14.07.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

15-21 май 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

15-21 май 1920

От средата на м. май Съветите започват усилена подготовка за контраофанзива в Украйна и за решителни действия в Беларус. На 16 май съветската 12-та армия предприема нападателни действия. На 17 май главнокомандващият  Юзеф Пилсудски издава директива за създаването на Северния фронт, а на следващия ден пристига във Варшава, където политическите власти и обществеността го посрещат като голям стратег и храбър победител. В църквата „Св. Александър“ се отслужва специално богослужение в негова чест. В тези дни в Чешинска Силезия настъпва ескалация на двустранната полско-чешка агресия, която трябва да сплаши противника преди планирания референдум, който трябва да разреши териториалния спор между Полша и Чехословакия.

—————————————-

Руска офанзива в Белорус, май-юни 1920.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
Национална библиотека

—————————————-

 

От статия в „Роботник”:

Вечерта след края на конгресните заседания [във Варшава], агентите на тайната полиция с помощта на милицията арестуваха 14 души, излизащи от конгреса [на профсъюзите]. Цялата тази полицейска акция е беззаконие и насилие. Арестувани са участници в законен конгрес на профсъюзите, арестувани са без никакви правни мотиви, дори без каквито и да било юридически формалности. Без съмнение това бяха комунисти, припознати от полицейското око, като няколко наши другари [социалисти от Полската социалистическа партия] бяха сметнати за комунисти. Но на какво основание се арестуват комунисти за участие в

конгрес на профсъюзите? […]

Нашите другари влязоха в остър сблъсък с комунистите – конгресът на профсъюзите за пореден път показа, че здравата социалистическа мисъл все повече изтласква комунизма от работническото движение. И ето че полицейското безразсъдство и безкрайният, според царските модели, полицейски произвол, превръща комунистите в “мъченици”. Работниците като цяло, независимо от техните убеждения и политическа позиция, протестират остро срещу този тип диви репресии.

Варшава, 15 май 1920 г.

[„Роботник“ бр. 181/1920]

 

Поручик Александер Мазараки (член на японската военна мисия) в доклад за пътуването към фронта:

След превземането на Житомир от полската армия, болшевиките не бяха сигурни в успеха от дясната [западната] страна на Днепър. В продължение на една седмица те евакуираха Киев, като извозваха оттам каквото могат, заличавайки всички следи на престъпленията си. Планираното извозване на ученичките от шести и седми клас отвъд Днепър не се осъществи. В подземните етажи на полицията и в мазите, където са измъчвани и разстрелвани осъдените, подовете са посипани с талаш, а стените са белосани. Тъй като всичко е направено набързо, те не са успели да разчистят всичко. Ясно се виждат следи от кръв по стените и мозък по таваните. Напускайки Киев, болшевиките са взели около триста заложници, от които до Чернигов стигат само 150. Останалите са убити в Киев, а труповете им са извозени през нощта и тайно погребани. […]

Преди превземането на Киев от полските войски през „анатомичния театър“  [обезобразяване на тялото] са минали двеста трупа на хора, разстреляни в тила. Тези трупове са погребани в Лукяновското гробище. Трудно е да се каже колко жертви има освен тези, защото болшевиките напили кочияшите и извозвали труповете нощем, в неизвестна посока.

Киев, 17 май 1920 г.

[Отчет за изминатия с капитан Ямавака, шеф на японската военна мисия, път към фронта, Полски институт и Музей на Шикорски в Лондон, A I 14/4]

—————————————-

Листовка от периода на референдума в Чешинска Силезия.
Национална библиотека

—————————————-

 Николай Муралов (член на болшевишкия военно-революционен съвет на 12-та армия) в рапорт:

Не само десният бряг [на Днепър], но и Полтавска губерния, и част от Черниговска са като кипящ казан, в който се вихрят рояк бандити, подстрекавани от агенти на Петлюра, Деникин и поляците. […] Украйна не вярва на никого, не уважава никаква власт. Ще уважава и ще се подчини на онези, които имат мощна военна организация и добра администрация. Украйна трябва да бъде омаломощена, смачкана, да бъдат унищожени гражданите-бандити. Полските господа и Петлюра трябва да свършат тази неблагодарна задача. Тогава Украйна ще бъде склонна да ни приеме […].

От анкетата, проведена сред полските военнопленници с цел установяване на техните настроения и степента на революционното им съзнание, се очертава ясна картина на национален ентусиазъм, който обхваща и полския селянин, и полския работник.

