21.08.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

24-30 юли 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

24 – 30 юли 1920

На 24 юли държавният глава назначава новия кабинет на премиера Винценти Витос, наричано правителство на националната отбрана. Същия ден болшевишкият главнокомандващ Сергей Каменев разпределя задачите: Западният фронт (Михаил Тухачевски) трябва да превземе Варшава, Югозападният фронт (Александър Егоров) трябва да се насочи към Лвов. На 25 юли във Варшава пристига военна мисия на Антантата с ген. Максим Вейганд. В ущърб на Полша Германия въвежда забрана за всякакви военни доставки през нейната територия. На 26 юли началник на Генералния щаб става ген. Тадеуш Розвадовски. На 28 юли е прието  решението на конференцията на представителите на Антантата за отнемане от Полша на част от Чешинска Силезия на юг от р. Олза. На 30 юли в Париж Игнаци Ян Падеревски заявява, че Полша ще приеме решението, но го смята за несправедливо.  

 

—————————————-

Битката при Броди
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

 ⁂

Из статия в „Kurier Lwowski”:

Военното положение, обикновено на юг, продължава да бъде опасно на север. Пръстенът на болшевишките войски се стяга, намаляват териториите  под наш контрол. Ще стигнем до пълно поражение и погром, ако не извлечем от дълбините на духа си убеждението, че няма да ни победят – и ако не напрегнем всичките си сили в защита на държавата, няма да настроим душите си на най-високия тон на храбростта и саможертвата.

Лвов, 24 юли 1920

[„Kurier Lwowski” бр. 180/1920]

 

Зофя Домбска (съпруга на Ян Домбски, народен представител и зам.-министър на външните работи) в дневника си:

Мнозина народни представители отсъстват. Новите министри, скупчени около трибуната, вазимно се поздравяват. Десницата спокойно отказа, но не и без известна заядливост на подвикванията, например, когато произнесоха името на [Юлиуш] Понятовски като министър на земеделието. Общото настроение е потискащо. […] Eкспозето на Витос, председател на министрите. […] Чете словото си с твърд глас, без да подчертава отделни думи, без възклицателни, снижаване на гласа, без красноречие и реторика – и това въздейства.  Трогната съм, без да искам.  Струва ми се, че в този глас чувам твърдата, сериозна реч на полския народ, който дълго се колебае и заблуждава, но, когато реши нещо, върви с твърда и непоколебима крачка, като всяко задължително нещо, като всяка необходимост. […]

Прекрасния сивчо, [Игнаци] Дашински, заслушан, с каменно лице, отдалеч изглежда като изсъхнала египетска мумия. Понятовски се е свил в ъгъла. Физиономиите на някои министри са като маски, но все пак личи любопитство. Невероятен театър. Председателят на министрите, селянин, току-що оставил плуга, без вратовръзка, a ще му се подчиняват бивши президенти  […]. Изпитвам необяснима симпатия към този човек, макар да знам, че е хитър, коварен, недоверчив, че се заобикаля с нищожества, защото тези интелигентски нищожества му се подчиняват и кланят. […] Велик, самотен „простак”, когото не разбират, а който е длъжен всичко да търпи и да използва всичко, макар че може би знае, че броди в калта, докосва се до мръсотия. Труден е животът на Простака, който иска да бъде човек в Полша!

Варшава, 24 юли 1920

[Зофя Домбска, Дневник 1912–1927, Aрхив на Института по история на земеделското движение, sygn. P-225]

Мария Каспровичова (съпруга на писателя) в дневника си:

За пореден път над Лвов се събира военна буря. След руското нападение в 1914 година и украинското в 1918 г. Лвов се подготвя за поредното, най-страшното …. болшевишкото. Боевете се водят вече край Волочиски. Преди няколко дни дойде новина, че при Раджехов, от нашата страна, са се появили неприятелски патрули. В града избухна паника. Властите обявиха евакуация. Вярно, че същата вечер заповедта бе отменена, но това не спря масовото бягство на населението. Те изоставяха града, като взимаха със себе си всичко, което можеха, често и цялото обзавеждане на жилищата, с мебелите, съдовете, кошовете и сандъците; „Ще дойдат болшевиките и всичко ще заграбят!”. Дори най-хладнокръвните, преживяли предишните две нападения, питаха разтревожени: да останат или да бягат? и най-често бягаха.

