко след това избухнаха ръчни гранати, хвърлени по оттеглящото се чудовище. […] От този ужасен момент си спомням само лицето на жена, изкривено от ужасен, нечовешки смях, което се подаваше от прозореца на една къща наблизо. […] Колата не спря до нас, а се отдалечи толкова бързо, колкото й позволяваше мощността на двигателя. […] Тя обаче не стигна далече, в една от най-близките улици беше заловена от нашите части, а екипажът, състоящ се от двама души, беше убит. Нашите войници […] се отнасяха с изключителна омраза към екипажите на бронирани коли, летателни апарати и бронирани влакове.
Житомир, 26 април 1920 г.
Житомир, захранван с новини за Полша и полската армия от съветски източници, смяташе, че нашите войски са някакви банди, облечени в парцали, полуразбойници, живеещи от реквизициите. Междувременно той видя точно обратното, нещо, което го изненада напълно. Поздравленията на многобройните там поляци и други националности, враждебно настроени към съветския строй, нямаха край. […] Дърпаха офицерите на улицата, защото искаха да ги вземат на квартира. Момичетата тичаха след войниците по доста настоятелен начин. […] На следващия ден по улиците бяха разлепени много прокламации. Големи тълпи се събираха преди всичко пред обръщението на главнокомандващия, отпечатан на два езика – полски и украински. Не липсваха хора, четящи обръщенията на Петлюра.
Житомир, 27 април 1920 г.
[Мечислав Лепецки, В светлината на войната, Варшава 1926 г.]
Подпоручик от военноморския флот Карол Таубе (командир на бойна моторна лодка на Пинската флотилия):
„Панцерни” се носеше с пълен напред. След него, напънали всички сили, се движеха моторните лодки, но изглеждаше така, сякаш кучета преследват глиган. На хоризонта едва се вижда пушек. Това е вражеската флотилия. „Пълен напред“, крещи командирът на кораба. „Вече се движи с пълна мощност, – отвръща мрачно машинистът. – […] Котелът няма да издържи, господин поручик. “ – „Ще издържи!“ –изревава един глас в тръбата.
Флотилията, отминавайки покрайнините на Чернобил, се озова сред огромна низина, която се откриваше по двата бряга на Припят. […] „Панцерни“ изрева, започна да пуши. […] Артилеристите подскачат до оръдията си в облак дим, суетят се, за да бъдат в крак с командата. „Панцерни“ чак трепери от силния шум. Вражески снаряди […] вият във въздуха. Фонтаните, високи няколко метра, един след друг шумно изхвърлят вода нагоре. […] Воден стълб се стовари върху носа и шумно заля палубата – всички се спогледаха, някои леко пребледняха. Внезапно огромна колона от огън и дим се стрелна високо над гората. „Канонерката е уцелена! Гори! Гори! Потъва! “ – на моста се чуха победоносни възгласи. […] Вражеският огън спря напълно. Само комините пушеха силно. Флотилията на неприятеля бързо се отдалечаваше надолу по реката към синеещата се в далечината лента на река Днепър.
Припят (приток на Днепър), 27 април 1920 г.
[Карол Таубе, Дяволските номера на пинските блата:
из спомените на един моряк, Варшава 1937]
Винценти Жимовски (журналист и публицист):
Веселата легионерска песен утихна във войнишките редици. Чува се само равномерният отглас на стъпките и далечният, ленив тътен на влачещите се след нас влакове. И тези два шума в радиус от няколко, а може би няколко десетки километра наоколо, са единственият пулс на тази земя, потънала в някакъв мъртвешки, вцепеняващ сън. Всъщност тук, по пътя, по който се движи нашата част, два дни по-рано беше прелетяла като ураган полска войска, разбивайки на трески дванадесета болшевишка армия, която тук, на същите тези полета, от един месец неотстъпно бдеше. […]
Ако не бяха купчините бодлива тел, изоставени тук-там, покрай пътя, ако не бяха изпочупените автомобили, конските трупове и пресните човешки гробове, би било трудно да отгатнеш по земята, че на нея и за нея се извършва нещо велико, че нещо се преобръща в съдбата й и я предрешава. В природата на Украйна има някаква безгранична пасивност, но тази пасивност е интровертна, дива и устойчива. Когато наша част влиза в украинско село, поведението на населението с нищо не показва, че влизането ни там е някакво събитие за него. То поздравява нашата армия без сянка от негодувание; да, посреща я любезно, благодари й за това, че е прогонила съветската власт, която то проклина, която за него е задушаващ кошмар на потисничество и грабеж. Но с това приключва темата за неговите чувства. Гостоприемството му не стига по-далеч.