Например, един легионер от 44-и полк – работник, шлосер от Варшава. Той е на 23 години, националност – полски евреин. Убеден е, че воюва за родината си, че Пилсудски е голям благодетел, а ние, кацапите (бел.пр. презрително название на руснаците), сме поробители, грабители. […] Такава е пехотата, а кавалерията – още по-шовинистична. Те се бият чудесно. Разбира се, нашите се бият по-добре, но нашите са по-малко, те са лошо обути, зле  облечени, напоследък страшно ядосани на селянина, наплашени от него, несъзнателно изнервени. Те гледат към тила, където постоянно подозират засада, капан, подготвен от селяните. Това са фактите.

[…] Полската армия е силна по численост, прекрасно снабдена с техника, има страхотни командири, използва германска тактика за окопаване и укрепване на позициите си […]. На тази армия трябва да се противопостави подобна по численост, т.е. не по-малко от 100 000 щика. Но Червената армия е армия от въшлясали боси дрипльовци, а това намалява боеспособността с 50 процента.

17 май 1920 г.

[Полско-съветската война 1919–1920, Москва 1994, прев. Дорота Пажо]

 

Михал Косаковски (дипломат, зам.-главен комисар на Източната гражданска администрация):

Пилсудски се върна от Киев във Варшава. Правителството се събра на гарата да посрещне победителя. Чувствах се някак странно. Бях изпълнен с чувство на благодарност и уважение към човека, който съживи традициите от Киркхолм и Виена. Бях силно впечатлен, когато слизаше от вагона под звуците на химна Боже, пази Полша.

И ето, словото си започна министър-председателят [Леополд] Скулски, формално, хладно, с монотонен глас, знаейки, че цялата страна ще чете речта му, така че …  не бива да засегне никого. При посрещането дори не сне филцовата си шапчица, докато ние, цялото правителство в пълен комплект, заместник-министрите и шефовете на отдели, стояхме с черните солидни шапки в ръка, а група от петнайсетина полски генерали и още толкова чуждестранни посланици стояха с ръка на чело, поздравявайки героя, докато музиката изпълняваше полския национален химн, а армията държеше оръжието „за почест“.

Чуха се възгласи в чест на главнокомандващия, но странни, хладни, почти от времето на царя – смразяващи кръвта. Нещо недоизказано увисна във въздуха.

Варшава, 18 май 1920

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, подбор и съст.  Ян Борковски, Варшава 1990]

 

Войчех Тромпчински (председател на Сейма) по време на посрещането на Юзеф Пилсудски в Сейма:

(Държавният глава се появява в ложата. Депутатите стават на крака и го посрещат с продължителни, бурни ръкопляскания.)

Господин държавен глава! Чрез мен целият Сейм Ви поздравява като главнокомандващ, който се връща от пътя на Болеслав Храбри. От времето на Киркхолм и Хочим полският народ не е преживявал такъв триумф на своето оръжие. Но не триумфът над разгромения враг, не националната гордост изпълва сърцата ни. Историята още не познава страна, която в толкова тежки условия като нашата да изгражда своята държавност. Точно в такъв момент твоят победоносен поход към Киев даде на народа усещане за собствената му сила, укрепи вярата му в собственото бъдеще,  активизира духовната му храброст, но преди всичко изгради основите на един успешен и траен мир, какъвто всички толкова силно желаем. […] Напразно нашите врагове разчитаха на различията в политическите възгледи в Полша. Цяла Полша е единодушна в желанието си населението, днес освободено от нашата армия, само да решава съдбата си, формата на своята държавност и своето правителство.

Варшава, 18 май 1920 г.

[Стенографски протокол от 148 заседание на Законодателния сейм от 18 май 1920 г., Дигитална библиотека на Университета „Мария Склодовска-Кюри“]

—————————————-

Варшава, 18 май 1920.
Тържествено богослужение в църквата „Св. Александър“ в чест на държавния глава  Юзеф Пилсудски.
Сн. Полски институт „Ген. Шикорски“ в Лондон / Център КАРТА

—————————————-

Мачей Ратай (член на комисията по външните въпроси в Сейма, депутат от  Полската народна партия „Пяст“):

Десницата гледаше на това с неодобрение, но дойде [в Сейма] в пълен състав. […] Наблюдавах архиепископ Теодорович [депутат от Народната демокрация]: седеше блед на банката, със стиснати устни и ръкопляскаше с другите някак неестествено, по принуда. Тежка вътрешна борба се водеше в него между омразата към Пилсудски, от една страна, и горещият патриотизъм, от друга, за който беше дал не едно доказателство.