Лвов, 24 юли 1920

[Мария Каспровичова, Моят живот с него: 1910–1914; Войната: 1914–1922, Варшава 1932]

  

—————————————-

Варшава, юли 1920.
Членове на междусъюзническата мисия заПолша. Третият отляво, в униформа, стои ген. Максим Вейганд.
Сн. Варшавска фотографска агенция/ „Tygodnik Ilustrowany” бр. 31/1920

————————————–

Ген. Максим Вейганд (член на междусъюзническата мисия) в писмо до маршала на Франция Фердинанд Фош:

Повикаха ме в Белведер, където проведох разговор с маршал Пилсудски, продължил от 22.00 дo 1.15. Три часа маршалът говори за себе си, за победите си, за армейските трудности, за помощта, която може да му бъде оказана. Нито за миг не ми направи впечатление на ръководител, чиято родина е в опасност и който е решил да командва, да налага волята си, да изисква. Оплака се от съюзниците, от комуникациите, от тила; смята, че само интервенцията на съюзническите армии може да осигури избавление.  Той не командва в смисъла, който Вие ме научихте да давам на тази дума; липсват решителни заповеди, контрол, дисциплина. […]

Много е привързан към армейската си мисия и никога няма да се съгласи да се откаже от нея.

Варшава, 25 юли 1920

[Жак Вейганд, Вейганд. Моят баща, „Zeszyty Historyczne” z. 19, 1971]

 

Станислав Карпински (банков чиновник) в дневника си:

Много лошо. Непрекъснато отстъпваме. Големи загуби. […]

Сформира се коалиционен кабинет на националната отбрана, с Витос начело. Вицепремиер Дашински. Грабски остава министър на държавната хазна.

Пристигна Вейганд, началник щаб на маршал Фош.

Варшава, 26 юли 1920

[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

 

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

Болшевиките са при Бялисток, в Бяли лас и край Пружани и в Береза Картуска. Все по-нисък е духът на хората. Усещам го наоколо. […] Някакви низши офицери заповядали евакуация на Сувалки, Аугустов, и накарая вчера и на Бялисток. Никой не е превзел евакуирания от седмица Аугустов, не е ясно кой и защо заповядва да се евакуира. […]

В резултат на бързото придвижване на болшевиките, маневриращи с отряди от по няколко десетки души, по-големите полски части изостават и инкогнито се разпръсват от страх, без да знаят кой ги командва и къде има комуникация.  Всичко това е или някаква голяма психоза, макар че е трудно да се обясняват така тези неща, или просто предателство. […]

От два дни не знаели, къде е командването на гродненска област. […] Трудно е за вярване, че командването се информира за фронта от случаен цивилен. Съобщенията на [Ян] Коверски ясно сочат, че цялата армия от северния участък се е разпръснала и изгубила. И населението, и армията близо до фронта създават впечатление, че чакат някой, който да ги накара да се съвземат и да ги поведе.

Варшава, 28 юли 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921,Шчечин 2014]

 

—————————————-

Полесието, 24 юли 1920.
Болшевики, пленени от войниците на 5 Пехотен легионен полк.
Сн. Централен военен архив на Военното историческо бюро

————————————–

Из рапорта на офицера за свръзка към Полската военна мисия в Гданск:

Майор Вагнер, завърнал се преди два дни от Берлин, донесе […] следните новини. Болшевишката офанзива със сигурност ще стигне до линията на Буг. Брест-Литовск ще бъде превзет от болшевиките, които прилагат тактиката на французите от Голямата война. Така, както французите стигат до Рейн и си осигуряват плацдарм от другата страна на реката, така постъпват и болшевиките с Полша по линията на Буг, като си осигуряват изходни пунктове. […]

Болшевия иска да сключи същото примирие, както някога съюзниците: 1) да се разположи на голяма територия на Полша; 2) предаване на цялата артилерия, амуниции и военно оборудване, за да бъде Полша, както някога Германия, на практика безсилна и да бъде принудена да приеме всички условия на болшевиките. Съветското правителство планира създаването на голяма федеративна република, в чийто състав ще влезе Полша – ще й остави известна автономия. Но ще поиска все пак пълното премахване на граничния контрол, въвеждането на широк релсов път. Всъщност Полша трябва да престане да съществува като отделна държава и ще образува една държава с Русия. […]

На мирната конференция полският коридор ще бъде заличен от картата на Европа, Поморието и Гданск ще преминат към Германия. Последните данни са толкова категорични, че смятам, че по този въпрос на Германия са дадени болшевишки гаранции.