Спирка в село Курне, 28 април 1920 г.
[Винценти Жимковски, По киевския маршрут. Военни впечатления и бележки, „Любовен роман и роман”, бр. 22/1920]
–––––––––––––-
1920 г.
Американска хуманитарна мисия – раздаване на брашно на гражданското население. Сн. Център „КАРТА“
–––––––––––––-
Из информация на „Gazetа Poznańskа“:
На сутринта в двора на замъка се събраха тълпи, които изпратиха своя делегация при министър [Мариан] Сейда с искане за незабавно увеличаване на заплащането. Докато течаха преговорите с министъра, тълпите в двора на замъка оказваха все по-голям и по-агресивен натиск. Полицията се опитваше да ги успокои. […] Междувременно около два часа следобед се появи втора демонстрация, което настояваше незабавно и без отлагане да се увеличат заплатите. […] Демонстрантите атакуваха […] полицията. От тълпата проехтяха изстрели. […] Полицията отвърна с няколко изстрела във въздуха, но демонстрантите ги посрещнаха с подигравки и смях. Тогава полицията започна да стреля по тях. Загинаха двама души, един от демонстрантите беше тежко ранен, а няколко – по-леко. […]
Министерството постанови незабавна обсада на град Познан и на двата познански окръга. […] Ситуацията ще се изостри, забраняват се обществените събирания и отново влизат в сила съкратените процеси.
Познан, 28 април 1920
[Кървави сблъсъци в Познан, „Gazeta Poznańska ” бр. 98/1920]
Владимир Ленин (вожд на болшевишката партия) на Общоруския конгрес на работниците от предприятията за производство на стъкло и порцелан:
Както ясно личи, в правителствените сфери на Полша надделя влиянието на френските империалисти. Полското правителство реши да се откаже от провежданата напоследък политика на лавиране при воденето на преговорите за мир с нас и да предприеме военни действия […]. Това изисква от нас решителна и незабавна защита на интересите на пролетариата. Не се съмняваме, че ще успеем да защитим тези интереси, не се съмняваме, че този нов опит на империалистите от Антантата, насочен към смачкване на Съветска Русия, ще завърши със същото фиаско, както авантюрата на [царските генерали] Деникин и Колчак. Разбира се, Полша се ползва с пълна военна подкрепа от страна на Франция, Англия и цялата Антанта. […]
Войната с Полша ни беше наложена. […] На всички работници и селяни сме длъжни да обясним, защо Полша, подбуждана от Антантата, започна война с нас. Ние трябва да обясним, че това е направено с цел да се увеличи бариерата и да се задълбочи пропастта, която ни дели от пролетариата на Германия. […]
Трябва да издигнем пролетарската трудова дисциплина до най-висока степен и тогава ще бъдем непобедими. Ще докажем, че Съветската република не може да бъде свалена и че ще можем да привлечем на помощ всички останали републики по света.
29 април 1920
[Владимир Ленин, Събрани съчинения, т. 41, Варшава 1988]
⁂
Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:
Цикълът е изготвен от Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската държавност.
Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.
⁂
Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.
DKK: Mikołaj Grynberg „Rejwach“ 🗓