Варшава, 18 май 1920 г.

[Мачей Ратай, Дневници, Варшава 1965]

 

Мария Домбровска (писателка) в статията Прагът на триумфа:

Толкова години вървяхме към този ден.

В смирение и чудна радост прекрачваме прага на триумфа. Защото сега не може да се върви надолу. Предстоят ни най-големите усилия. И само върховен гръмотевичен ентусиазъм – велики дела, с които ще се храни не само народът, но и всички хора в своя велик и творчески житейски поход.

И може ли да бъде другояче? На този път ни изведе геният на расата, олицетворен в Пилсудски.

Варшава, 18 май 1920 г.

[„Нови век. Популарни дженник илустровани“ бр. 5700, 1920]

 

Ян Хупка (земевладелец):

Пилсудски има късмет и може би ще успее в онова, което изглеждаше невъзможно, т.е.  да открие и съсредоточи върху Украйна доста силни и полезни за полската държавност фактори. […]

Нашият държавен ръководител Пилсудски се издигна в очите ни като такъв национален герой, че в сянката му бледнее паметта за Кошчушко и Понятовски. Защото онези нямаха успех, а той го има. […]

Невероятните успехи на въоръжените сили поправят грешките на нашата дипломация. И с Полша започват да се съобразяват не само Франция и Италия, но дори и пренебрегващата ни досега … Англия.

Нивиска близо до Лвов, 19 май 1920 г.

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

 

От статия в „Илустровани Куриер Цодженни“:

Роман Дмовски беше […] на аудиенция при държавния глава. Срещата продължи два часа и привлече вниманието на местните политически кръгове. Дмовски, който е в Полша за първи път след възраждането ѝ, внимателно изследва отношенията и се запознава с вътрешното положение на държавата. Политическите кръгове, близки до Дмовски, са убедени, че както резултатите от изследванията, така и резултатите от срещата с държавния глава, доближават Дмовски до политиката, очертана и системно прилагана от държавния глава. Дмовски изрази мнението си за напредъка, който полската държавност постигна през последните 18 месеца, давайки му най-висока оценка. Неговите наблюдения, свързани с отношението на армията към върховния главнокомандващ, допринесоха също за преосмисляне на някогашните възгледи на Дмовски за позицията и дейността на Юзеф Пилсудски.

Варшава, 21 май 1920

[Дмовски – представител на Полша в Спа, „Илустровани куриер цодженни“ бр. 140/1920]

—————————————-

Tшчана (Словакия), 1920.
Членове на Списко-Оравския комитет за референдума.
Сн. Полско научно дружество / Научен архив на ПАН и Полско научно дружество

—————————————-

Из статия в „Гонец Ченстоховски“:

Търпението на полското население се изчерпа. Остравско-карвинският въглищен басейн, изложен на нестихващи преследвания, провокации и престъпления от страна на чешките варвари, които не можаха да бъдат възпрени от междусъюзническата комисия, се оказа в стадий на най-високо напрежение. Полското население, доведено до ръба на отчаянието и изоставено, се захвана със самозащита и отмъщение, предизвикани и от неутралното поведение на коалиционните сили към насилието от страна на чехите. В същото време трябва да се посочи едно постоянно наблюдавано явление – в крайна сметка терорът поражда терор, анархията предизвиква контраанархия.

Тази сутрин работещите във въглищния басейн тръгнаха към Чешин. Няколко стотин работници и миньори се изправиха пред сградата на наказателния съд, в чийто затвор държаха арестуваните, обвинени в уж организирано нападение срещу лицето, известно като чеха Янда. Сред арестуваните са лейтенантът от полската армия Жентек, щабните сержанти Томчик и Павлица. Предвид силната и заплашителна нагласа на демонстрантите и категоричността на исканията им, съдията освободи задържаните.

Чешин, 21 май 1920 г.

[Отмъщението на полското население в Чешин, „Гонец Ченстоховски” бр. 114/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Antoni Libera “Madame” 🗓

Dyskusyjny Klub Książki - zapraszamy do rozmowy przy herbacie o polskich książkach.
29 04.2021 Актуално, Литература

Онлайн представяне на научното многотомно издание на

Разговор за приноса на полската хуманитаристика и за общественото значение на изданието с полски и български изследователи и участници на проекта.
22 04.2021 Актуално, История, Литература