Гданск, 29 юли 1920

[Институт „Юзеф Пилсудски“ в Ню Йорк, Главна адютантура на държавния глава, сигн. 105]

 

Зофя Киркор-Кедрон (общественичка):

Конференцията на представителите обяви вчера решението за границите на Чехословакия и Полша в Чешинското княжество, Спиш и Орава. […] Клушинска пристигна във Висла и се отби при мен ; „Вече има решение, – рече – Карвина, Тшчинец, Фрищат остават за чехите”. След малко добави: „Това е твърде ужасно, не може да остане така”. Да, това бе ужасно. Но следващите новини разпръснаха всички илюзии.

В пълна фрустрация лежах няколко дни, като повтарях тихо Карвина, Тшчинец, Фрищат… – така, както се повтарят имената на най-скъпите хора, които ни е отнела смъртта. А след това дойде решението да остана с тях, с най-добрите, изпратени в плен.  

Висла, 29 юли 1920

[Зофя Киркор-Кедрон, Мемоари, т. 2., Краков 1988]

 

Игнаци Ян Падеревски (пратеник на полското правителство) в декларация до председателя на Върховния съвет на съюзените и асоциираните държави  Александър Милеран:

Полското правителство подписа формален ангажимент, който трябва да бъде изпълнен. С непреодолима болка ще сложа подписа си под документа, който ни отнема тази така достойна, ценна и скъпа част от нашия народ. Но преди да направя това, искам да Ви заявя, г-н Президент, че макар полското правителство искрено да желае да изпълни изцяло и лоялно поетите от него ангажименти, то никога няма да успее да убеди полския народ, че справедливостта е възтържествувала. Националното самосъзнание е по-силно и трайно от правителствата.

Париж, 30 юли 1920

[Чешинският въпрос. Събрани документи от периода на борбата за Чешинска Силезия 1918–1920, Kатовице 1923]

 

—————————————-

Премиерът Винценти Витос (отдясно) и неговият заместник, Игнаци Дашински.
Сн. „Tygodnik Ilustrowany” бр. 32/1920

————————————–

Юлиан Мархлевски (председател на Полския временен революционен комитет) в писмо до Ленин:

Храбрата Червена армия […] навлезе в територията на Полша като активен съратник в битката на полския пролетариат срещу господарския и буржоазен потисник.

Като изказвам на цялата работническо-селска Русия във Ваше лице дълбоката благодарност за тази ефективна помощ, смятам за свой дълг да Ви уведомя, че за управление на работите на освободената от господари територия е създаден Полски временен революционен комитет с председател другаря Юлиан Мархлевски и членове другарите Феликс Дзержински, Феликс Кон, Едвард Прухняк и Юзеф Уншлихт.  

Водени от примера и опита на Червена Русия се надяваме в най-скоро време да приключим успешно въпроса за освобождаването на работническо-селска Полша и да поставим Червеното знаме на революцията на най-близката до Русия крепост на империализма и реакцията.

30 юли 1920

[Aрхив нови документи,  Временен революционен комитет, сигн. 2/1297/0/1/168/I/9]

 

Винценти Витос (премиер на правителството на Република Полша) в прокламация към селяните:

Братя земеделци във всички полски земи! […] От вас, братя земеделци, зависи, ще бъде ли Полша свободна народна държава, в която народът управлява и живее щастливо, или ще стане роб на Москва; ще се развива ли свободно и в благоденствие, или ще бъде принудена под камшика на господарите на Русия да работи за завоевателите и да ги храни с кръвта и тежкия си труд.  За това, дали ще защитим от унищожение нашата държава, себе си от потисническото иго, нашите семейства от мизерията, а цели поколения от позора, за всичко това, братя земеделци, ще носим отговорност и сме длъжни да я носим. От нас, братя земеделци, Народна Полша може да изисква помощ, на първо място от нас, защото ние сме най-многобройни, защото на нас тя може да даде най-много в бъдеще. Народът е държавата, държавата сте вие! […]

Сестри земеделки! Вие трябва да поемете днес голямо и благородно гражданско задължение. Пратете мъжете, синовете и братята си на служба тежка, но славна. Пропъждайте от селата и стопанствата си избягалите от армията, защото са опетнили честта на народа, презирайте тези, които в момент, когато Отечеството е в опасност, когато ви заплашва позор и унищожение, седят вкъщи и се отклоняват от военна служба.  Така ще спасите Отечеството, своето и на децата си бъдеще. Вярвам, че ще изпълните своя дълг.  

Всеки кмет и кметски наместник трябва да следи всички, повикани в армията от селата им, да влязат в редиците, за да няма нито един дезертьор в селата.  

Варшава, 30 юли 1920

[Винценти Витос, Моите спомени, Париж 1964]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920